От/Год: САЩ/Канада, 2014
Лейбъл: Century Media
Чудно как Крис Джерико намира време да прави всичко, което прави. Да си кечист в WWE означава да си почти постоянно ангажиран с тренировки, мачове, предавания, път, PPV-та, турнета и интервюта. Y2J обаче някак намира време и за това, и за нова книга, и за нова музика с Fozzy.
"Sin & Bones" бе най-добрият албум на Fozzy досега, тъй като с него те избягаха максимално далеч от клишетата и сянката на Ozzy, от когото очевидно бяха повлияни доста от песните в предшните албуми на бандата. "Do You Wanna Start a War" обаче ни връща именно към по-ранните творби на Fozzy. Албумът е по-рокаджийски настроен и не особено тежък, като най-хубавите парчета в него са събрани в началото и края на творбата. Откриващата "Do You Wanna Start a War" разкуфява подобаващо с тежък рок, "Bad Tattoo" удря с мачкащ насечен риф, а "Lights Go Out" играе ролята на големия радио хит. И след тях Fozzy сякаш се отпускат и пълнят остатъка от албума с не толкова лоши, но очевидно компромисни парчета. "Brides of Fire" връща надеждите с тежък риф и първите крясъци в албума, но рифът по някое време започва да се повтаря прекалено много и към поомръзва. Насечената "One Crazed Anarchist" също показва потенциал, но скучният ѝ припев леко убива ентусиазмa от хубавия куплет, докато "Tonite" носи свеж дух, но е прекалено лека. Кавърът на "SOS" на ABBA пък се включва добре точно преди края и вдига настроението, а "Witchery" закрива албума добре, макар също да звучи като песен с ненапълно развит потенциал.
С две думи, Fozzy винаги са били свежа и интересна банда и може би затова очаквах "Do You Wanna Start a War" да не звучи чак толкова... обикновено. Силното начало и приличният край го спасяват като цяло, но средната му част е прекалено скучна и лесно забравима, за да си заслужава слушането от край до край. Така се появява и странният феномен, в който парчетата в дадения албум не са откровено лоши, но въпреки това са скучни. Явно това се случва, когато група с опит и много професионално отношение към музиката направи албум с много компромиси в креативно отношение. Fozzy могат и повече и го доказаха в "Sin & Bones". Там обаче, за разлика от този албум, имаше купища добри идеи и много внимание към детайлите.
+ + + + +
Дали ще говори на противниците си на ринга или ще пее в Fozzy - Джерико е страшен на микрофона!
Мелодичен, разнообразен и свеж албум - както винаги се случва при Fozzy.
На тази група много ѝ отиват тежки, агресивни и насечени рифове...
- - - - -
Мелодичен, разнообразен и свеж албум - както винаги се случва при Fozzy.
На тази група много ѝ отиват тежки, агресивни и насечени рифове...
- - - - -
... но няма достатъчно такива в албума.
Скучновата и лесно забравима средна част.
Някои прекалено леки парчета.
Куп хубави, но недоразвити идеи (Sabbath-ския риф в "Scarecrow", тежкият риф в "Brides of Fire" и т.н.).
Скучновата и лесно забравима средна част.
Някои прекалено леки парчета.
Куп хубави, но недоразвити идеи (Sabbath-ския риф в "Scarecrow", тежкият риф в "Brides of Fire" и т.н.).
IF YOU LIKE
Downstait, Drowning Pool, Saliva, Alter Bridge, Rev Theory, Ozzy и др.
Автор: Stahley
[6/10]
