TODAY'S METAL: In Flames - Clayman (20th Anniversary)

About TMB

BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

[FACEBOOK] [INSTAGRAM] [YOUTUBE] [TWITTER] [E-MAIL]

In Flames - Clayman (20th Anniversary)

Posted by Today's Metal Crew On вторник, август 25, 2020 0 коментара

ЖАНР: Melodic Death Metal
ОТ/Д: Швеция | 28.08.2020

ЛЕЙБЪЛ: Nuclear Blast
ОТНЕМА: ~65 минути

Колкото и да се изкушавам от възможността да си направя нормално ревю на "Clayman", ще си припомня, че тук правим ревюта само за актуални албуми. Целта на този текст не е да каже на някого защо "Clayman" е култов албум на In Flames и крайъгълен камък за развитието на мелодичния дет метъл - това отдавна е ясно. Тук ми се ще просто да хвърля на масата своите 5 стотинки по темата за ремастерирането и презаписването на този албум и всички противоречия около тези действия.

Да започнем с това, че оригиналният "Clayman" не беше албум с велико качество на продукцията. Едно време може и да не ни е правело впечатление, но от разстоянието на годините сега си личи много ясно, че звукът му просто е претрупан, мастерингът не е добър, басът бучи адски много, барабаните spike-ват, китарите пращят във високите честоти. Никога не е било болка за умиране, защото албумът сам по себе си е жесток, но това си е реалността.

Ремастерингът до голяма степен се справя с въпросния проблем. Звукът е нормализирaн и балансиран, макар че само с мастеринг няма как да се направи кой знае какво по въпроса. И все пак, няма да крия, че предпочитам ремастерираната версия на "Clayman". И как да не я? Разликата е като да гледаш видео в 480p и 1080p. И не знам дали заради това новооткрито качество, но сякаш преоткрих "Bullet Ride" и "Only For the Weak" и си представих как с този звук биха могли да се появят и днес.

Обаче...

...някъде тук идват и презаписаните варианти. Едни ги обичат, шест пъти повече ги мразят, но все ми се струва, че се пропускат някои неща около тях, извън "не ме кефи" и "вие сте хейтъри на новото, зат'ва не ви кефи". Като за начало, презaписът се оказа една голяма пропусната възможност да се вдъхне нов, модерен живот на едни от най-обичаните хитове на групата. За виновник мога да посоча Бьорн, когото от години насам слушам да обяснява какъв е аудиофил, как търси "перфектния" звук, какви жакове ползвал, как органичният звук за него бил важен... и се сещам за гадния звук на "Battles".

Е, в презаписите звукът е по-гаден дори от този в "Battles". Защо? Защото така става като човек прекали с аудиофилията. В стремежа си към възможно най-органичен звук, едва ли не "на живо от репетиционната", Бьорн е постигнал точно този ефект. Само че който е бил в репетиционна, знае разликата между звука на живо от нея и професионалния студиен звук. Нещо, което Бьорн очевидно е забравил. Защото не само басът в новите версии почти напълно липсва, ами е скрит зад най-рехавия китарен звук, които съм чувал някога от In Flames. Китарите звучат като хрупане на зърнена закуска, а солата са като изсвирени от детска йоника. Барабаните пък са едва озвучени и страшно рехави, а касите издават онзи "любим" мой звук, тип "пляскане на шаран в бирен корем". Рехав звук и детска йоника, но пък с кристална яснота. Все едно полусурови кюфтета без лук и хляб/галета, но пък био.

Единственото хубаво нещо в презаписите е гласът на Андерс. Той е многократно по-добър вокалист, отколкото беше преди 20 години и това даже не е мнение, а очевиден факт, който и самият той не крие. Да, версиите включват малко повече чисто пеене, което може да не се харесва на вечно ревящите за "Whoracle" и "The Jester Race" полуфенове, но само и единствено пеенето на Андерс носи някаква свежест в новите версии. Иначе буквално звучат като демо варианти.

Та така, не всичко е черно и бяло. Ремастерът е добър, а презаписите, с колкото и аудиофилско, органично, био, веган качество да са, просто няма как да донесат същото удоволствие. Един вид... веган бекон яли ли сте? Еми, същото е. Всъщност, дори веган беконът също би бил една идея по-поносим с пеенето на Андерс

+ + + + +

Качествен ремастеринг, поправящ грешките от оригиналния такъв.
Вокалите на Андерс в презаписаните версии.
Ако търсите звук от типа "на живо от репетиционната", презаписите ще ви допаднат.

- - - - -

Що за психопат търси звук от типа "на живо от репетиционната"?
Изключително рехави, слабо озвучени барабани и китари и почти липсващ бас.
Пропуснат шанс да се направят яки модерни презаписи с готин звук като от SOAPF, например.