TODAY'S METAL - BULGARIA

Ревюта от и за съвременния метъл фен!

  • Welcome!

    Добре дошли в сайта на Today's Metal! Тук слушаме най-новите албуми и ги "съдим" нa границата между критиката и фенството. Но на първо място ние винаги сме фенове! Е, субективни сме (както и поставяните от нас оценки, всяка важаща стриктно за дадения стил), но все пак се опитваме да ви предложим нещо по-различно от останалите сайтове за ревюта - не само защото пишем и за непознати за масовия слушател групи, а и защото се стараем да пишем в един непретенциозен, неналагащ се и, надявам се, забавен и приятен за четене стил, без претенции за меродавност и излишно умнеене, без пестене на фенска критика и суперлативи. Но ако тук ви е скучно, можете да посетите и страницата ни във [Facebook], където постваме нови ревюта, нови клипове и други интересни и съвременни метъл благинки. --- От целия ни [екип] - приятно четене!

    For our non-Bulgarian visitors: please have in mind you won't find illegal downloads here. Reviews only, entirely in Bulgarian, honest and independent. --- Feel free to contact us [here] or at management@todaysmetal.com.

Ground Zero System - 2011 - Counterculture

Posted by Today's Metal Crew On петък, декември 30, 2011 0 коментара

Стил......: Industrial/Death Metal
Държава...: Норвегия
Лейбъл....: -
Отнема....: ~44 минути 

www.facebook.com/groundzerosystem

                Преди около 3 години за пръв път чух името Ground Zero System, когато групата издаде своя официален дебютен албум "Molotov". Без да преувеличавам, въртях песента им "DEKAYNY" поне по 10 пъти на ден и почти просълзен от радост слушах как най-накрая поне една банда е успяла да съчетае екстремен мелодет с индъстриъл метъл. Затова, когато най-неочаквано (за мен) излезе "Counterculture", веднага се нахвърлих на диска. И ще ви кажа какво открих...
        Първо, усеща се някаква голяма промяна в звученето на групата. Не е нещо радикално и очевадно, но посоката сякаш е по-различна. Заложено е повече на мачкащия, екстремен саунд, отколкото на динамичното индъстриъл звучене. Електрониката все още си е на мястото, но е осезаемо по-малко (и на по-заден план), а чистите вокали... те дори не са и по-малко, а са изчезнали напълно. Саундът също можеше да е по-добър, но в това поле винаги има какво да се желае. Абстрахирайки се от всички тези не особено благоприятни фактори, "Counterculture" е заслужаващ внимание албум. Момчетата наистина са се постарали да "мачкат" и да зарадват всички, на които им се слуша качествен дет метъл с добре подложени електронни елементи, а песни като "Blackout Revolution", "Endgame" и "Seven Bullet Synergy" са добър пример за това на какво са способни GZS.
        Най-общо казано, можем да кажем, че добрите страни на албума са в мачкащия саунд, добре подложената електроника и зловещите вокали на Alf, а слабите - в липсата на по-разнообразно темпо и повече бързи тракове. В крайна сметка ще получите един мрачен, агресивен и мощен албум, който може и да не влезе в "Billboard Top 100", но ще ви даде поне няколко песни, които да задържите в плейъра си, в случай, че ви се дослуша нещо от тоя сорт.
        С тези не особено испириращи, но искрени думи завършваме и последното си ревю за 2011-та година! Оттук нататък очаквайте ревюта на албуми САМО от новата 2012-та година! Cheerz!

+ + + + Плюсове.......:
Mачкащ, мрачен, мощен звук.
Няколко доста запомнящи се трака.

- - - - Минуси........:
Не особено разнообразно темпо.
Липсва скорост на места, а бързите тракове са им сила.
 
