TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]
Показват се публикациите с етикет faith. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет faith. Показване на всички публикации

Faith In The Unseen - I Am The Beginning

Posted by Today's Metal Crew On сряда, февруари 13, 2013 0 коментара

Стилът: Post-Hardcore/Emocore
От/Год: САЩ, 2013
Лейбъл: -
Отнема: ~39 минути 


Имайки предвид, че сигурно над 90% от феновете на екстремната музика у нас са или атеисти, или "сатанисти", рядко може да се намери местенце по наши земи, където да стане дума за християнска тежка музика. И може би така трябва. Аз самият, например, съм християнин, но не само избягвам да "проповядвам", защото не искам да се бъркам във вижданията на хората, а и винаги ми е било странно да слушам музика, в която се пее за The Savior Jesus Christ. И все пак, често одобрявам посланието в такива песни. Но колкото и да го одобрявам, ако музиката зад него не струва - критики не пестя, пък ако ще и папата да подаде оставка.

Faith In The Unseen са една от многото християнски метълкор/пост-хардкор банди в САЩ. За разлика от мощните си колеги от For Today и Sleeping Giant обаче, FITU не предлагат почти нищо интересно като музика в "I Am The Beginning". Албумът започва сравнително добре с тежката "The Sickest Thing Since the Plague", но още в нея става ясно, че ни чакат много изтъркани брейкдауни и еднообразни ниско настроени китари. "Growth" също е сравнително добро попадение, но дори тя затвърждава подозренията за посредственост, създадени в самото начало. Във ссяко от парчетата до края ни залива вълна от псоредственост, еднообразие и скука, чийто апогей е в незнайно защо избраната за сингъл "Condominiums". Песента е може би най-слабата в целия албум и в нея най-ясно се чува колко зле всъщност са чистите вокали на басиста Танер. Този проблем е оправен в песни като "Furiosity Killed the Cat", където чистото пеене на ниво, или в агресивната "Bonecrusher", където чисти вокали изобщо няма, но веднъж стигнем ли до блудкавите балади "Rebirth" и "Show Me Your Heart", желанието да залепим със скоч устата на Танер се завръща с пълна сила.


"I Am The Beginning" не е толкова лош сам по себе си, но е толкова обикновен и предвидим, че изобщо няма да загубите, ако го подминете. Ако все пак много харесвате модерен пост-хардкор и/или сте с християнски виждания, то може да хвърлите едно ухо на този самиздат. Вярно, далеч няма да чуете нищо ново и неизползвано досега в жанра, но пък и надали ще ви закървят ушите от някакви явни прояви на некадърност. И като се замисля, именно някъде между тези слова се ражда думата "посредственост"
 
+ + + + +
Нелош сам по себе си (в изолирана среда) албум.
Тежки брейкдауни, добри екстремни вокали, добро послание (според религията).
Някои добри идеи и някои добре подредени парчета.
 

- - - - -
Еднообразен, опростен, леко скучен и доста посредствен като цяло. 
Абсолютно нищо, нечувано досега, блудкави баладки, често неприятни (и лигавки) чисти вокали.
Трудно бих си представил някой да си пусне този албум повече от 1-2 пъти.

IF YOU LIKE
Amyst, For All I Am, Madison Affair, Sleeping Giant и др.
 Автор: Testset
[4/10]

In Fear And Faith - 2012 - In Fear And Faith

Posted by Today's Metal Crew On петък, октомври 05, 2012 3 коментара

Стил......: Symphonic Post-Hardcore
Държава...: САЩ
Лейбъл....: Rise Records
Отнема....: ~44 минути 


Към американската метълкор и пост-хардкор сцена валят постоянни обвинения, че бандите на нея звучат прекалено идентично или прекалено "поп", както и че огромната им бройка прекалено бързо изчерпва идеите в тези жанрове. Тези твърдения не са никак неоснователни, затова човек трябва да слуша внимателно, за да разгриничи добрите банди от плявата. По наши земи обаче няма на кой да разчитате да направи това разграничение (освен на своите лични виждания), затова ние се опитваме за пореден път, представяйки ви едноимененния, трети поред албум на една от най-бързо узрелите и интересни банди на модерната американска екстремна сцена днес - In Fear And Faith.

Музиката на IFAF представлява смесица от метълкор, пост-хардкор и "пиано-рок", украсенa с много кийборди и симфо-елементи. Пианото е основен елемент в музиката на момчетата, като за разлика от много други техни колеги, IFAF си имат пианист (който е и китарист), което веднага си личи по професионално композираните симфо-партии. Именно пианото е "виновник" за мрачната и епична атмосфера в албума, като за него е отделен и цял инструментален трак, озаглавен "Enigmatic". Преди това обаче трябва(ше) да споменем отварящата "The Calm Before Reform", в който участва и Дейв Стивънс от We Came As Romans. В нея става ясно, че ни очаква един много епичен, мелодичен и най-вече музикантски (да не се бърка с техничен!) албум. Песента е показателна за цялостното му звучене, но може да се каже и че е най-добрата в него, редом с другия сингъл "A Creeping Dose", който завършва с могъщ електронизиран брейкдаун. Атмосферата във всички песни остава мрачна и леко апокалиптична, текстовете са сериозни и дълбоки, а вокалите на Скот Барнс варират от здрави метълкор крясъци до поп-ориентирано пеене. Последният тип вокали не са ми любими, но в случая никак не ми пречат. A aко някой намира този тип пеене за дрaзнeщ, дoсaдeн или нещо от сорта, значи надали пост-хардкорът изобщо е неговият стил. И все пак, дори на мен ми направи впечатление, че чистите вокали са с голямо предимство пред екстремните. Скот се справя и с двата вида по изключителен начин, но особено към края везните натежават в посока "чисто пеене", където баладата "Last Man Stranded" и "It All Comes Out (On the Way Down)" почти прекрачват границите на "лекото". В епичния симфо-завършек "Self-Fulfilling Prophecy" пък почти изобщо няма екстремни вокали, но за сметка на тях има наистина величествени оркестрации.


Предполагам, че резонно се чудите "с какво IFAF са по-различни от стотиците други такива групи". Отговорът е многостранен и субективен, но за мен IFAF се различават най-напред по начина си на композиране. В този си албум, групата не признава стиловите ограничения и "закони", а прави нещо различно, свое и следователно - моментално разпознаваемо. Пианото в основата, адекватните оркестрации, епичното усещане, мрачната атмосфера и магнетичният контраст между тежкия инструментал и чистите вокали на Скот правят "In Fear And Faith" един от най-музикантските и най-добри пост-хардкор албуми, излизали тази година. Албумът, разбира се, ще поеме и доста (субективни) критики, но те ще идват предимно от хора, които или не харесват, или директно отричат групата, жанра и дори лейбъла. Ако не сте сред тях и не ви притеснява "какво биха казали другите", IFAF спокойно могат да се задържат на плейъра ви за сериозен период от време.

+ + + + +
Музикантски, изпипан и изключително професионално композиран пост-хардкор албум.
Собствено, разпознаваемо звучене, освободеност, емоция и сила във (почти) всяка песен.
Тежък саунд, допълнен от епични оркестрации, много пиано и много забиващи се директно в мозъка припеви.
Самият начин на изпяване е някак различен и грабващ ухото.

- - - - -
Феновете на екстремната музика може да имат проблем с чистото пеене на Скот.
Наистина можеше и трябваше да има малко повече екстремни вокали.

Подходящо за фенове на:
Of Mice & Men, Woe Is Me, Hands Like Houses, WCAR и др.
 Автор: Testset
-=8/10=-