TODAY'S METAL

Отново един албум разбуни духовете в екипа. При това албум с еднобуквено име. И ако текстът надолу ви се струва шизофреничен - то това е защото е смесица от писанията на двама човека, заели се с доста трудната задача да пишат за този странен албум. И така, на темата.

Ако някога съм имал усещането, че имам нужда от трето ухо, то това е когато слушам Vreid. Не че и двете, с които разполагам вършат кой знае каква работа, но внушението е точно такова. Всяко следващо прослушване на който и да е от албумите им ме изправя пред възможността да открия нещо, което не съм чул и нещо, превръщащо музиката им във възприятие, различно от предното. Миналото на музикантите, обвързано с легендата Windir, обременява очакванията ни с едно преднамерено желание за откровения от тяхна страна, от което те вероятно вече дълги години опитват да избягат, но дали успяват? Мненията по въпроса "това Black ли е" (личната ми пристрастеност е към самоопределението им "Balck & Roll Brigade") доста се размиват в използваните от музикантите, силно изразени в други стилове похвати. Всеки може да реши сам за себе си какво чува, но не и ако не даде шанс на съзнанието да попие надълбоко тази музика. Не го ли направите, гарантирам, че това тук няма да ви хареса. Няма да ви хареса и ако подходите изобщо с каквито и да е очаквания към него. Олд-скул блек-феновете ще го харесат на всяка цена. Защото този албум звучи така, сякаш музикантите са ви изхвърлили дивана от хола и свирят директно от него, доставяйки автентичен, жив звук на слушателя.

Сред другите открояващи се особености на този албум е и средното (а понякога и под средното) темпо, не особено типично за блек метъла по принцип. Норвежците обаче винаги са били крачка напред в този жанр и тенденцията в последните години определено не води към безбожно бързи бластове. Темата - както и в предните два албума, е Втората Световна Война, в частност Норвежкото съпротивително движение - концепция, която бандата продължава да следва, развива и изразява дори и на сцената, чрез декори, облекло и поведение (не можете да си представите колко ме е яд за невъзможността да бъда на концерта им миналата есен, а имах и билет). Мелодията на въодушевено отнесените пасажи, преливаща в ярко изразен гняв, последван от меланхолия, ще ви преведе през 9 различни начина да посетите или психиатър или ортопед, но в никакъв случай да ви остави безразлични.

В заключение, това е албум, белязан от времето и подправен несравнимо с модерността на днешния ден, тъй че ако още не сте решили, дали да му гласувате доверие, дано тези няколко реда спомогнат за това. Чуйте го повече от веднъж, защото е наистина трудносмилаем и дори сами ще се чудите дали ви харесва или не и дали това тук е крачка към гениалността или крачка назад за жанра. Тук това ревю свършва, като само се добавя скучният факт, че редакторът реши да не прави средно аритметична сметка от оценките на двамата ревюъри (съответно 9 и 7), а да остави оценката на вашето въображение и уши.

+ + + +

Автор: Nightice/Undepth

-=8/10=-