Държава...: САЩ
Лейбъл....: Metal Blade
На пръстите на едната ръка се броят случаите, в които съм бил впечатлен от голямо музикантско майсторство в метъла. Какви ли не виртуози са ми минавали покрай ушите, но само два пъти съм си казвал "Мамка му, това е нещо голямо". Първият беше, когато чух "Cybion" на Kalisia (нечовешки добър албум), а петият път... е сега. Останалите 3 пъти е ставало дума само за отделни песни, но не и за цели албуми. Сега говорим за цял, концептуален албум, започващ и завършващ по грандиозен начин, изсвирен с много смел размах, мащабно звучене и щедра щипка (къде ти щипка, цял черпак!) гениалност, за която дори не подозирах, че съществува в BTBAM.
"Parallax II: The Future Sequence" е втората част от концептуалното пътуване на двамата главни герои през времето и пространството, в опит за откриване на нови светове и за надникване в дебрите на човешкото съзнание, за да може човечеството да се отърси от своите недостатъци. Още отварящата "Goodbye To Everything" ни загатва, че ни очаква нещо изключително мащабно, артистично, авангардно и театрално. Тя моментално ни потапя в тайнствената космическа атмосфера от обложката, а последващата я "Astral Body" напомня, че все пак ще слушаме прогресив метълкор и служи за нещо като преход към първото епично бижу в албума "Lay Your Ghosts To Rest". С дължина от точно 10 минути, в този трак се разбира какво наистина могат BTBAM. Екстремно начало с безброй ноти, много техника, сложни неравноделни ритми, постоянна смяна на темпото, театрално-циркова музика за разбиване на стереотипите, още ноти, още сола, още неравноделност, космически клавишни включвания, затишие, буря от рифове, финал. Но ако мислите, че всичко се изчерпва тук, помислете пак. Защото в албума има още 3 песни с дължина от ~10 минути! Те са съответно "Extremophile Elite", в чиито край има соло, напомнящо леко за неравноделността на българската народна музика (или само на мен ми се струва така?), екстремната "Telos" и адски сложната "Melting City". Всякакви рекорди обаче бие гениалният, грандиозен, 15-минутен епос "Silent Flight Parliament", в който клавишните играят голяма роля, а атмосферата и театралните елементи са на MAX. Сред по-кратките творби се откроява най-вече "Bloom", чието напрегнато начало се разлива в неподозирани посоки, включително в лек рапкор и... 50-тарски рокендрол.
Тук се стараем с малко думи да кажем възможно най-много, но нито писаното слово, нито бързата реч са способни да опишат обстойно всичко, което има в "Parallax II: Future Sequence", без читателят/слушателят да се измори от четене/слушане. Цялото това стилово разнообразие и контрастите между екстремни и чисти вокали е издигнато на едно ново, извънредно високо ниво. Това не е просто прогресив метълкор албум, а цяла екстремно-мелодична пиеса! Много групи могат да са технични, неравноделни, сложни, прогресив, джент и каквото още там решат, но в сравнение с това ново лице на BTBAM, всички те губят двубоя. Това е така, защото "Parallax II: Future Sequence" предлага на слушателя нещо много повече от някаква показност от рода на "Вижте как мога да свиря на 10-струнния си бас". Той е завършено произведение на изкуството, при което не е задължително да си "прогресар", за да го харесаш. В случая дори няма значение дали съм обективен или субективен. Оценка, по-малка от максималната за подобен продукт е просто немислима.
"Parallax II: The Future Sequence" е втората част от концептуалното пътуване на двамата главни герои през времето и пространството, в опит за откриване на нови светове и за надникване в дебрите на човешкото съзнание, за да може човечеството да се отърси от своите недостатъци. Още отварящата "Goodbye To Everything" ни загатва, че ни очаква нещо изключително мащабно, артистично, авангардно и театрално. Тя моментално ни потапя в тайнствената космическа атмосфера от обложката, а последващата я "Astral Body" напомня, че все пак ще слушаме прогресив метълкор и служи за нещо като преход към първото епично бижу в албума "Lay Your Ghosts To Rest". С дължина от точно 10 минути, в този трак се разбира какво наистина могат BTBAM. Екстремно начало с безброй ноти, много техника, сложни неравноделни ритми, постоянна смяна на темпото, театрално-циркова музика за разбиване на стереотипите, още ноти, още сола, още неравноделност, космически клавишни включвания, затишие, буря от рифове, финал. Но ако мислите, че всичко се изчерпва тук, помислете пак. Защото в албума има още 3 песни с дължина от ~10 минути! Те са съответно "Extremophile Elite", в чиито край има соло, напомнящо леко за неравноделността на българската народна музика (или само на мен ми се струва така?), екстремната "Telos" и адски сложната "Melting City". Всякакви рекорди обаче бие гениалният, грандиозен, 15-минутен епос "Silent Flight Parliament", в който клавишните играят голяма роля, а атмосферата и театралните елементи са на MAX. Сред по-кратките творби се откроява най-вече "Bloom", чието напрегнато начало се разлива в неподозирани посоки, включително в лек рапкор и... 50-тарски рокендрол.
Тук се стараем с малко думи да кажем възможно най-много, но нито писаното слово, нито бързата реч са способни да опишат обстойно всичко, което има в "Parallax II: Future Sequence", без читателят/слушателят да се измори от четене/слушане. Цялото това стилово разнообразие и контрастите между екстремни и чисти вокали е издигнато на едно ново, извънредно високо ниво. Това не е просто прогресив метълкор албум, а цяла екстремно-мелодична пиеса! Много групи могат да са технични, неравноделни, сложни, прогресив, джент и каквото още там решат, но в сравнение с това ново лице на BTBAM, всички те губят двубоя. Това е така, защото "Parallax II: Future Sequence" предлага на слушателя нещо много повече от някаква показност от рода на "Вижте как мога да свиря на 10-струнния си бас". Той е завършено произведение на изкуството, при което не е задължително да си "прогресар", за да го харесаш. В случая дори няма значение дали съм обективен или субективен. Оценка, по-малка от максималната за подобен продукт е просто немислима.
+ + + + +
BTBAM звучат по-технични, по-концентрирани, по-мощни и по-добре от всякога.
Толкова много елементи, сложни преходи, техника и разнообразие не се чуват всеки ден.
Целият албум звучи като един грандиозен 73-минутен трак, разделен на условни части.
Атмосферата те поглъща още в първите 20 секунди и не те пуска до самия край.
Няма как да предположите какво ви очаква във всяка следваща секунда.
Толкова много елементи, сложни преходи, техника и разнообразие не се чуват всеки ден.
Целият албум звучи като един грандиозен 73-минутен трак, разделен на условни части.
Атмосферата те поглъща още в първите 20 секунди и не те пуска до самия край.
Няма как да предположите какво ви очаква във всяка следваща секунда.
- - - - -
Чудно ми е как ще успеят да запомнят и да изсвирят всичко това на живо някой ден...
Всички недоволни могат да недоволстват само на субективна основа.
Всички недоволни могат да недоволстват само на субективна основа.
Подходящо за фенове на:
The Human Abstract, Periphery, Born of Osiris, Mastodon и др.
Автор: Undepth
-=10/10=-
