TODAY'S METAL

Стил......: Industrial Metal/NDH

Какво по-хубаво от това да започнем новата година с малко... чакай, какво?! О, 2012-та още не е дошла? Няма значение - ние в Today's Metal вече я започваме! И то как! "Quecksilber" (20.01.12) е втори албум за обещаващата млада германска индъстриъл метъл банда Stahlmann. Пичовете са една от малкото свежи надежди за Neue Deutsche Härte сцената и една от малкото групи, творящи в духа на добрия стар немскоезичен индъстриъл метъл. Незапознатите, както винаги, веднага ще ги определят като копие на Rammstein (и другите групи, посочени долу в "подходящо за фенове на..."), но ние знаем по-добре. Иначе, разбирачи - бол.

Едноименният дебют на Stahlmann, нека признаем, бе леко колеблив на места, но въпреки това беше ясно, че някога започналите под името "Audiomat" момчета носят много потенциал в себе си. И ето - в "Quicksilber" вече се усеща колко много са израснали и узрели като музиканти същите тези момчета само за две години! Вокалите на Март звучат много по-уверени, китарите са по-тежки и разнообразни, а ритъмът е много по-динамичен и плътен. Всичко това дава добри предпоставки за здрава доза "Tanz-Metall", както някои определят този жанр. Зарибяващите електроники, запяващите се припеви, тежките, насечени китарни рифове и механичният tanz-ритъм няма как да ви оставят безразлични, особено ако точно като мен жадувате за онези времена, когато Rammstein и Megaherz бяха с по 15-ина години по-млади.

Освен типичен NDH-индъстриъл метъл ("Spring Nicht", "Tanzmaschine", "Mein Leib", "Götter"), в "Quecksilber" може да се долови и леко готик-влияние, напомнящо на последните творби на Unheilig/EIsheilig и изразено в песни като "Engel Der Dunkelheit", "Asche" и "Diener". Лошо няма.

Най-важното в случая е да се абстрахирате от факта, че музиката на Stahlmann напомня на тази на вече споменатите горе банди. Това просто е Neue Deutsche Härte и изобщо не можем да говорим за "копиране" от вече познатите имена. Влияние - несъмнено, копиране - не. "Quecksilber" със сигурност ще заеме видно място в колекцията ми и в плейъра ми, а надявам се и на всички останали фенове на жанра. Чуйте го при първа възможност и не се колебайте да си го купите! И ме наречете пристрастен, ако искате - няма да оспорвам.

Голяма крачка напред за групата, която се е подобрила във всяко отношение.
Едни от малкото качествени NDH-бойци, които поддържат течението живо.
Перфектният избор за всеки фен на жанра и долупосочените банди.
Зарибяващ, динамичен, запомнящ се и предразполагащ към куфеене... и танци!

Rammstein, Megaherz, Eisbrecher, Oomph!, Unheilig, Treibhaus и др.

Стил................: Industrial Rock/Metal/Neue Deutsche Härte

С неистово нетърпение очаквах този албум! Затова ако не сте фен на този жанр и не ви се четат истеричните писания на човек с хвърчащи лиги и табуретка и пътен конус върху главата - може да спрете с четенето дотук, защото възнамерявам това ревю да бъде по изключение дълго. И така. "Alphatier" е 4-ти студиен албум за Treibhaus и смея да твърдя, най-"зрелият" им досега. В основата на всичко отново седи моят добър приятел Курт Дьорнберг - вокалист, китарист, басист, клавирист и текстописец на групата. Пичът изглежда сякаш няма нужда от другите 2-ма членове, но това далеч не е така. На тях обаче ще се върна след минутка, защото Курт определено е човекът, залсужаващ най-голямо внимание. Гласът му се шлифова в 6-те години, в които е фронтмен на Treibhaus и вече е далеч от онова странно и леко фалшиво пеене, което показваше в "Unsterblich" през 2005-та. Пичът има страшно много и добри идеи и вкарва музиката на Treibhaus в самостоятелна посока, без да заимства или копира която и да е друга Neue Deutsche Härte банда. Не че останаха много такива в последните години... затова всички ние, феновете на този жанр трябва да сме благодарни за съществуването на групи като Treibhaus, които поддържат огъня жив. Но да се върнем на албума. След 1 преслушване, първото, което ми прави силно впечатление е наличието на цели 2-3 "хитови" песни, които са по-здрави дори от бицепса на бат Бойко и няма как да не ви се забият веднага в ушите. Това са "Tanz Der Teufel", "Eiszeit", "Ave Maria" и апогеят, тоталният NDH размазвач - "Alphatier". Друга важна за отбелязване особеност е акустичното звучене на барабаните. Факт е, че те са записани на живо от Миахел Волперс, без да се добавят каквито и да е семпли (освен на няколко очевидни места, разбира се, където това е целено). Това е огромен плюс от музикантска гледна точка, а и допринася за по-дълбокото звучене на албума, но донякъде е и минус, тъй като на места барабаните звучат много по-"рехаво" от зверски мощните, ниско настроени китари, изсвирени от Курт и Мартин Бланкенбург. Интересните факти не свършват дотук. Ако си купите албума ще може да се насладите и на доста приятен артуърк със снимки, правени в бившия затвор "S-21" в Пном Пен в Камбоджа и Кунейтра, Сирия. За финал искам да добавя, че ремиксът на "Auf In Den Kampf" всъщност е по-добър от оригинала, което е рядко явление. Е, това е то. Препоръчвам горещо "Alphatier" на всички фенове на групи като Eisbrecher, Oomph!, Eisbrecher, Stahlhammer, Stahlmann и прочее NDH банди, както и на всички, на които просто им се слуша малко мощен електро-рок/метъл и не очакват да чуят грайндкор от Treibhaus. В крайна сметка албумът не е особено тежък, но е силно мелодичен, и да, има своите слаби моменти. Но на Treibhaus им е простено, защото само в този албум дават няколко песни, които спокойно можем да слушаме в продължение на много, много години напред без да ни омръзнат. И няма как да дам по-ниска от 9 оценка на албум, в който има песни, на които бих дал 15/10. За неразбралите - пеенето се извършва изцяло на немски език.

Rammstein, Oomph!, Eisbrecher, Megaherz, Stahlhammer, Stahlmann и др.