Стилът: Alternative Rock/Post-Hardcore
От/Год: Германия, 2017
Лейбъл: People Like You Records
Айде още една метълкор група реши да направи рязък жанров завой и да издаде албум с изцяло ново звучене. Вярно, че в последно време Callejon не правеха кой знае колко велики неща и с метълкора си и очевидно имаха нужда от промяна на посоката, но... това ли наистина е правилната нова посока? Крещящите вокали са намалени с около 95%, звученето е цялостно олекотено, частично електронизирано и ненужно баладизирано. Значи ли обаче това, че "Fandigo" е провал?
Донякъде, но не съвсем. Колкото и да е странно, "Fandigo" не е толкова лош, колкото загатва, че ще бъде в първите си два трака. По-точно казано, не всички песни в албума са толкова зле, а една определена бройка дори са си много добри. Уви, количествено са доста по-малко от слабашките композиции, за които ще ви разкажа след малко, защото сега искам да започна с хубавото. То идва най-вече с тежките китари в "Pinocchio" и "Nautilus", както и в епичното звучене на дългата 6:32 минути "Fandigo Umami" - единствената песен в албума с малко повече крещящи вокали и, колкото и преувеличено да звучи - една от най-добрите песни в кариерата на Callejon изобщо. Повечко китари можем да чуем още в песни като "Monroe", "Noch einmal" и "Mein Gott ist aus Glas", но композициите не са чак толкова впечатляващи, а и фактът, че изобщо трябва да търсим къде има китари в албум на Callejon е леко потискащ.
Още по-потискащо обаче е началото на този албум и следващата поредица от разочарования в средата му. "Der Riss in uns" отваря албума с баладична меланхолия и по-скоро звучи като досадно 4-минутно интро, в което вокалистът BastiBasti мрънка над микрофона, а следващата "Utopia" е лекичък и неприятно хаотичен трак, който ме накара да се замисля защо Callejon са решили така сами да си кастрират звука. "Hölle Stufe 4" пък може би щеше да ме зарадва, ако след мазната електроника в куплетите си избухваше с тежки китари, но те така и не се появиха, оставяйки потенциала на песента неразгърнат. Е, китари имаше, но в един напълно нелогичен мелодичен припев, който само допълнително ме разочарова. Измрънканите поп-рок баладки "Das gelebte Nichts" и "Mit Vollgas vor die Wand" съвсем ми убиха кефа от слушането, а досадно еднообразната "Nautilus", макар да се опита да оправи нещатас малко повече китарки и дори малък опит за крясъци, хич не се справи със задачата и от нея само си пролича колко са се обезверили Callejon.
Честно казано, даже не съм толкова разочарован, колкото ми е жал за Callejon на този етап. Виждам, че искат да променят нещо, да се освежат, да спечелят нови фенове, да експериментират, но поне на мен ми се струва, че просто са изгубили хъса си, след което са изгубили и себе си в посредствеността, с която са запълнили повече от половината "Fandigo". Приятен бонус е кавърчето на "People are People" в лимитираното издание, както и припомнянето, че "Fandigo Umami" е наистина адски яка песен, която показва, че Callejon могат и много, много повече. Да им се чуди човек защо не са направили целия албум в тази посока, а са го нахакали със скучни пълнежи и мрънкане. Уви, не са първите, а няма и да са последните.
+ + + + +
Една от най-яките песни на групата изобщо е в този албум.
Любопитен опит за промяна, който може и да се хареса на доста фенове.
Безспорно разнообразие откъм подходи, настроения и стилове.
- - - - -
Любопитен опит за промяна, който може и да се хареса на доста фенове.
Безспорно разнообразие откъм подходи, настроения и стилове.
- - - - -
Още една метълкор банда, рязко олекотила звученето си (без да е за добро).
Дълги поредици от разочарования, които не заслужават името Callejon пред себе си.
Балади, мрънкащи вокали, меланхолия и куп неуспешни експерименти.
Дълги поредици от разочарования, които не заслужават името Callejon пред себе си.
Балади, мрънкащи вокали, меланхолия и куп неуспешни експерименти.
IF YOU LIKE
Bring Me The Horizon, A Life Divided, Narziss, Eskimo Callboy и др.
Автор: Testset
[3.5/10]
0 Response for the "Callejon - Fandigo"
Публикуване на коментар