Подходящо за фенове на:
ID:Vision, Fear of Domination, Neurotech, Herrschaft, Sybreed и др.
Автор: Zorn
-=7/10=-

Alpha Academy - 2012 - Impossible: Possible

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, декември 26, 2011 0 коментара

Стил......: Alternative/Punk Rock
Държава...: Германия
Лейбъл....: SPV/Steamhammer
Отнема....: ~36 минути 

www.tinyurl.com/alphaacademy

                Щом в кутията пристигне неочаквано промо с не-метъл, често се чудим кой точно да се заеме с него. Затова реших да се жертвам и докато си почивах вкъщи по празниците, се отдадох на малко по-леки жанрове и си надувах този нов албум (излизащ на 24.02.12) на Alpha Academy в продължение на няколко дни. Като човек, напълно незапознат с творчеството им досега, останах приятно изненадан.
        Хубавото на Alpha Academy е, че са неангажиращи. Музиката на момчетата няма някакво силно и настойчиво послание като това на Rise Against или Offspring например, но за сметка на това притежава мелодичността и позитивността на Sunrise Avenue, само че не в техния лигав вариант.
        Пичовете хвърлят тежката си артилерия още в началото със запомнящите се "Rise & Fall" и "Voice of the Voiceless", поддържат духа жизнен с "All Around You" и "Dance the Night Away" в средата и завършват подобаващо с "I Wanna Know" и autotune-изираната "Prototype", като между въпросните тракове е нахвърлян немалко неизбежен пълнеж с тук-там някой приятен проблясък.
        Да обобщим това и бездруго кратко ревю. "Impossible: Possible" е лек, неангажиращ, мелодичен албум, който стои някъде на границата между алтернативния рок и поп-пънка. Така че ако още помните за това ревю в края на февруари (да сме живи и здрави) и ако сте фенове на жанра - хвърлете едно ухо на албумчето - няма нито да ви го отхапят, нито да се изплюят в него.

+ + + + +
Мелодичен, пряитен и неангажиращ албум.
Няколко по-запомнящи се трака.

- - - - -
Не очаквайте чудеса и срещи с радикални музикални иновации.
Малко пълнеж, малко материал за skip...
 
Подходящо за фенове на:
Beatstakes, Green Day, Sunrise Avenue, Guano Apes и др.
Автор: Stahli
-=6/10=-

Krux - 2011 - III: He Who Sleeps Amongst the Stars

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, декември 22, 2011 0 коментара

Стил......: Epic Doom Metal
Държава...: Швеция
Лейбъл....: GMR Music
Отнема....: ~45 минути 

www.facebook.com/kruxdoom

                Дойде денят, в който г-н Глас (Mats Leven) и г-н Дуум Риф (Фредрик Йокесон) ни предлагат да чуем третото им отроче. Съвсем в тон с неикономичното си име, музиката, която ни залива от този албум, тотално изважда на показ творческото изобилие и желанието, струящо от тези двамата. Но хайде стига излияния, сега съвсем сериозно.
        Този албум, изцяло следващ традициите, наложени от създателя си, няма да ви изненада с "изключителни" нови неща, но чрез него ще можете бааавно и сигурно да потренирате хедбенгинг-а си. Ще се насладите на състояние на унес (в което ще изпаднете) и дори опит, с който да подкарате мислите си на задна предавка, не би бил неуспешен. За почитателите на жанра тук си има всичко. Започвайки ударно и донякъде подвеждащо с откриващото парче, машината КRUX ни въвежда в собствения ѝ свят - място, където властват особи със странни имена и се случват ситуации, облечени в тежки метални рифове. Направо усещам как тъмната страна на Силата стои някъде наоколо и доволно потрива ръце от добре свършената работа. А добре свършената работа си има определение и то се изразява в три думи - висококачествен епик дуум. Трите думи, най-точно окачествяващи "III". Ако имате нужда от повече убеждения да чуете "He Who Sleeps Amongst the Stars", значи или не слушате дуум, или никога не сте се сблъсквали с Krux. И в двата случая решението стои пред вас.
        Като за финал ще кажа, че този типично неколеден албум (но с ревю тъкмо преди Коледа) не ще стопи снега наоколо, дори няма да внесе настроение в дома ви, но все пак докато го слушате, хвърляйте по един поглед към звездите, току нещо прелети в посока комина. Пък ако нямате комин, мислете му.
        Ааа да, и още нещо! Между другото, добра идея за хубав подарък е един (поне) оригинален диск за празниците. Особено ако има кой да го оцени.

