TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]
Показват се публикациите с етикет palisades. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет palisades. Показване на всички публикации

Palisades - Palisades

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, януари 05, 2017 0 коментара

Стилът: Alternative/Post-Hardcore/Emocore
От/Год: САЩ, 2017
Лейбъл: Rise Records
Отнема: ~39 минути


Трудно беше да преглътнем недоразумението "Mind Games", което Palisades ни сервираха точно преди две години и съвсем честно - не очаквах тази група някога да направи добра песен отново. Явно обаче масовата съкрушителна критика към "Mind Games" им е помогнала да си вземат поука и сега Palisades издават своя едноименен албум. Нали се сещате, онзи похват, в който показваш "Ето това сме ние!" и правиш нещо по-различно от миналия път, като изпълваш музиката си с емоция и гледаш да е епично, защото... това е тежестта на едноименния албум.

Добрата новина е, че "Palisades" са загърбили идеята за правене на недъгава електроникор шитня и са се върнали към тяхната си музика - смесица от алтърнатив рок, пост-хардкор, пък ако щеш дори малко поп и емокор (за съжаление). И макар това да е крачка в правилната посока, тя не е достатъчна. Повечето фенове се надяваха на по-тежък албум и той е такъв, но в сравнение с "Mind Games" даже албумите на One Direction са тежки.

Като за начало, не може да кръстиш отварящия си трак "Aggression" и той да не е агресивен. Ясно, имат някаква гражданска позиция за свободната продажба на оръжия в САЩ, искат нещо да кажат, пускат запомнящия се рефрен "American aggression for free!" в действие, но когато посланието е толко по-силно от музиката, нещо някъде е сбъркано. Следващата "Cold Heart (Warm Blood)" е дори по-лека, но в припева силно се опитва да имитира Bring Me The Horizon, използвайки някои техни похвати, особено откъм вокални ефекти. Учудващо, колкото и да е лигава песента, припевът и бриджът преди нея я превръщат в една от най-запомнящите се в албума. За сравнение, "Better Chemicals" разчита на повече китари, но в нея просто няма какво да се чуе, защото е праволинейна, скучна и абсолютно "безсолна". Сингълът "Fall" прави нещо по въпроса, но отново се разлива в ненужни емоционалности.

Най-тежката песен в албума се казва "Through Hell" и бе пусната като сингъл, подлъгвайки феновете, че Palisades ще правят и тежка музика през 2017-а. Почти всички останали песни - "Let Down", "Dark", "Memories" и "Hard Feelings" следват сходни формули - започват лежерно и емоционално, като чак по някое време се включват китари, които да пораздвижат нещата. Към финала "Dancing With Demons" отново го избива леко на модерен BMTH (не е хвалба), а закриващата "Personal" показва, че в Palisades все пак може да се роди и наистина добра композиционна мисъл. Парчето, макар и леко, е сред малкото запомнящи се в албума.

Колкото и да се напъвам да съм в крак с модата, не мога да приема, че Palisades правят нещо повече от това, което наричам "евтин пост-хардкор за тийнове". Почти напълно празни откъм качествено музикално съдържание, групи като тях разчитат предимно притегателни за тийновете евтини послания и емоционалност. Когато и да чуя такъв праволинеен албум и се сещам колко липсват на света групи като In Fear & Faith, които също свиреха в този жанр, но с реална музикантска мисъл, каквато тук рядко протича. Даже не говоря за излишно техничарство, въртене на сола и прочие, а за основополагащи композиторски умения. Въпреки това е похвално, че дори с подобен ограничен потенциал, Palisades правят не чак толкова лоша музика и имат толкова много фенове. И да, "Palisades" е доста по-добър от "Mind Games".


+ + + + +
Решителна крачка напред след ужасяващо слабия "Mind Games".
Няколко запомнящи се песни, една от които дори е приятно тежичка.
Там, където има повече китари, нещата се получават доста добре.

- - - - -
Проява на слаби музикантски и композиционни умения.
Праволинеен, бързо доскучаващ и лесно забравим в по-голямата си част.
Изключително досадни поп-емоционалности и липса на достатъчно тежък звук.
 
IF YOU LIKE
Sleeping With Sirens, Issues, Bring Me The Horizon, Falling In Reverse и др.

