.jpg)
Hills of Rock е фест, на който ритуално ходим от 2019 г. насам – първоначално като обикновени фенове, а от няколко години – и като нагли журналя. Правим репортажи всеки път, но алгоритъмът ни показва, че почти никой вече не чете репортажи. Затова и фокусът ни върху Hills of Rock тази година беше да правим възможно най-много видеа. Затова, ако не ви се чете, напълно ще разберем и ще ви насочим към Instagram страницата ни, където качваме най-готините неща, които успяхме да заснемем и тази година.
Тази година хедлайнер в последния ден бяха Electric Callboy – група на върха на славата си, която дойде в България сега, а не след 15 години. И, хайде да сме честни, това е един от най-добрите хедлайнери, които Hills of Rock някога е виждал. Напук на кресливото малцинство вечни хейтъри, Electric Callboy направиха най-голямото шоу за трите фестивални дни и макар да не са толкова познати на родната публика, събраха очите на няколко поколения метъл фенове. Но все пак разбирам и хората, избрали да пропуснат Electric Callboy – те не са "типичен" метъл, а ние живеем в консервативно общество. Живи и здрави, всеки си има вкус. Важното е, че ние се разбихме отпред на оградите след 7 часа чакане в жегата. Сериозно, гледайте ги тия рийлчета в Instagram!
В зависимост от това колко сте фенове или хейтъри, можете да си изберете и дали другите хедлайнери са ви се понравили или не. Ето, да речем, аз лично не съм особен фен на Marilyn Manson, но останах за целия сет и съм впечатлен колко добре се справя той зад микрофона, дори в тази вече напреднала за неговия жанр възраст. Човекът беше безгрешен, изпя си нещата на живо, направи си шоуто и сбъдна мечтите на феновете си. За неутралния зрител на по-задните редици обаче имаше и друга страна – усещането, че шоуто е твърде "постно", а публиката – твърде заспала. Питах колеги и приятели, питах случайни хора на феста – едни бяха в еуфория, със засъхнали по лицето сълзи, а други вдигаха рамене и казваха "Очаквах повече, не знам". И разбирам и двете страни.
Разбирам и двете страни по темата Godsmack. Слушам ги от малък, винаги са ми били на сърце, нямам нужда от скъпо шоу с много пиу-пиу и огън, за да им се насладя. Съли си го каза – ние сме олд скул, свирим на живо и сурово, без лаптопи и клик тракове, просто правим рок шоу като едно време. Аз оценявам това и нито за миг не скръстих ръце да се сърдя, че на екрана се върти лого с шрифт Abbadon и се върти като скрийнсейвър на 90-арски лампов монитор. Но разбирам и ако някой е очаквал друго. Има го и онзи момент, в който виждам как хората се наслаждават на концерта, пеят, викат, пляскат, а след това чуват от какво са недоволни другите и почват да си мислят "Абе аз дали наистина бях на яко шоу?". За мен обаче винаги е по-важно какво усещаш и изживяваш на момента. Ако активно създаваш спомени и се наслаждаваш на момента – значи шоуто си е струвало, пък било то и "постно".
Не можем да не отбележим и сета на Lamb of God, на който и тримата колеги се смазаха от кеф (явно само аз не толкова – групата пръсна, но Ранди Блайт не ме впечатли, говореше неискрени неща, не спря да плюе по сцената, а накрая активно избра да не вземе знамето ни). Страхотна изненада бе и сетът на Northlane, а пого хорото на сета на Khanъ беше сюрреалистична гледка. Безкрайно ме е яд, че не можах да видя и Orbit Culture, но нямаше как да си сдам мястото на оградата в последния ден. Ако имам забележка към организацията – това е тя. Сериозно, хора, как може Orbit Culture да не са на главна сцена заедно с Lamb of God и Electric Callboy, щяха да унищожат всичко тия шведи там! Не знам причините за този избор, но с риск да ми се сърдят – беше грешка Orbit Culture да не са на главната сцена.
В този ред на мисли, Nevermore се справиха чудесно на главната сцена – и пак бих ги заменил с Orbit Culture на мига там, ама това е друга тема. Важи и за Paradise Lost, които направиха супер професионален сет, но поради каква причина не си изпълниха двата най-големи хита – не знам. Смисъл, да не изпълнят "Say Just Words" и "Erased" е направо несериозно, затова ги пиша като едно от разочарованията на феста. За разлика от тях, Skindred на предния ден за пореден път откраднаха шоуто, най-вече благодарение на вечно кипящия от енергия Бенджи.
Накратко, този Hills of Rock си беше своеобразна среща на поколенията. От децата, които бяха открили Electric Callboy през Brawl Stars до хората, които се оплакваха, че басът им докарва киселини – имаше по нещо за всеки. И може би така и трябва, пък ако ще накрая да има недоволни.
Организацията пък с всяка година става все по-добра и от личен опит с Fest Team мога да го заявя отговорно. Техният екип реагира бързо, държи се адски професионално, гледа да помогне с всичко и обръща внимание дори на малки медии като нашата. Виждам хората им на терен, виждам желанието и отдадеността на отговорните лица и вярвам, че милеят за този фест. Далеч не го казвам, защото съм влязъл с една (!) акредитация – винаги съм казвал точно каквото си мисля, пък ако ще да си платя full retail накрая. Ще си кажа и сега, че съм сигурен, че въпреки добрата организация, Fest Team вече знаят какво трябва да променят догодина. Единствено не виждам как ще се оправяме занапред с тия цени на храните и напитките. Те ще си направят сметките най-добре, разбира се, но поне нашето екипче тази година изпи много по-малко бира от обикновено – само казвам. Никога не е добре и цената на хотдога да се превръща в главна тема на един рок и метъл фестивал.
Чакаме с нетърпение да видим кой ще дойде догодина! А ти, драги читателю – как не те мързя да четеш всичко дотук? И как не се тригърна да спреш и да напишеш генвен коментар за нещо досега? А ако още не си – значи Hills of Rock вероятно е точното място за теб. Защото метълът е любов.
И гледайте тия рийлове в Instagram!
Много хубава статия.
"А ти, драги читателю – как не те мързя да четеш всичко дотук?" Даже кратко ми дойде.... Аз не можах да отида тази година, а Хилса си е супер изживяване, и само чета и гледам клипове. Благодаря за статията!