+ + + + Плюсове.......:
Mats Leven за пореден път.
Тежък, наситен с разнообразни усещания албум.
Никакъв или поне нищожен комерсиализъм.

- - - - Минуси........:
С първата песен се подхлъзваш в очакване на още такива.
Ама няма.
 
Подходящо за фенове на:
Candlemass, Black Sabbath, Nemesis, Kypck и др.
Автор: Nightice
-=8/10=-

Lillian Axe - 2012 - The Days Before Tomorrow

Posted by Today's Metal Crew On неделя, декември 18, 2011 0 коментара

Стил......: Melodic Heavy Metal
Държава...: САЩ
Лейбъл....: AFM
Отнема....: ~51 минути 

www.tinyurl.com/lillianaxe

                Lillian Axe със сигурност уважават миналото си, макар то никога да не им донесе бляскавата слава, която може би груапта заслужаваше. За добро или зло (а според мен - за добро), групата, начело със своя китарен лидер Стив Блейз, търси нови хоризонти за покоряване, вече доста далеч от глем рока. Имайки предвид, че това е 11-ти албум за Lillian Axe, роден след повече от 20 промени в състава им, може би е редно да си призная, че не съм слушал цялата им дискография, затова ще "целя напосоки" и ще се абстрахирам максимално от това, което Lillian Axe са били преди, за да не допускам тъпи грешки. Пък така и така тук се стремим да гледаме на албумите като на дебюти... ;-)
        "The Days Before Tomorrow" е един изключително мелодичен, приятен за слушане, китарно-ориентиран албум. Мекият, натрапващ се в съзнанието глас на новия вокалист Браян Джоунс, вокалните хармонии, които го съпътстват, автентичното, акустично звучене на барабаните и великолепното свирене на Стив Блейз правят този албум едно първокласно музикално изживяване за ценители. Не изпозлвам фразата "за ценители" самоцелно. Личи се, че "The Days Before Tomorrow" е правен с много любов към музиката и много позитивизъм и това чувство ме съпътстваше през всички тези 51 минути. Ако беше излязъл в една друга епоха, този албум вероятно вече би бил определян като "класика". Но пък, точно това му е хубавото - "The Days Before Tomorrow" би могъл да е актуален както през 1992-ра, така и през 2012-та.
        Признавам, песни като "The Great Divide", "Gather Up the Snow", "Babylon", "Take the Bullet" и "Soul Disease", бият повече на хард рок, отколкото на метъл, но въпреки това в тях има някакъв странен енергиен заряд, който ме накара в продължение на половин час да седя с ръце на клавиатурата, чудейки се какво the fuck се случва. Първоначалният ми скептицизъм се замени с чиста проба оптимизъм и макар и да не харесах "The Days Before Tomorrow", в мен остана усещането, че мога да си пусна този албум и завбъдеще, знайеки, че в него ще намеря идеалната музика за всяка неделя вечер.
        Очаквайте "The Days Before Tomorrow" на пазара от 27.01.2012 г.

+ + + + +
Много приятен за слушане, изключително мелодичен и позитивен албум.
Здрави рифове от Стив Блейз и страхотни вокали от новия певец Браян Джоунс!
Автентичен, акустичен, добре изпипан и направо кристален саунд!

- - - - -
Няколко трака предразполагат към частичен или тотален skip.
 
