TODAY'S METAL

Ние не обичаме да губим времето на читателите си. Затова, ако очаквате от Destruction нещо различно от траш - значи надали има особен смисъл да четете нататък. Интересното около този албум е, че групата използва услугите на нов барабанист (при това поляк), който доста добре се справя със задачите си и налива свежа кръв във вече застаряващото тяло на Destruction. Да си го признаем - Destruction могат да правят безкомпромисни траш албуми през 1-2 години и да причиняват зверска касапница с тях, но няма как група на 30-ина години да изненада с нещо кой знае какво. Така е горе-долу и с "Day of Reckoning", който все пак прави впечатление като "крачка напред", благодарение най-вече на страхотните бластове, с които ни удря гореспоменатият поляк с невъзможното за изписване на кирилица име Wawrzyniec Dramowicz. И ако още не разбирате накъде бия, ще го кажа директно (но надали ще ме чуете, затова ще го напиша) - да, и този албум на Destruction е добър и касапски и прочее нормални дистракшънски благинки. Но ще си изрежа нокътя на средния пръст на десния крак ако някой ми каже, че предлага нещо по-различно и по-феноменално от който и да е друг албум на групата. Естествено, това от една страна е добре - държат си на фен базата (и аз съм част от нея), не експериментират и захранват с пълна сила доста постничкия напоследък жанр. И с риск старите трашъри да ме удушат с дънковите си елеци, започвам да се замислям, че може би чашата на Destruction вече е пълна и от години насам в нея просто се доливат големи дози от добрия стар касапски траш. И така нон-стоп. При все това, за мен "Day of Reckoning" е сред най-добрите албуми на групата в последното десетилетие. Абе, странна работа. Хем ме кефи тоя пуст албум, хем ме дразни... ходи ме разбери. За финал обаче искам да напомня, че тук поглеждаме на албумите и така, сякаш са дебюти. И ако това беше дебют... ох майкоу! Траш!

Автор: Zorn