Държава...: Германия
Лейбъл....: AFM
Mob Rules са на метъл сцената вече около 15 години, но чак през 2006-та си докараха голям прилив на аудитория с "Ethnolution AD", с който групата показа, че заслужава място на европейската пауър и хеви метъл сцена. Още един албум и 6 години по-късно, Mob Rules се завръщат със страховито озаглавения "Cannibal Nation". Заглавието е вдъхновено от жестокостта на африканския деспот Жан-Бедел Бокаса, който буквално изял своите политически противници и се самообявил за император на ЦАР. Във визитката на Бокаса влизат много други страховити зверства, между които и наредбата да се пребият до смърт десетки ученици, от чието месо също ял впоследствие...
Историята зад заглавието може да вдъхнови и някой дет/грайнд албум, но Mob Rules залагат на добре познатата за тях смесица от мелодичен пауър/хеви метъл и хард рок с лек прогресив привкус. "Cannibal Nation" обаче не е концептуален, защото той включва в себе си други итнересни теми като първото изкачване на Еверест, възпято в епичната "Scream For the Sun (May 29th, 1953)" и глупостта на съвременната медийна култура в динамичната и запомняща се "Tele Box Fool" (една от най-добрите песни в албума). Баладичният сингъл "Ice & Fire" пък се базира върху историята на бившата колумбийска кандидатка за президент Ингрид Бетанкур, отвлечена и държана в плен повече от 6 години от ФАРК. В песента с оркестрации се включва и Михаел Роденберг, познат ни от работата си с Avantasia. Проблемът с тази и още 4 други песни е, че са изморително дълги. "Ice & Fire" минава границата нa 7-те минути, а отварящата "Close My Eyes" и мелодичната "Lost" са по 6 и половина, като имаме и предвид, че темпото в тях е под 100 удара в минута, сиреч - бавно. Темпото се забърва постепенно с епичната "Soldiers of Fortune", галопиращата "The Sirens" и заглавната "Cannibal Nation", но затварящата "Sunrise" отново сваля оборотите.
В смачканите си записки съм нахвърлял следното изречение: "Мелодичен, приятен за слушане, с готини припеви, ама мнoго муден бе да го...". Горе-долу това е и квинтесенцията на тези три абзаца. Mob Rules безспорно са зряла банда, която знае какво прави. Момчетата са успели така да "втъкнат" хард рок желанията си така умело, че дори не ми направи типичното в такива случаи лошо впечатление. Хамонд органът също внася приятна атмосфера, а само за 3-4 дни слушане успях и да запомня припевите на поне 2 парчета ("Lost" и "Tele Box Fool"), което не е никак лошо за човек с трудно впечатлими уши като мен. След всички слушания на албума обаче оставах с впечатлението, че съм слушал или албум с балади, или албум, лишен от динамика. Дори бързите парчета в "Cannibal Nation" звучат някак прoтяжно и безкрайно. Да ме извиняват Mob Rules, но можеха вместо 9 изкycтвено удължени песни да направят 11 стегнати такива. Но колкото и да съм критичен, не мога да не препоръчам "Cannibal Nation" на всеки фен на мелодичния хеви метъл и хард рок. Определено има какво да чуете в него, макар че e много вероятно бързо да зaбравите чyтoто.
Историята зад заглавието може да вдъхнови и някой дет/грайнд албум, но Mob Rules залагат на добре познатата за тях смесица от мелодичен пауър/хеви метъл и хард рок с лек прогресив привкус. "Cannibal Nation" обаче не е концептуален, защото той включва в себе си други итнересни теми като първото изкачване на Еверест, възпято в епичната "Scream For the Sun (May 29th, 1953)" и глупостта на съвременната медийна култура в динамичната и запомняща се "Tele Box Fool" (една от най-добрите песни в албума). Баладичният сингъл "Ice & Fire" пък се базира върху историята на бившата колумбийска кандидатка за президент Ингрид Бетанкур, отвлечена и държана в плен повече от 6 години от ФАРК. В песента с оркестрации се включва и Михаел Роденберг, познат ни от работата си с Avantasia. Проблемът с тази и още 4 други песни е, че са изморително дълги. "Ice & Fire" минава границата нa 7-те минути, а отварящата "Close My Eyes" и мелодичната "Lost" са по 6 и половина, като имаме и предвид, че темпото в тях е под 100 удара в минута, сиреч - бавно. Темпото се забърва постепенно с епичната "Soldiers of Fortune", галопиращата "The Sirens" и заглавната "Cannibal Nation", но затварящата "Sunrise" отново сваля оборотите.
В смачканите си записки съм нахвърлял следното изречение: "Мелодичен, приятен за слушане, с готини припеви, ама мнoго муден бе да го...". Горе-долу това е и квинтесенцията на тези три абзаца. Mob Rules безспорно са зряла банда, която знае какво прави. Момчетата са успели така да "втъкнат" хард рок желанията си така умело, че дори не ми направи типичното в такива случаи лошо впечатление. Хамонд органът също внася приятна атмосфера, а само за 3-4 дни слушане успях и да запомня припевите на поне 2 парчета ("Lost" и "Tele Box Fool"), което не е никак лошо за човек с трудно впечатлими уши като мен. След всички слушания на албума обаче оставах с впечатлението, че съм слушал или албум с балади, или албум, лишен от динамика. Дори бързите парчета в "Cannibal Nation" звучат някак прoтяжно и безкрайно. Да ме извиняват Mob Rules, но можеха вместо 9 изкycтвено удължени песни да направят 11 стегнати такива. Но колкото и да съм критичен, не мога да не препоръчам "Cannibal Nation" на всеки фен на мелодичния хеви метъл и хард рок. Определено има какво да чуете в него, макар че e много вероятно бързо да зaбравите чyтoто.
+ + + + +
Албум, изсвирен и изпят с много професионализъм и без никакви компромиси с качеството.
Запомнящи се мелодични припеви, много (и добри) сола, открояващи се клавишни.
Много интересни тематики, малко епичност и умело вплетени хард рок елементи.
Запомнящи се мелодични припеви, много (и добри) сола, открояващи се клавишни.
Много интересни тематики, малко епичност и умело вплетени хард рок елементи.
- - - - -
Сравнително муден албум, в който някои парчета просто звучат безкрайни.
Можеше вместо 9 излишно дълги, да получим например 11 стегнати песни, но не би.
Можеше вместо 9 излишно дълги, да получим например 11 стегнати песни, но не би.
Подходящо за фенове на:
Labyrinth, Metalium, Symphorce, Nostradameus и др.
Автор: BGMario
-=6/10=-
