TODAY'S METAL

18 години са много, но Ruoska сякаш не са се променили изобщо. Музикантите вече са други, като май-май само вокалистът Патрик Менандер е останал от онзи състав – и пак! Сякаш са минали максимум 3, а не 18 години – Ruoska звучат също толкова Ruoska, колкото през 2005 г., като дори леко са ъпдейтнали звука. Стилът е същият – директен, праволинеен индъстриъл метъл в NDH дух (само че на фински) с мазни олд скул електроники. И, мамка му, то-о-олкова ми липсваше група в тоя стил, не мога да ви опиша! Щото, не че нещо, ама Turmion Kätilöt вече просто нямат онази енергия, която имаха преди 20-ина години, а Ruoska ги нямаше изобщо в това време.

Но хайде по същество. Албумът започва в типичен Ruoska стил с мрачната, но енергизираща електроника и насечения риф в "Rampa ja sokea". Цялото парче има приятен дарк диско метъл вайб и е перфектно за интро, досущ като отварящите парчета в "Amortem" и "Radium". Мракът остава и в доста по-агресивната "Kettingit", която е все така като излязла от албум преди 20 години, но започваме да усещаме и опитите да се вкарат нови елементи, отвъд мазната електроника. Следва един от синглите – "Ihtiriekko", който, честно казано, не знам защо беше пуснат като сингъл, след като има доста по-добри избори за това из албума. Реално песента е нещо като втора част на "Ei koskaan" и малко ми липсва енергията от другите парчета тук.

В един от другите сингли, "Silti syntinen", открих и че парчето е "ъпгрейднато" спрямо това, което беше, когато излезе самостоятелно през 2022 г. Звукът е по-плътен, електрониките са по-дебели, а касите на барабаните звучат почти като техно бийт. Харесва ми! Така енергията е дори още повече и се вписва чудесно в албума. Следващата "Ohjenuora" пък показва и друга страна на Ruoska – отвъд електрониката и бийтовете, припевът отива в неподозирана посока – с рядко чувани при тях, но чудно пасващи дет метъл вокали, пък били те и само за няколко думи. Не съм сигурен и кой пее в бриджа (не е Патрик, но определено е много познат глас) след втория припев, но и това хеви метъл вкючване хич не го очаквах.

Заглавното парче също е "ъпдейтнато" спрямо сингъл версията си и е станало досущ в познатия свръхмелодичен многогласов припев стил, с който се отличават Ruoska. Същото важи и за "Ikirouta", която е напълнена с още по-масивни оркестрации. Те плавно преливат и в следващата "Piruja", където отново си идваме на думата с агресивното звучене, насечените рифове и многогласовите припеви. Определено нетипично парче за групата, но и това звучене адски им отива. Виж, "Loppu" вече е все едно слушам нещо от "Radium" от 2005 г., с олд скул електрониката, "рамщайнския" риф, дълбоките вокали и мелодичния припев. Няма да се учудя, ако е останало някакво демо от "Radium", за да звучи чак толкова като нещо от онова време, баси колко е добро! За финал имаме друг супер як нов трак в лицето на "Sarkajaakko" и пореден ъпдейтнат сингъл в лицето на агресивната тупалка "Runno". Ако сте харесали "Lihaa vasten lihaa" от предишния албум – това парче е точно в този дух.

Ревюто стана дълго и не особено обективно, но няма значение. Усещам, че пиша горе-долу толкова зле и толкова нескрито фенски, колкото пишех и преди 18 години, така че всичко е точно. Но не ме и интересува особено. Обикновено пиша ревюта, за да зарибявам хората с дадени групи, но това ревю го пиша за мен си, за собствен спомен, защото не знам ще има ли друг албум на Ruoska в следващите 18 години. Пък и няма да казвам с какви методи промотирах Ruoska и зарибих неимоверно много хора с тяхната музика още като кльощав дразнещ тийн преди 20 години. Така че аз моята работа съм я свършил и си позволявам да се почувствам като кльощав тийн и сега, без да мисля колко про ми звучи ревюто. Обичам тая група и имам само един въпрос за финал…

… защо нямате merch за продан онлайн бе?! Дайте да ви изразботя, баси вече...