Държава...: Швеция
Лейбъл....: Sony Music
Отнема....: ~42 минути
myspace.com/deathdestructiongbg
myspace.com/deathdestructiongbg
Можете ли да си представите какъв би бил резултата от колаборацията между вокалиста Джими Стримел (Dead By April), басиста Фредрик Ларсон (Hammerfall) и двама бивши членове на Evergrey - Йонас Екдал (барабани) и Хенрих Данхаге (китари)? Нещо мелодично, с прог/пауър/хеви привкус? Да, ама не.
"Death Destruction" е агресивен, модерен, суров и здрав. Няма лигавщини, няма мелодични припеви, няма дори чисти вокали (а знаем колко добре се справя с тях Джими в Dead By April). Просто метъл в чист вид. Джими звучи наистина ядосан (виж обложката за да разбереш колко точно), а колегите му в групата очевидно споделят яростта му и го подкрепят с тежки насечени рифове и мачкащ ритъм. Целият албум носи едно сурово, tough-guy метъл звучене и предразполага към много чистосърдечно куфеене, без високи претенции и лиготии. Парчета като "Fuck Yeah", "Kill It" и "Hellfire", всичките предразполагащи към крещене с цяло гърло, със сигурност пък бързо ще се превърнат в любими на публиката по време на концертите на бандата.
Като цяло, би било трудно човек да има кой знае какви забележки към този албум. Мощен и опростен - или ще го харесаш, или не. Аз обаче успях да намеря време да понедоволствам... от солата на Хенрих. Мачкащите тежки рифове, с които е изпълнил албума са повече от чудесни и подходящи за целта, даже ако имах шапка, щях да му я сваля, но солата... солата ми звучат, сякаш не са поставени на правилното място (освен това в "Day of Reckoning"). Не че са много и не че са дълги, обаче звучат сякаш пичът е седнал в последния момент пред компютъра е издрънкал нещо, колкото да има някакво соло там. Естествено, може и да си въобразявам, защото след 3-4 слушания това спря да ми прави особено впечатление, пък и съм далеч от китарните му умения, така че оставям тази забележка на моята субективност.
С две думи, този дебют (излизащ на 24.08) напълно си заслужава преслушаването и евентуално закупуването (макар че се съмнявам да го пуснат на БГ пазара) и със сигурност има голям шанс да се хареса както на младите, така и на по-старите метъл фенове, независимо от това дали любимата им група е Dead By April или Pantera. Пък и вероятно и сами се досещате, че това съзвездие от неслучайни музиканти, стоящо зад този проект, няма как да направи некачествен продукт. Страхотните крещящи вокали на Джими и тази мачкаща машина, работеща зад него, със сигурност няма да ви оставят безразлични. Fuck yeah!
"Death Destruction" е агресивен, модерен, суров и здрав. Няма лигавщини, няма мелодични припеви, няма дори чисти вокали (а знаем колко добре се справя с тях Джими в Dead By April). Просто метъл в чист вид. Джими звучи наистина ядосан (виж обложката за да разбереш колко точно), а колегите му в групата очевидно споделят яростта му и го подкрепят с тежки насечени рифове и мачкащ ритъм. Целият албум носи едно сурово, tough-guy метъл звучене и предразполага към много чистосърдечно куфеене, без високи претенции и лиготии. Парчета като "Fuck Yeah", "Kill It" и "Hellfire", всичките предразполагащи към крещене с цяло гърло, със сигурност пък бързо ще се превърнат в любими на публиката по време на концертите на бандата.
Като цяло, би било трудно човек да има кой знае какви забележки към този албум. Мощен и опростен - или ще го харесаш, или не. Аз обаче успях да намеря време да понедоволствам... от солата на Хенрих. Мачкащите тежки рифове, с които е изпълнил албума са повече от чудесни и подходящи за целта, даже ако имах шапка, щях да му я сваля, но солата... солата ми звучат, сякаш не са поставени на правилното място (освен това в "Day of Reckoning"). Не че са много и не че са дълги, обаче звучат сякаш пичът е седнал в последния момент пред компютъра е издрънкал нещо, колкото да има някакво соло там. Естествено, може и да си въобразявам, защото след 3-4 слушания това спря да ми прави особено впечатление, пък и съм далеч от китарните му умения, така че оставям тази забележка на моята субективност.
С две думи, този дебют (излизащ на 24.08) напълно си заслужава преслушаването и евентуално закупуването (макар че се съмнявам да го пуснат на БГ пазара) и със сигурност има голям шанс да се хареса както на младите, така и на по-старите метъл фенове, независимо от това дали любимата им група е Dead By April или Pantera. Пък и вероятно и сами се досещате, че това съзвездие от неслучайни музиканти, стоящо зад този проект, няма как да направи некачествен продукт. Страхотните крещящи вокали на Джими и тази мачкаща машина, работеща зад него, със сигурност няма да ви оставят безразлични. Fuck yeah!
+ + + + Плюсове.......:
Неподправен, суров, добре продуциран (в студиото на In Flames), in-your-face метъл.
Адски мачкащи рифове, предразполагащи към свръхдози куфеене.
Страшно надъхващи вокали от Джими Стримел.
Адски мачкащи рифове, предразполагащи към свръхдози куфеене.
Страшно надъхващи вокали от Джими Стримел.
- - - - Минуси........:
Няколко неуместно поставени сола (поне според мен).
Нищо революционно като цяло.
Леко еднообразен на места.
Нищо революционно като цяло.
Леко еднообразен на места.
Подходящо за фенове на:
Dead By April, Soilwork, Lamb of God, Chimaira, Machine Head и др.
Автор: Zorn
-=7/10=-