Подходящо за фенове на:
King Cobra, Lynch Mob, Babylon A.D. и др.
Автор: BGMario
-=7.5/10=-

Zavod - 2012 - Industrial City

Posted by Today's Metal Crew On петък, декември 16, 2011 2 коментара

Стил......: Industrial Metal
Държава...: Швеция/Русия
Лейбъл....: -
Отнема....: ~41 минути 

FACEBOOK

Едно време, когато MySpace все още беше на мода и ставаше за нещо като цяло, беше много лесно да потърсиш и намериш нови здрави банди. Така през далечната 2006-та се сблъсках със Zavod - група, съставена от двама братя шведи и един руснак, роден в китния руски град Петрозаводск. Впечатленията на тримата, насъбрани от индустриалните пейзажи в родните им градове изиграва огромна роля за идеята и формирането на Zavod. И така, ето че след дълго чакане, много демота и хиляди фенски молби, на път да излезе е "Industrial City" - официалният дебютен албум на Zavod!

"Industrial City" може да ви предложи всичко, което средностатистическият индъстриъл метъл фен би искал от един индъстриъл метъл албум. Тежки, мощни, извадени на преден план китари, солидно количество електроника, агресивни вокали, епична атмосфера, навяваща мисли за мрачни индустриални пейзажи и нито грам лигавщина - без гримове, мяукания, пъшкания и прозявки.

Композициите в диска са 11, две от които на руски език. Сред тях бих отбелязал като открояващо се силни ударното начално дуо "Panzer" и "Inhale", рускоезичната "Да Или Нет", "Vanity Allstars", "Storm" и епичният завършек "Industrial City". Всъщност, спокойно можех да изредя почти всички тракове в албума... Настрана бих оставил може би само "Pripyat", която ни показва мрачна картина от град Припят (знаете, градът, пострадал най-сериозно от аварията в Чернобил). Не знам защо, но тя така и не ми се вписа в общата картинка.

Въпреки факта, че повечето от песните вече ми бяха известни в техните демо варианти, това изобщо не ми попречи да се насладя изцяло на "Industrial City". Всички песни са презаписани, с нов, солиден саунд, втежнени китари и значително подобрени вокали, така че дори и вече да сте чували десетките демота на Zavod, нищо не би трябвало да ви спре да си купите "Industrial City", щом се появи на пазара. Отбележете си с комин на календара датата 25.01.12 и се гответе отсега!

+ + + + +
Солиден, мощен, тежък китарен звук, ясни барабани и агресивни вокали.
Енергия, динамика и епична индустриална атмосфера.
Не индъстриъл рок и не NDH, а баш индъстриъл метъл!

- - - - -
На места английският на Константин леко понакуцва с акцент, но нищо сериозно.
Обложката можеше и да е по-интересничка...
 
Подходящо за фенове на:
Deathstars, Black Light Discipline, Ground Zero System и др.
Автор: Zorn
-=9/10=-

Korn - 2011 - The Path of Totality

Posted by Today's Metal Crew On вторник, декември 13, 2011 4 коментара

Стил......: Nu Metal/Dubstep
Държава...: САЩ
Лейбъл....: Nuclear Blast
Отнема....: ~38 минути 