Автор: Testset
[4.5/10]

Palisades - Mind Games

Posted by Today's Metal Crew On събота, януари 03, 2015 2 коментара

Стилът: Post-Hardcore/Electronic/Mall Emo
От/Год: САЩ, 2015
Лейбъл: Rise Records
Отнема: ~37 минути 


Спомняте ли си онзи ден в училище, когато влязохте в час с малко закъснение и всички вече правеха контролно? А вие даже не сте знаели, че има контролно, защото сте пропуснали да чуете, били сте болни, или нещо от сорта и просто не е имало кой да ви каже. По същия начин явно не е имало кой да каже и на Palisades, че топлата вода вече е измислена и че "електроникор" като техния вече е правен с грандиозен (не)успех от групи като Issues, Abandon All Ships и Falling In Reverse, а високото свръхлигаво пеене отдавна си има цар в лицето на Келин Куин. Но те все пак правят пореден (слаб) албум с такава музика. Е толкова ли пък нямаше кой да им каже бе?! Явно не.

"Mind Games" е един от онези албуми, заради които те е срам да кажеш, че принципно слушаш и харесваш пост-хардкор с електронни елементи, че и поп метъл. Нивото на "Mind Games" е някъде около това на "Malocchio" на AAS и едноименния на Issues, като даже с последния споделят и общи семпли. С други думи - Джъстин Бийбър с китари, ама не добри. В интерес на истината, често има и добри инструментални моменти, но те хич не си заслужават чакането, като се има предвид колко зле е всъщност основата около тях.

Да речем, че отварящата "Player Haters' Ball" е окей и като цяло е една от най-добрите песни в албума - и въпреки това не е нещо повече от посредствен пост-хардкор, какъвто има в изобилие в наши дни. Нататък обаче става доста трудно за слушане. "Bad Girls" звучи точно като парче от албум на Issues, а заглавната "Mind Games", напук на доброто си начало, рязко преминава в денс-поп. И по някое време се включва и гост-рап. Тук всъщност са и онези готини инструментални моменти, за които споменах по-горе, но сами ще се убедите, че до тях се стига трудно и с много воля. "Whatever You Want Me To Be", "Afraid", "People Like Us" и "Like a Drug" пък споделят много общи неща - еднакви поп-извращения, един и същ електронен семпъл, повтарящ се почти през цялото време и едни и същи нива на непоносимост. "True Blood" донякъде връща интригата и показва, че групата има потенциал да прави и по-тежки неща, но или не може да ги изпълни докрай, или много си държи на аудиторията от мол-тийнейджърки и не иска да ги плаши с много крясъци. За финал, капак и лопата по въпросния капак идва "Come Over And Watch Netflix" - изцяло EDM/поп парче, което няма нищо общо с нищо общо. С лакти на бюрото и лице в ръце, чакам с нетърпение да свърши.

И ура, свърши. Даже не съм толкова доволен, че свърши, защото мъката беше сходна с тази от мача България - Малта. И тогава накрая си отдъхнах, че се свърши с тая мъка, но това не значеше, че бях доволен от резултата. Та и сега така. "Mind Games" е безпомощно слаб албум, какъвто една друга група вече издаде точно преди да се разпадне, а друга група, чийто вокалист се вживява като новия Майкъл Джексън, вече издаде като успешен дебют. Обидно ми се струва и че тази група постоянно дели една сцена с читави групи като Crown The Empire, WCAR, LMTF и прочие. Продуктът им не е подходящ дори за най-широко скроените фенове на тежката музика и като цяло си е един най-обикновен музикален провал, като безидейната му обложка е символична и симптоматична за хаотичното му, необяснимо и неадекватно съдържание.


+ + + + +
Някои изненадващо добри и разкуфяващи инструментални включвания.
Тук-там групата показва, че може да прави и по-балансирана и обмислена музика.
Свършва сравнително бързо.

- - - - -
Трудно слушаема шльокавица от пост-хардкор, емо, денс, поп, рап и повтарящи се семпли.
Обидно лигав, неприятно разхвърлян и хаотичен, ужасяващо дразнещ.
Джъстин Бийбър с малко китари би звучал по много сходен начин.
 
IF YOU LIKE
Issues, Abandon All Ships, Breathe Carolina, SWS, FIR, Justin Bieber и др.

Автор: Undepth
[2/10]