От/Год: Канада, 2015
Лейбъл: Century Media
Винаги много се забавлявам, когато някоя група смени вокалист(кат)а си и феновете вееднага почват да реват как новата не можела да изпълнява нещата на старата и заради това тази група вече е тъпа. Начетох се на такива тъпни в последните месеци, в които Вики Псаракис замени напусналата Алиса Уайт-Глуз в The Agonist. Без да увъртам - Вики Псаракис се справя чудесно с ролята си в The Agonist и притежава завидно добри чисти и екстремни вокали, което е толкова трудно за постигане (особено пък от дама), че всеки критично дебел метъл елитист, който се опита да омаловажи този факт, може само да си мечтае да пее така.
С риск да вбеся по-старите фенове на The Agonist, аз бях фен по-скоро на таланта на Алиса, отколкото на музиката на групата, чисто инструментално. Замен те бяха една от групите, които имат очеваден талант, но на които просто "нещо им липсва". В "Eye of Providence" обаче можем да чуем може би най-добрия инструментал, който тази група някога е предлагала. Тежък, мелодичен, запомнящ се и изпълнен с купища страхотни китарни мелодии - това е инструменталът, който чаках от The Agonist (поне в повече от 2-3 песни на албум, както беше досега)! Гласът на Вики Псаракис пък преминава с лекота от харш ревове към звънливо чисто пеене, в което просто можеш да се влюбиш, особено ако гледаш как го прави Вики (пеенето имам предвид, перверзници такива). И ако някой ми каже, че припевът в "Gates of Horn and Ivory" не го зарибява със страхотната си мелодия, ще ида при него и ще му изям всичкия срам. Но ще остана гладен, защото това би го казал само един безсрамен човек. Badum-tss!
"Danse Macabre" е друг трак, който представя идеално новото звучене на групата. Това е правилният път и The Agonist очевидно крачат уверено по него. Доказателства? Вокалните хармонии в "I Endeavor", насечените рифове във великолепната "Faceless Messenger" и "A Necessary Evil", динамиката в "Disconnect Me", властващите чисти вокали в "The Perfect Embodiment" и 8-минутната "As Above, So Below", отчетливият бас в тежката "Follow the Crossed Line", акустичната красота на "A Gentle Disease" - ето ви доказателства. The Agonist звучат по-добре от всякога, макар и без всеобщата (включително и моя) любимка Алиса. И ще се повторя, но е важно да затвърдим този факт - Вики Псаракис се справя отлично с новата си роля, а на всичкото отгоре е и супер сладка. Не че има значение към работата ѝ като вокалистка, просто исках да си го кажа.
Няма как да не стигнем и до "проблемните звена" в албума. В случая това са леко излишната дължина от почти час, от която спокойно можеха да бъде изрязани 2-3 пълнежни композиции. Именно те са и причината "Eye of Providence" да оставя и усещането и впечатлението, че е малко еднообразен. Ако слушате албума отново и отново обаче ще се убедите, че това не е така - нито откъм инструментал, нито откъм вокални изпълнения. Точно затова призовавам инатливо недоволните да дадат на "Eye of Providence" още един шанс и да го изслушат без предразсъдъци и без да се влияят от мнението на някое си там метъл гуру.
+ + + + +
Новата вокалистка Вики Псаракис се справя отлично с новата си роля.
Може би най-добрият инструментал, който The Agonist някога са предлагали.
Тежки и едновременно с това красиви композиции с много зарибяващи мелодии.
- - - - -
Може би най-добрият инструментал, който The Agonist някога са предлагали.
Тежки и едновременно с това красиви композиции с много зарибяващи мелодии.
- - - - -
Малко по-дълъг от необходимото.
Някой и друг пълнежен трак.
Оставя бледи съмнения за еднообразие.
Някой и друг пълнежен трак.
Оставя бледи съмнения за еднообразие.
IF YOU LIKE
Deadlock, Arch Enemy, In This Moment, Eths, Otep, Amaranthe, Lacuna Coil и др.
Автор: Undepth
[8/10]
