ЖАНР: Nu Metal
ОТ/Д: САЩ | 15.11.2024
ОТ/Д: САЩ | 15.11.2024
ЛЕЙБЪЛ: Warner Records
ОТНЕМА: ~32 минути
ОТНЕМА: ~32 минути
Когато албумът вече е излязъл, а не сме се добрали до промо (нормално, все пак това е Linkin Park), вече всички са чули албума и този текст вече не е толкова ревю, колкото споделяне на мнение. Затова да не се бавим и да си го кажем така:
"From Zero" звучи така, сякаш Майк Шинода е дал на AI да му напише 10 песни с изискване да звучат като големите им хитове. След това, вдъхновен от резултата, Шинода е попренаписал парчетата и хоп – имаме нов албум на Linkin Park. Така де, това е чисто моя спекулация (и вероятно не само моя), но няма песен в този албум, която да не прилича на други песни на Linkin Park. Аз обаче нямам против. Да се самокопираш не е незаконно и нямам проблем с каквито и да е форми на вдъхновение, стига резултатът накрая да е добър. А той, поне до голяма степен, е такъв.
И да, Linkin Park имат нова вокалистка, но поне на мен отдавна ми мина първоначалното възмущение, че групата започна "от нулата" без Честър. Признавам, първото ми впечатление от Емили Армстронг не бе добро с онова живо изпълнение. Мадамата издишаше сериозно и остана без глас след 2-3 песни, просто защото не крещи правилно и има нужда да поработи над техниката си. Но ако сме изцяло честни – чувал съм живи изпълнения, в които и Честър "няма ден", така да го кажем.
Учудващо за мен, бързо свикнах с Емили в студийните версии на парчетата. Там тя определено се справя много по-добре, отколкото на живо и напълно разбирам защо Майк Шинода я е избрал за новия глас на групата. Онзи 16-секунден крясък в "Heavy Is the Crown" (поне за мен най-добрата песен в албума и супер явна препратка към "Given Up") ме спечели съвсем, а лекотата, с която влиза в "The Emptiness Machine" просто ми пълни душата. Уж простичка песен, но перфектна композиция, да му се не знае.
Нататък "Cut the Bridge" има вайба на "Bleed It Out", но в по-лек и почти поп-пънк вариант, докато "Over Each Other" пък изобщо не звучи като песен на LP. Парчето е по-скоро като нещо, което Били Айлиш, Кейти Пери и Сабрина Карпентър биха направили заедно, ако бяха по-рок настроени. И само аз ли надушвам един полъх на кънтри някъде там? Съвсем в другия спектър отиваме с "Casualty" – най-тежката песен в албума, смесваща олд скул ню метъл (и това вече съществува) и хардкор в 140 агресивни секунди.
Правим нов рязък завой с "Overflow", която по структура напомня на нещо, излязло от "Living Things" и много прилича на "Burn It Down" по душа, така да го кажем. Следва "Two Faced", за която май всички сме единодушни, че звучи като "One Step Closer". Надали има по-явна препратка към "Hybrid Theory" от този трак. "Stained" ме връща по-скоро към скучния "The Hunting Party" и тук не съм никак впечатлен от Майк Шинода. Припевът на Емили е добър и запомнящ се, но отново напомня на Кейти Пери, пък ако щеш дори чисто продукционно. "IGYEIH" е скритата лимонка в албума и спокойно можеше да бъде сингъл, като поне аз усещам много "Somewhere I Belong" в припева. Завършваме с "Good Things Go" – типичен модерен LP трак в почти поп стил. Пак, не казвам, че е лошо, но не слушам тази група за такива песни.
"From Zero" несъмнено е добър албум – или поне много по-добър, отколкото очаквах да бъде. Така де – не се лъжем, че LP бяха издали нещо качествено след "Minutes To Midnight", нали? Цялото ми уважение към тях и към паметта на Честър, но тия албуми бяха адски слаби (с малки изключения). Песни като "Heavy Is the Crown", "Two Faced" и "Emptiness Machine" спокойно могат да се наредят до най-добрите в кариерата им, а Емили Армстронг може и да не се справя с харш вокалите на Честър на живо, но все повече се убеждавам, че е достоен негов заместник в студиото.
- Testset
7.5/10
Гати, кога остаряхме толкова, че да бъдем свидетели на олд скул ню метъл? Хубав албум съчетаващ много от добрите песни в албумите след Minues to midnight, но с откровено липсващи хитове от първите два албума на груата. Хареса ми, но Overflow е една адски скучна балада с опит за закачка в припева, но някак си невървежна. Ок съм. Някак си тежестта на групата като цяло сред масовите фенове се усеща. Все пак ги гледаме под лупа и следим всеки техен ход, сякаш всяка стъпка трябва да отговаря на изискванията ни, а бандата просто иска да продължи напред. Ми пичовете и мацката го заслужават. Добре дошли отново ред нас, Линкин Парк.
Определено очаквах това ревю, понеже ми беше любопитно мнението на екипа! Аз като изгледах лайвстрийма им определено усетих, че се напъва прекалено много, престаравайки се да докара някакъв вид дрезгавина. Стори ми се малко странно, че Emptiness Machine още като я чух тогава и веднага ми хареса, което е рядкост. И аз като вас съм всеки път впечатлен как на живо с абсолютна точност в тоналността всеки път се включва след Шинода в тази песен.
Според мен обаче не трябва именно този първи концерт да е някаква база за сравнение, защото е изцяло първата ѝ поява с групата и очаквано се е притеснявала. Някъде из нета четох, че някои хора от публиката я виждали на моменти цялата да трепери и плаче. Гледах следващите концерти и определено се усеща разлика в поизитвен аспект. Факт е обаче, че някои песни колкото и да се мъчи, просто не може да достигне тоналността на крясъците на Честър. И в това също няма нищо лошо (за мен поне). Тя никога няма да е Чесър Бенингтън, пък то и не е нужно. И макар да ми беше доста странно в началото да слушам някои от големите им хитове с вдигната тоналност, за да ѝ паснат, с времето свикнах и определено тази женичка има смисъл да стои зад микрофона на Linkin Park. Единствено ми се иска да има повече комуникация с публиката, понеже като цяло освен да вмъкне нещо като бързо отговор/подмятане на Шинода, почти не се обръща към публиката. Има малко нотка на неловкост в поведението ѝ на сцената, която с времето сигурно ще изчезне, понеже макар да е 20 години на сцената ме съмнява да е била пред такива огромни публики с Dead Sara.
Иначе се усещам, че новият албум доста често си го пускам в спотифай и го слушам от-до, без да скипвам нито една песен. Overflow изненадващо с времето започна доста да ми харесва, понеже тя беше кажи-речи единствната, която при първото слушане ми беше леко meh. А някой от вас усети ли, че последната песен свършва както започва първата (интрото) и така ако си пуснеш албума да се луупва е доста плавен прехода?