TODAY'S METAL

Към групата като на шега се присъедини и барабанистът на Sum 41 Франк Зумо – първо уж за няколко концерта, а впоследствие и като постоянен член. Кавърът на "Still Waiting", който свиреха частично в някои от първите си концерти с него, пък се превърна в официален трак в албума – и звучи повече от чудесно. Ще се върна на Франк Зумо след малко, защото имам и някои притеснения покрай него.

Притесненията ми обаче надали са особено значими, тъй като повечето парчета в албума отдавна вече станаха хитове. Модерната индъстриъл метъл тупалка "Elevator Operator" бързо стана една от най-слушаните песни на групата, "Ratatata" в дует с Babymetal вече ще е топ хит в цели два албума, а колаборацията с играта Brawl Stars за "Hypercharged" представи групата на цяло ново поколение. "Let the Good Times Roll" с участието на Декстър (от Offspring, не The Bay Harbor Butcher) напомни за афинитета на ЕС към пънкрока, макар и с типично техен метъл туист, а "The Way You Are" е "Hurrikan"-ът на този албум. Парчето започва като типична песен на бой банда от 90-те и завършва… точно както очаквате да завърши нещо подобно. Реалтърите в YouTube ще имат доста материал и този път. 

Единствените две песни, които не бяха пуснати като сингли, са "Heartclub" и "The Savior", макар че и двете спокойно също можеха да се превърнат в хитове, дори без нужда от колаборации с други артисти. Те по-скоро напомнят на времето, в което групата още носеше старото си име – директни, мелодични, електронизирани и открояващи се от всичко останало на модерната метъл сцена. И не знам дали самата група е подценила хитовия им потенциал, но аз си мисля, че именно с такива креативни парчета и постоянство тази група стигна там, където е сега.

Ще се върна за миг на Франк Зумо. Той е мега про, но му се наложи да замести зад сета Дейвид, който беше абсолютен звяр там. Химията между Франк и останалите момчета е очевидна, братството е налице, но Франк все пак е най-вече пънк барабанист и поне по мои наблюдения все още не се справя перфектно с метълкор и деткор задачите, които му поставят. Надявам се всичко това да не повлияе на креативния процес занапред, защото, да ме извиняват – Дейвид наистина беше машина зад барабаните. Още не знам защо вече не е с групата, ама… липсва ми там, не мога да скрия.

Важното е, че видяхме Electric Callboy за пръв път на живо в България на Hills of Rock. И въпреки мрънкането на едно кресливо малцинство, групата доказа, че е феноменален хедлайнер, достоен и за най-големите фестивали в световен мащаб. И дойде тук на върха на славата си, а не 30 години след това.