От/Год: Германия, 2016
Лейбъл: Napalm Records
Трудно е да кажем, че Deadlock е същата група. Единствен останал от оригиналния състав е само китаристът Себастиан Райхл, а от предишния албум досега се смениха почти всички останали членове. И докато е трудно да се усети, когато е напуснал барабанист или басист, то промените зад микрофона няма как да останат незабелязани. Въпреки това, смяната на екстремния вокалист не доведе до сериозни промени в звученето и "The Arsonist" беше добър албум. Когато обаче напусна емблематичната вокалистка Сабине Шерер, Deadlock наистина зазвучаха като друга група.
Новата вокалистка Марги Герлиц е натоварена с тежката задача да замести Сабине. Марги пее добре и видимо се опитва да направи промяната възможно най-плавна като следва начина на пеене на Сабине, но и след 10 слушания ми е трудно да свикна с гласа ѝ. Това е един от онези случаи, в които гласът прави огромната разлика. Deadlock без Сабине е просто нелоша група с мъжки и женски вокали - и това не е достатъчно. Откъм инструментал Deadlock звучат все така добре, макар да повтарят някои стари грешки, опитвайки се да натъпчат всичките си готини идеи в една песен, заради което често крайният резултат е нехомогенен и малко объркващ. Началото с "Epitaph" все пак е силно и ако изключим гласа, песента е много типична за Deadlock. Още в нея обаче се усеща, че звукът е много силен и остър, високите тонове се усещат много отчетливо, а щом Марги започне да се надвиква с инструментала, става малко страшно. Тогава слушането на слушалки може да се окаже болезнено, като идеален пример за това е "Carbonman".
Гласената за хитов сингъл "Berserk" започва епично и резултатът е добър - бърз ритъм, здрав риф, мощни ревове и рязко влизащ мелодичен бридж + припев, в които единственият дразнител отново е гласът на Марги. На резки контрасти между агресия и мелодия разчита и следващата "Blood Ghost", в която всъщност са вплетени две композиции - самата песен свършва за 5 минути, след което има пауза и влиза една инструментална интерлюдия към заглавния трак "Hybris". Именно в него за пръв път Марги звучи на мястото си, но към края идва момент, в който самостоятелното ѝ изпълнение отново не звучи никак убедително. Сериозно поле за изява ѝ се дава и в малко по-емоционланата "Wrath - Salvation". Песента обаче звучи така, сякаш всеки момент нещо ще се случи, а то така и не се случва. Марги се справя далеч по-добре в "Backstory Wound", която пък е една от най-добрите композиции в албума.
Последните три песни в "Hybris" са по-различни. "Ein Deutsches Requiem" е своеобразен кавър на Брамс, а интродукцията в песента включва минута и половина неприемливо виене от страна на Марги. След това обаче Deadlock избухват в неочаквана агресия в стила на Heaven Shall Burn, а песента свършва рязко, като отрязана с нож и последната ѝ минута е просто тишина. Първоначално помислих, че файлът в промото е повреден, но се оказа, че последната минута тишина нарочно е там, в памет на бившия им барабанист Тобиас Граф, който почина през 2014-а на 35-годишна възраст. Следва краткият и много меланхоличeн акустичен инструментал "Vergebung" и дългият над 6 минути закриващ епос "Welcome Deathrow". Последният трак е един от малкото, в които Марги се вписва добре и също е сред най-добрите (и най-тежките) в албума.
Не смятам, че промените в групите автоматично са лоши новини. Понякога са за добро, понякога - не. В случая е второто - Марги звучи като много неопитна версия на Сабине. Идеята новата вокалистка да опитва да звучи досущ като старата не е сполучлива и важи старото правило, което често си припомняме като слушаме кавъри - ако не можеш да го надградиш, поне пробвай нещо различно. Момичето, разбира се, не е виновно и надали осъзнава колко големи всъщност са фенските очаквания към нея. Няма как обаче да кажа по по-културен начин, че тя е най-видимото слабо звено в "Hybris". Като добавим към това и няколко доста неубедителни и разхвърляни композиции, не ми остава друго, освен да дам с нежелание една обидно ниска оценка на албума. Във всички случаи обаче ви препоръчвам да го чуете, особено ако сте нови фенове и не сте обременени от очакванията си и миналото на групата със Сабине. Тогава може да откриете нещо, което аз не мога.
+ + + + +
Качеството на инструментала и екстремните вокали не са пострадали от промените в състава.
Няколко открояващо се здрави композиции като "Welcome Deathrow", "Backstory Wound" и "Berserk".
Новата вокалистка Марги се опитва да направи промяната по-плавна и безболезнена и на места успява.
- - - - -
Няколко открояващо се здрави композиции като "Welcome Deathrow", "Backstory Wound" и "Berserk".
Новата вокалистка Марги се опитва да направи промяната по-плавна и безболезнена и на места успява.
- - - - -
Не искам да съм задник, но Сабине беше в пъти по-добра от новата вокалистка.
Марги се опитва да копира стила на пеене на Сабине, но в повечето случаи хич не ѝ се получава.
Няколко не особено убедителни, доста разхвърляни композиции.
Марги се опитва да копира стила на пеене на Сабине, но в повечето случаи хич не ѝ се получава.
Няколко не особено убедителни, доста разхвърляни композиции.
IF YOU LIKE
The Agonist, Scar Symmetry, Mercenary, Raunchy, Heaven SHall Burn и др.
Автор: Testset
[5/10]
