ЖАНР: Technical/Math Metal/Djent
ОТ/Д: Швеция | 01.04.2022
ОТ/Д: Швеция | 01.04.2022
ЛЕЙБЪЛ: Atomic Fire Records
ОТНЕМА: ~67 минути
ОТНЕМА: ~67 минути
Всеки нов албум на Meshuggah е събитие за цялата метъл общност, затова е нужно внимание. Внимание и от страна на такива като нас, които правят словесни еквилибристики и си позволяват да съдят и критикуват феноменални музиканти, но и внимание от страна на самите Meshuggah, които сами са вдигнали летвата толкова високо.
6 години са доста време между два албума - достатъчно, за да пораснат достатъчно млади хора, които тепърва ще се сблъскат за пръв път с изобретателите на джента. Но "Immutable" е много повече от джент. Техническите умения на музикантите в групата са пределно ясни - трябва да си много напред с материала и да огъваш границите на възможното и познатото, за да правиш такава музика. То не е полиритмия, то не са неравноделни тактове, то не е чудо! Но промяна има, при това не една.
Така например "Broken Cog" отваря с чисти вокали. И можеше и да изглежда невъзможно, но настройката на китарите и баса е дори още по-ниска, което прави звученето дори още по-тежко и дълбоко. Сериозно, ако се заслушате перфектно открояващия се бас, ще чуете, че струните му вече звучат пределно отпуснати. Басът не просто бумти, а ръмжи в крайно ниски регистри, докато над него китари и барабани работят в перфектен машинен синхрон, създавайки музикална математика като никоя друга.
Всичко това е очевидно още от самото начало и вече е известен факт след пускането на синглите "The Abysmal Eye" и "Light the Shortening Fuse". С "Phantoms" обаче сякаш Meshuggah казват "Добре, дотук бяхте в познати води, гледайте сега какво ви чака" и енергията се вдига осезаемо, макар и без много изненади в звученето. Виж, "Ligature Marks" вече е друга работа. Не знам дали смея да нарека звученето "Ако Korn правеха джент", но... май това не е толкова неправилно определение. Може би равносилно на "Каква би била идеята на Meshuggah за ню метъл"? Знам, че е евтино сравнение, но към края на песента липсва само едно "Та бумм, бап-па ммм, тап-та-ера" като във "Freak on a Leash".
Всичко продължава в сходно темпо и сходен звук, като в "God He Sees in Mirrors" имаме едно доста странно китарно соло към средата. "The Move Below" малко разчупва концепцията, тъй като представлява близо 10-минутен инструментал, на който tech метъл феновете имат време да свършат поне три пъти. Следващата "Kaleidoscope" удря с баунси джент в модерен, близък до ню метъла стил, но с все така разпознаваемо 100% Meshuggah звучене. "Black Cathedral" пък е 2-минутен инструментал, представляващ блек метъл риф. Защо? Защото така. Тук може би претенцията ми дойде малко в повече и щях да си позволя да отправя по-сериозна критика, но ме хвана страх от метъл елита и ще си замълча.
Рифът всъщност еволюира в следващата "I Am That Thirst", която запазва темпото и вайба на всички "типични" песни от албума дотук. Същото важи и за "Faultless", а към финала започва да ни води "Armies of the Preposterous", която може би е първата композиция в албума, която излиза извън рамките на чутото досега (ако изключим инструменталите). Този агресивен трак пък ни води към "Past Tense" - инструментал, който аз по-скоро бих оприличил на 6-минутно аутро.
Значи, знам, че Meshuggah е ебати религията и съм напълно наясно с феноменалните технически умения на музикантите в тази група. За мен Томас Хааке е извънземен, защото няма човек, който да може да свири така на барабани, сериозно. Не знам от коя планета е, но да разбера как свири така е като да разбера появата на Вселената - и в двата случая мозъкът ми отива към избухване. Само че "Immutable" не е чак такава всевишна феноменалност, каквато я изкарват критиците. Да, албумът е мега добър, безспорно 100% Meshuggah с техника, агресия, тежест, всичко. Но е над час дълъг и честно казано - уморява. И не само това, ами и след 10 слушания (отнели ми 11 часа) още не мога да съм съвсем сигурен коя песен коя е, защото в тях не се случват кой знае колко различни неща. Захапва се един ритъм и фррта-пррта-фррта докрай. Смисъл, не ми пречи, ама не съм в богоугоден екстаз като онзи път, в който за пръв път чух "Bleed", да речем. Просто як албум на Meshuggah, успокойте се.
- Undepth
7.5/10
Е то пък в тая скука NDM, къде си губите повечето време с нея, все едно се случва нещо по-различно. Хайде-хайде. :)