www.facebook.com/korn

                Голям шум се вдигна около този нов албум на Korn. След като JD и компания най-накрая се усетиха, че в последно време нещата не вървят и само най-вманиачените фенове им харесват странните експерименти, пичовете решиха да се възползват от най-модното течение в музиката - dubstep. В интервютата си Korn направо се скъсаха да се провъзгласяват за пионери и едва ли не месии за смесването на дъбстеп с метъл, явно желаейки да оставят трайна следа в историята на музикалната индустрия. Korn обаче далеч не са първите, започнали да смесват двата жанра. Примери (при това успешни) има бол, питайте чичо ви Гугъл, ако не вярвате.
        Може да ви се струва, че съм настроен негативно спрямо този проект, но не е така. Даже напротив - от 8 години чакам Korn да издадат читав албум и дори с радост установих, че "The Path of Totality" е горе-долу това, което очаквах. Повечето песни са добри, макар и често на границите на посредствеността. Добрите страни на тези колаборации се изравят в това, че емблематичният за Korn издаден напред бас много добре си пасва с мазните дъбстеп електроники, а ритъмът със сигурност ще ви накара да си потропвате и да поклащате глава. Това обаче май не е достатъчно. Слушах албума без да гледам траклиста и всеки път, когато наистина си харесвах някое парче, то се оказваше с участието на Skrillex ("Get Up!" и "Narcissistic Cannibal"). Skrillex определено е човекът, който прави най-добрия дъбстеп в света в момента, но има и още една причина неговите тракове да са най-добрите в "The Path of Totality" - той е бивш вокалист на метълкор банда, а не прост диджей. Не можеш да очакваш от един обикновен DJ да разбира от рок и метъл, камо ли да ги съчетае добре с дъбстеп. Ето защо много от траковете в албума звучат някак странно и не успяват да доставят истински кеф при слушане. Така че, проблемът не е в това, че Korn са смесили дъбстеп с ню метъл. Проблемът е в това, че не всички диджеи са си свършили добре работата и в това, че много от траковете звучат като отдавна изоставени b-sides, за които смесването с дъбстеп е било последна надежда за спасение (и допълнителни кинти).
        Напълно осъзнавам, че това ревю няма да зарадва нито феновете на Korn, нито дори противниците им. Но точно затова има сайтове и хора, които се скъсаха да хвалят албума и да го определят като революционен, както има сайтове и хора, които го заплюха, изгориха и оцениха с 0 звезди. Да речем, че аз съм някъде по средата. Албумът не е нито толкова добър и революционен, нито толкова скапан, колкото някои хора ще се опитат да ви убедят. Пък в крайна сметка, най-лесно е да си изградите свое мнение, след като го чуете.

+ + + + Плюсове.......:
Свежи идеи, които липсваха на бандата в последно време.
Траковете със Skrillex просто мачкат!
Басът и дъбстеп електрониките си пасват много добре.

- - - - Минуси........:
Няколко доста посредствени трака.
Няколко силно несполучливи колаборации.
Много от песните звучат като стари и преработени b-sides.

Подходящо за фенове на:
Limp Bizkit, P.O.D., Deftones, Mudvayne, Coal Chamber, Skrillex и др.
Автор: Stahli
-=6/10=-

Stahlmann - 2012 - Quecksilber

Posted by Today's Metal Crew On събота, декември 10, 2011 2 коментара

Стил......: Industrial Metal/NDH
Държава...: Германия
Лейбъл....: AFM
Отнема....: ~37 минути 

www.tinyurl.com/stahlmannn

Какво по-хубаво от това да започнем новата година с малко... чакай, какво?! О, 2012-та още не е дошла? Няма значение - ние в Today's Metal вече я започваме! И то как! "Quecksilber" (20.01.12) е втори албум за обещаващата млада германска индъстриъл метъл банда Stahlmann. Пичовете са една от малкото свежи надежди за Neue Deutsche Härte сцената и една от малкото групи, творящи в духа на добрия стар немскоезичен индъстриъл метъл. Незапознатите, както винаги, веднага ще ги определят като копие на Rammstein (и другите групи, посочени долу в "подходящо за фенове на..."), но ние знаем по-добре. Иначе, разбирачи - бол.

Едноименният дебют на Stahlmann, нека признаем, бе леко колеблив на места, но въпреки това беше ясно, че някога започналите под името "Audiomat" момчета носят много потенциал в себе си. И ето - в "Quicksilber" вече се усеща колко много са израснали и узрели като музиканти същите тези момчета само за две години! Вокалите на Март звучат много по-уверени, китарите са по-тежки и разнообразни, а ритъмът е много по-динамичен и плътен. Всичко това дава добри предпоставки за здрава доза "Tanz-Metall", както някои определят този жанр. Зарибяващите електроники, запяващите се припеви, тежките, насечени китарни рифове и механичният tanz-ритъм няма как да ви оставят безразлични, особено ако точно като мен жадувате за онези времена, когато Rammstein и Megaherz бяха с по 15-ина години по-млади.

