От/Год: Франция, 2016
Лейбъл: Verycords
Надали мнозина ще се сетят за това, но този стилизиран тирбушон на обложката присъстваше върху първите три диска на Sidilarsen. И ако го приемем като символ за завръщането към старото звучене - няма да сбъркаме. Не че Sidilarsen са се променяли кой знае колко, но все пак немалко експериментираха в последно време, а "Dancefloor Bastards" връща по-директното електро метъл звучене, с което пробиха сериозно преди около 10 години.
Началото на диска е наистина силно и бързо ни разяснява защо албумът носи такова заглавие. В първите пет песни няма слаба секунда - като се започне от разкуфяващата и изпълнена със трахотен размах "Spread It", мине се през денс бийтовете и тежката електроника на "Dancefloor Bastards", индъстриъл/ню метъл ритмите на "Frapper la terre", бийтовете, тежките ктиари и даващи газ двигатели на "Go Fast" и се свърши с напрегнатата "Guerres à vendre", която направо избухва малко след първата си минута с унищожителен риф.
"Le jour médian" успокоява нещата за миг, но "Wall of Shame" връща електрониката, бийтовете и тежките китари в действие. След нея обаче албумът сякаш поема в малко по-различна посока и във втората му половина електрониката рязко намалява. Песните, макар и готини сами по себе си, започват да звучат по-скоро като остатъци от "Chatterbox" и чак в "Au maximum" отново си припомняме заглавието на албума. За финал 6-минутната "1976" пък разчита на сериозно дръм енд бейс звучене, което май... много отива на Sidilarsen.
В един перфектен свят този албум би бил идеален за слушане в клуб - със здрав бас и много високи децибели. И ако има такова нещо като "денсфлор метъл" (както сами се определят Sidilarsen), то това е едно от неговите най-ярки проявления. И въпреки че втората половина на албума е малко по-"суха" от първата, продължавам да си мисля, че ако някоя по-популярна група беше направило песни като тези в началото на "Dancefloor Bastards", феновете по цял свят сега щяха да обясняват как им се топят лицата от кеф и какъв сериозен пауър им идва. Затова хубавото е, че ако не сте знаели за "Dancefloor Bastards" досега, вече знаете и имате възможност сами да усетите въпросния "пауър". И не се подлъгвайте от многото заглавия на английски - Sidilarsen пеят предимно на родния си френски и само тук-там вкарват по някоя и друга английска дума.
+ + + + +
Ако има такова нещо като "денсфлор метъл", първата половина на албума е негово много ярко проявление.
Супер енергични, ударни, дълбоко въздействащи на куфежните сетива композиции.
Много яка смесица от електроника, бийтове, тежки китари и двуезични текстове.
Оригинално и открояващо се звучене.
- - - - -
Супер енергични, ударни, дълбоко въздействащи на куфежните сетива композиции.
Много яка смесица от електроника, бийтове, тежки китари и двуезични текстове.
Оригинално и открояващо се звучене.
- - - - -
Втората половина на албума като цяло е доста по-суха от първата.
Няколко пръснати из албума по-безлични трака.
Няколко пръснати из албума по-безлични трака.
IF YOU LIKE
Sub Dub Micromachine, Lofofora, Mass Hysteria, TFK, Girugamesh, The Prodigy и др.
Автор: Testset
[8/10]
