Държава...: САЩ
Лейбъл....: Tooth & Nail
След неуспешния си опит да направи добра солова кариера само чрез името си, Браян Уелш, познат ни до 2005-та и като Head от Korn, най-сетне взе правилнто решение и сформира нова банда. Посредственият му солов албум "Save Me From Myself" не успя да впечатли почти никой, затова и очакванията към Love And Death поне от моя страна не бяха особено големи и след няколко преслушвания вече мога да кажа, че... наистина не съм особено впечатлен.
Признавам, не изпаднах в екстаз и не си скъсах ризата, слушайки "Between Here & Lost". Причината е, че той е някак... муден. Липсва му енергия. Да, Head е дал на Korn много от най-запомнящите се рифове на групата, но той далеч не е виртуоз и това много си личи тук. В първите три песни просто няма нищо ново и/или интересно за слушане и са на ниво "пълнежите на Ill Nino". Чак в "By the Way" за пръв път усещаме, че именно Head държи китарата в тази група - песента има за основа бавен и пронизващ риф, който няма как да не си представим изсвирен в песен на Korn. Подобни думи мога да кажа и за "My Disaster", но няма да се спирам на нея, защото веднага след края й идва страхотната "I W8 4 U", в която гост-вокалист е Мати Монтгомъри от разрушителните For Today. Тежкият насечен риф бързо се забива в главата, импровизираният брейкдаун добавя така нужната тежест, а вокалите на Мати ни карат да съжаляваме, че той не се включва и в още песни из албума. След този трак обаче спокойно можех да спра да слушам, защото до края на албума са наредени 4 песни, които пак мога да оприлича само на сравнително посредствените неща на Ill Nino, като единствено "Paralyzed" отсрамва финалните минути на диска.
Гигантският проблем на LAD е, че Head прекалено много разчита на името си и сякаш не осъзнава, че все още не е голяма соло-звезда. Много фенове си го харесвахме в Korn, но дотук соловата му кариера не върви особено бляскаво. От друга страна, вече не толкова субективно погледнато, рифовете в "Between Here & Lost" са в болшинството си скучни и прекалено провлачени, а вокалите на Head често се губят някъде из не много добрия микс. Вокалите на гостуващия Мати от For Today пък се губят почти напълно, което е направо обидно, имайки предвид, че той притежава едни от най-мощните ревове на съвременната метълкор сцена. Преобладаващото средно до бавно темпо е още един от дългата поредица фактори, които правят този албум да звучи протяжен, досаден и лесно забравим. С изключение на няколко прекалено открояващи се попадения и добри рифове, "Between Here & Lost" не заслужава кой знае какво внимание и само името на Head би могло да предизвика някакъв интерес и фенски маси да се насочат към него.
+ + + + +
Няколко силно открояващи се добри песни.
На места ни посрещат изнеандващо готини рифове.
Мати Монтгомъри се включва повече от добре като гост в "I W8 4 U".
На места ни посрещат изнеандващо готини рифове.
Мати Монтгомъри се включва повече от добре като гост в "I W8 4 U".
- - - - -
На този албум му липсват тежест, скорост, енергия, повече добри рифове и добра продукция.
Абсолютно нищо ново и/или интересно като похвати, стил или дори идеи.
Абсолютно нищо ново и/или интересно като похвати, стил или дори идеи.
Подходящо за фенове на:
Ill Nino, Korn, Digital Summer, Black Light Burns, P.O.D. и др.
Автор: Stahli
-=5/10=-