Освен типичен NDH-индъстриъл метъл ("Spring Nicht", "Tanzmaschine", "Mein Leib", "Götter"), в "Quecksilber" може да се долови и леко готик-влияние, напомнящо на последните творби на Unheilig/EIsheilig и изразено в песни като "Engel Der Dunkelheit", "Asche" и "Diener". Лошо няма.

Най-важното в случая е да се абстрахирате от факта, че музиката на Stahlmann напомня на тази на вече споменатите горе банди. Това просто е Neue Deutsche Härte и изобщо не можем да говорим за "копиране" от вече познатите имена. Влияние - несъмнено, копиране - не. "Quecksilber" със сигурност ще заеме видно място в колекцията ми и в плейъра ми, а надявам се и на всички останали фенове на жанра. Чуйте го при първа възможност и не се колебайте да си го купите! И ме наречете пристрастен, ако искате - няма да оспорвам.

+ + + + +
Голяма крачка напред за групата, която се е подобрила във всяко отношение.
Едни от малкото качествени NDH-бойци, които поддържат течението живо.
Перфектният избор за всеки фен на жанра и долупосочените банди.
Зарибяващ, динамичен, запомнящ се и предразполагащ към куфеене... и танци!

- - - - -
Две не толкова блестящи песни (няма да казвам кои).
Приликите с именитите им колеги може да откаже по-незадълбочените фенове.

Подходящо за фенове на:
Rammstein, Megaherz, Eisbrecher, Oomph!, Unheilig, Treibhaus и др.
Автор: Testset
-=8/10=-

Sidilarsen - 2011 - Machine Rouge

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, декември 08, 2011 0 коментара

Стил......: Industrial/Rapcore
Държава...: Франция
Лейбъл....: New Track Music
Отнема....: ~42 минути 

www.facebook.com/sidilarsen

Не е нужно да си фен на френския език, за да харесваш метъл на френски. Но пък помага, особено имайки предвид колко малко рок/метъл банди пеят на родния си френски. Цяло щастие е пък да се намери група като Sidilarsen, която да смеси френски лирики с индъстриъл метъл, алтърнатив рок и рапкор.

"Machine Rouge" запазва всички елементи от предните три албума на групата, но същевременно с това ги и усъвършенства. Така се получила една от най-добрите индъстриъл-песни на групата "Back To Basics", мрачната и алтернативна "À Ton Ego", дръм-енд-бейс ориентираната "Offensifs", Rammstein-повлияната "Fantasia" и мачкащият електро-рапкор "Absolu". Някъде измежду стиловите експерименти обаче са се получили и някои не особено интересни песни, които са се загнездили в средната част на албума.

Както (предполагам) вече се досещате, в "Machine Rоuge" не можем да се оплачем от липса на стилово разнообразие. Това може да направи групата малко трудна за възприемане от първо слушане, дори и от хора, отворени към музикални експерименти, но точно в това е чарът на Sidilarsen. И въпреки че силно се съмнявам да харесате 100% от траковете в албума, ми се ще да вярвам, че ще му дадете шанс и ще го чуете с отворени уши и сърца, независимо дали харесвате френски или не. Определено има какво да чуете и с какво да си вдигнете очакванията към модерната френска метъл сцена.

+ + + + Плюсове.......:
Енергичен, искрен, разнообразен и предлагащ "за всеки по нещо".
Ако досега не сте си припявали на френски - сега ще започнете.
Няколко открояващо се силни трака.

- - - - Минуси........:
Слабичка средна част.
Скалъпена интродукция в "Le Meilleur Est à Venir" и аутро във "Vie Passionnée". 

