ЖАНР: Modern Metal
ОТ/Д: Швеция | 23.02.2024
ОТ/Д: Швеция | 23.02.2024
ЛЕЙБЪЛ: Nuclear Blast
ОТНЕМА: ~52 минути
ОТНЕМА: ~52 минути
Обичам Amaranthe от първото им демо под старото им име. Оттогава се смениха доста сезони и вокалисти, затова е нужно човек да си калибрира очакванията спрямо всеки нов албум. И точно от очакванията зависи дали ще харесате "The Catalyst" или не. Защото той със сигурност е добър, това никога не е било под въпрос с тази група. Въпросът е, отново – какво очаквате?
Ако очаквате типичен Amaranthe албум в духа на последните им творби от "Maximize" насам и "още от същото" като в синглите – ще го получите. Знам, че прес релийзите говорят за смел подход, симфонични изненади и експерименти, но поне за мен "The Catalyst" е абсолютна игра на сигурно. Формулата работи, защо да я променяме? Синглите дотук говорят красноречиво за цялостното звучене на албума – типично звучащите "Insatiable", "Find Life" и "Outer Dimensions, "Re-Vision" със странните "булюк о-а-е булюк" електроники (нямам друг начин да го обясня, съжалявам) и набедената за Nigthwish-ска "Damnation Flame" представляват повече от 1/3 от албума, така че би трябвало да сте наясно какво да очаквате.
Ще ви кажа и какво вероятно не очаквате – нито един от синглите не е най-силната песен в албума. В агресивния заглавен трак чуваме и тримата вокалисти надъхани до краен предел, в "Ecstasy" късаме синджира с топ качество евроденс метъл, а мачкащият машинен риф в "Interference" е сред най-добрите им нещата в последните 10 години. Отделно, припевът, за разлика от много други иначе мелодични и грабващи припеви в албума, не е в рязък контраст с куплетите и пасва перфектно. Аз не виждам как някой ще намери по-добра песен в "The Catalyst", като включвам в това число и кавъра на "Fading Like a Flower" на Roxette, в който Amaranthe успяват да изтръгнат много от тази иначе безкрайно немощна оригинална песен.
Ако обаче очаквате "завръщане към корените" или "изцяло нова посока" – има опасност да останете разочаровани. Завръщане към корените надали влиза в плановете на шесторката, а и не мисля, че 1-2 песни с малко симфонични елементи би могло да мине за "изцяло нова посока". Да, има нов вокалист (Микаел от Degradead), но той се справя добре с нелеката задача на Напусналия GG6. На места даже признавам, че ако не знаех за напускането на GG6, нямаше и да усетя разликата.
Проблемът при Микаел е друг – че той е твърде назад в микса. Имам чувството, че той крещи шепнейки, а особено в дует или трио с другите вокалисти е осезамо по-тих в микса. Да не говорим и че като цяло няма чак толкова много партии, но все пак да имаме предвид, че вероятно музиката за албума е била готова още преди той да се присъедини. Има период на напасване, а-у, няма какво да мрънкаме точно по тая тема. В "Breaking the Waves" обаче има някои доста силни негови пасажи, та хвърлете ухо и натам.
Баладата "Stay a Little While" е може би най-добрият пример за това какво очакват хората от Amaranthe. Аз, например, харесвам една-единствена тяхна балада и намирам всичките им други за прекомерно сладникави и клиширани. Имайки това предвид, "Stay a Little While" е най-сладникавата им дотук изобщо. Честно, увиснаха ми клишаците, нимоа с тая песен. Не знам дали е защото съм спрял добавената захар и ми се гади от сладко, но определено имам проблем с тоя трак. Въпреки това съм напълно наясно, че има хора, които слушат Amaranthe именно заради баладите и една такава в албум не ми пречи. Повече ще ми пречи, ако за следващия албум не променят нещо малко по-смело и драстично. Не че и това сега не ми харесва – просто имам чувството, че вече съм го чувал. Лека-полека става показателно и с дислайк бара в YouTube, където всеки нов сингъл има стабилни 5% дислайкове. Не звучи като много, но е достатъчно, за да светне някъде някоя червена лампичка.
Пускам си "Interference" пак и стискам палци за по-агресивни Amaranthe в тоя стил следващия път.
- Testset
7/10
0 Response for the "Amaranthe - The Catalyst"
Публикуване на коментар