TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]

Starset - Silos

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, септември 08, 2025 0 коментара

Starset - Silos (Review)


ЖАНР: Alternative Rock/Metal/Electronic
ОТ/Д: САЩ | 12.09.2025
ЛЕЙБЪЛ: Fearless Records
ОТНЕМА: ~45 (+14) минути

Starset ми е една от малкото наистина любими групи от този век. Wallpaper-ът на телефона ми е с тяхното лого, влачих се да ги гледам в Будапеща миналата година, накупих си мърч… абе, фен съм. И това ревю няма да е безпристрастно – но няма и да е безкритично.

По принцип не съм фен на тактиката, при която кажи-речи целият албум е издаден под формата на сингли още преди да излезе официално, но пък това си има и плюсовете. Очакването на нова музика и пускането на нови парчета през определен период от време ми дава време да се запозная с всяко отделно парче. Миналата година всичко започна с "Brave New World", която беше абсолютно най-любимата ми песен за 2024-та. Обожавам, когато Starset правят по-тежки песни и тази специално се скъсах да я въртя. Беше великолепна и на живо. Електрониката, леките оркестрации, мелодията, краят на припева, който се стоварва като метеорит… и брейкдаунът, който реже глави с електронна гилотина. Не всички са супер ентусиазирани като мен, но, майко мила, това е жестока песен.

Сигурно мога да отделя на всяка песен в "Silos" по един такъв абзац, но нека се въздържа, защото кой ще го чете това ревю? Държа обаче да вметна, че цялото мрънкане за употребата на AI във видеото на "Degenerate" идва точно от недоразбрали хора. Няма лошо, не всеки е длъжен да знае всяка предистория, но реално за видеото са използвани творби на артисти, наети специфично за целта. Песента буквално говори за заплахата от AI, но винаги има хора, готови да критикуват без да знаят за какво става дума. А и парчето е подобаващо яко и тежко, за да е сред любимите ми в албума.

Друг абсолютен хит, убийствен и на живо, е "TokSik". Интерпретирам го като своеобразна критика към TikTok, токсичното му влияние и начина, по който подхранва екстремистките възгледи (и леви, и десни). В неочаквания речетатив към края на песента, Дъстин отправя страхотно (и бих казал центристко) послание, насочено най-вече към всички онези приятели на Дънинг и Крюгер, които се мислят за изключително умни, но всъщност са просто едни продукти, които повтарят чужди думи, без дори да ги разбират. И ако водя списък – това ми е второто най-любимо парче в албума. В списъка с феноменални композиции добавям и "Dystopia". Уви, тази чудна комбинация от гигантски припев, оркестрации и електроника бе пусната като сингъл буквално дни след концерта им в Будапеща, та така и не можах да я чуя на живо, ама… другия път.

Оттам нататък не мога да скрия, че имам проблем с някои песни в албума. Точно когато бях готов да обявя този тогава бъдещ и все още неназован албум за албума на десетилетието, започнаха да излизат едни балади, които просто не са на нивото на по-тежките парчета. Не знам кое не разбраха Starset, особено от реакции на песните по време на концертите, но искаме тежест и това е. Да, "Dark Things" е яко парче и щеше да се впише супер, ако беше единственото такова бавно в албума. Но дори веднага след това идва "Shattered Dreams", която е кавър на Johnny Hates Jazz. Важи същото – щеше да е супер, ако беше единствена балада. Но има и още един кавър, който също е балада – "Head Over Heels", в оригинал на Tears For Fears. Закриващата "Ad Astra" (една от двете песни, които не бяха пуснати като сингли) също е балада, но поне носи онова епично Starset чувство. Във всички случаи обаче 4 балади и 14 минути интерлюдии ми идват в повече. Като добавим и посредствената "Sway", в която едва чуваме някакви китари, очакванията ми за 10/10 албум съвсем се изпариха.

В същото време, 4 балади и няколко интерлюдии не могат да ми развалят цялостното изживяване. "Silos" е епичен албум, а във време, в което се радвам, ако даден албум има дори две запомнящи се парчета, тук имам поне 4 абсолютни хита, влезли в редовния ми плейлист. Като се замисля, дори най-любимите ми албуми на Starset също имат слаби моменти. Къде ти – най-любимите ми албуми по принцип си имат слаби моменти и пак ги имам за велики. Даже в "Mutter" имаме една "Nebel", която слага слаб край на най-добрия албум, издаван тоя век (казах ви, че ще е пристрастно ревю), така че да не се втилясвам много, а?

- Testset
8/10


0 Response for the "Starset - Silos"