Подходящо за фенове на:
Sub Dub Microamchine, Lofofora, Avery Watts, Rammstein и др.
Автор: Stahli
-=7.5/10=-

Mystic Prophecy - 2011 - Ravenlord

Posted by Today's Metal Crew On сряда, декември 07, 2011 1 коментара

Стил......: Power/Thrash Metal
Държава...: Германия/Гърция
Лейбъл....: Massacre Records
Отнема....: ~40 минути 

www.facebook.com/mysticprophecy

                Преди около 5 години, докато с голям кеф си слушах "Savage Souls" на въпросната банда, четях глупостите на наши и чужди автори, раздаващи правосъдие, оценявайки албума с 0/10, 3/10 и прочие. Тогава, все още тийн, се зарекох, че някой ден и аз ще напиша ревю за Mystic Prophecy, в което да покажа среден пръст на въпросните автори, които и да са били те. Та, автори - среден пръст - "Savage Souls" си беше жесток (за разлика от "Satanic Curses"). Ох, олекна ми.
        За тези, които още не са го осъзнали, Mystic Prophecy са една различна банда, която не смята за задължително да твори в рамките на "доброто старо хеви". Затова пичовете смесват пауър, хеви и малко траш метъл в една тенджера, наливат горещи и тежки рифове от ниско настроени китари, здрав ритъм и засоляват с малка щипка екстремни вокали. Да, знам, и аз се дразня на готварските метафори, но пък в случая ми се стори удачно за пример... все едно, да се върнем на "Ravenlord". С него Mystic Prophecy затвърждават имиджа си на една от най-тежките и най-постоянни пауър метъл банди в последните години. Въпреки сериозните и почти неспирни промени в състава, трудно можем да кажем, че момчетата не звучат сработени, дори напротив. Усеща се, че Mystic Prophecy все още имат какво да кажат и какво да изсвирят, при това сякаш с нови сили.
        Очевидно е, обаче, че гласът на Роберто Ляпакис далеч не е перфектният за тази музика. Хубавото в случая е, че Роберто май си го знае и не се изхвърля с непосилни за него високи тонове и техники, а си държи неговата разпознаваема бленда, в която се чувства сигурен. Траш-оттенкът в гласа му пък му позволява от време на време да внесе допълнителна доза екстремизъм под формата на някой и друг крясък като тези в "Die Now!" и "Cross of Lies".
        Като цяло ви очаква един мощен, често откровено трашърски, но и мелодичен албум, смесващ в равни дози пауър, хеви и траш метъл. Траковете с по-високо темпо няма как да ви оставят безразлични, а по-бавните няма да ви досадят с излишен драматизъм и приказки за любовни неволи. И не обръщайте сериозно внимание на сравненията с Iced Earth - не, че няма сходства, но чак пък толкова, колкото мрънкат критиците - не.

+ + + + Плюсове.......:
Мелодичен траш и пауър/хеви метъл - една от перфектните комбинации за куфеене.
"Die Now!", "Cross of Lies" и "Endless Fire" просто мачкат!
Рифове, които ще ви се забият в главата.

- - - - Минуси........:
Не особено оригинални структури.
Някои забележки към вокалите, но нищо сериозно.

Подходящо за фенове на:
Iced Earth, Metalium, Firewind, Black Majesty и др.
Автор: BGMario
-=7.5/10=-

Nightwish - 2011 - Imaginaerum

Posted by Today's Metal Crew On петък, декември 02, 2011 12 коментара

Стил......: Symphonic Metal
Държава...: Финландия
Лейбъл....: Nuclear Blast
Отнема....: ~75 минути 

www.facebook.com/nightwish

                Ако бях хейтър, веднага щях да имам за какво да се хвана и да захапя здраво този албум на Nightwish. Можех да кажа, че на обложката идеално би паснал замъка на Дисни, че Мики Маус би кимал одобрително, слушайки песните в албума и че "Imaginaerum" би бил страхотен саундтрак за един епичен бой между Джак Спароу, Симба и Кристофър Робин. Но няма да кажа тези неща, просто защото "Imaginaerum" ми хареса. Така де, не ми пречи да иронизирам дори неща, които харесвам, но за това - някой друг път.
        Да започнем с това - ако сте от онези, които мислят, че без Таря няма Nightwish (и без Киске няма Helloween), сиреч - готови сте да скърбите с десетилетия, вместо да приемете промените, то няма какво да четете нататък. Анет пеела зле, била грозна, дебела, това-онова... сори, не сме съгласни. Именно този албум се съобразява с това, в което е добра Анет и разкрива голяма част от потенциала й. Но ако сте си навили на пръста, че е зле и точка - няма да ви разубеждаваме, изборът е ваш и ние го уважаваме. Точно затова за вас има бонус-диск с инструментални версии.
        И така. Албумът започва доста силно с мощната и епична двойна атака от "Storytime" и "Ghost River". "Storytime" е наистина добре композирана песен с лек, типично скандинавски индъстриъл привкус в духа на "Wish I Had Аn Angel", а "Ghost River" включва агресивни вокали от Марко Хиетала, които много добре пасват на дръзките рифове в песента. Веднага след това обаче идва странният експеримент, наречен "Slow, Love, Slow". Изведнъж се връщаме някъде в 70-те, в опушен, но луксозен пиано бар, където костюмари пият уиски, играят карти, пушат пури и къдрава руса мадама с много червено червило ни насочва револвер в главата, принуждавайки ни да изслушаме песента до края. Това странно "Sin City" чувство (имам предвид комикса, не чалготеката) няма как да не ви направи впечатление. Подобна песен е последното, което можеше да се очаква от Nightwish. Дали ще я одобрите или не - зависи изцяло от вас. Нататък динамиката се завръща с потенциалния втори сингъл (ако вярвам на инстинктите си) "I Want My Tears Back", който напомня на нещо средно между "Bye Bye Beautiful" и "The Islander", включвайки модерен, запомнящ се припев и фолклорни мотиви. След него идва другата голяма, но и много приятна за мен изненада, наречена "Scaretale", която се явява нещо като опит за "Broadway"-ски тип изпълнение, но в симфо-метъл вариант. Тези над 7 минути трябва просто да бъдат чути и оценени по достойнство, защото Туомас е надминал себе си в композиционно отношение в тази песен!
        Но честно, албумът можеше спокойно да свърши тук. Следват 3 балади или общо 16 минути нон-стоп бавно темпо. И трите не са лоши сами по себе си (макар че аз никога не съм харесвал балади на Nightwish), но все пак... идват мааалко в повечко.
        Основният проблем на този албум е, че е прекалено удължен и съдържа прекалено много пълнеж под формата на интродукции, тиктакания, ала-бала приказки и никому ненужни инструментални прелюдии. Целият този излишък обаче съществува, защото очевидно албумът е писан, за да бъде не просто слушан, а и гледан. Така де, нека не забравяме, че "Imaginaerum" ще види бял свят и като филм през идната година, което си беше първоначалната идея. Точно затова не се сърдете и не се учудвайте, че целият албум звучи като холивудски саундтрак или както някои подигравателно го наричат - "дисни метъл".
        С този албум за пореден път се убеждавам, че Туомас тепърва има накъде да развива композиционния си гений и че тази група я чака нов живот, изпълнен с много вдъхновение. Пък ако Таря толкова ви липсва - слушайте соловите й албуми или слушайте Amberian Dawn. Сега зад микрофона е Анет и колкото и да е трън в ушите на някои фенове, ние, сравнително безпристрастните, не чуваме какво толкова не й харесват те. И ако трябва да бъдем искрени, с риска да сме и леко груби - всичко това май идва от вродената черта на много хора по света всячески да си търсят поводи за недоволство... Ако си търсите такъв, ще го намерите. Ако не - ще се насладите на "Imaginaerum".

+ + + + Плюсове.......:
Епичен, страхотно продуциран, разнообразен.
Симфо партиите и рифовете на Nightwish никога не са били по-мощни.
Анет не е Таря. И който го е осъзнал, ще разбере, че това е за добро.
Групата определено я чака нов живот.

- - - - Минуси........:
Много удължавания, излишъци и пълнежи вътре в самите песни.
Прекалено много балади, че и повечето наблъскани една след друга.
Личи си, че му трябва и картина, освен звук.

Подходящо за фенове на:
Within Temptation, Amberian Dawn, Delain, After Forever и др.
Автор: Zorn/Testset
-=7.5/10=-