TODAY'S METAL

Орендъ от години правят метъл версии на фолклорни песни, но го правят по-добре от всяка друга група досега. Да ме прощават Балканджи (в чието студио май-май е записван този албум, прощавайте, разсеян съм, не запомням информация тия дни) и дори Khanъ с убийствените кавъри на "Домачине" и "Павле ми пие", но Орендъ вдигат много нивото. Инструменталите са богати, технични и интерпретират фолклорното изпълнение по креативен, модерен начин - без да са нито твърде прости и следващи структурата на оригинала, нито дотолкова безсмислено усложнени, че да не става ясно какво слушаш.

В "Скакля" нивото е вдигнато още веднъж и за пръв път се чувствам някак горд, че чувам толкова добре изкомпозирани и изсвирени парчета от родна банда. Не знам как да го опиша, защото по принцип не съм особен фен на народната ни музика. Израснал съм между две села, където съборите с народна музика винаги са ми идвали в повече, но в "Скакля" хем ми е патриотично, хем не се чувствам на мегдана. А ако има мегдан, той е в едно модерно, културно, интелигентно, развито село, където хорото не е пиянско и няма ракиен патриотизъм, а е чудесна репрезентация на българската култура по модерен начин.

Акцентите в албума са няколко. "Пуста младост" открива албума на високи обороти, а впечатление веднага правят насложените вокали, великолепната китарна работа, а много работа в мрака вършат клавирите (включително под формата на орган) и леките хорови напеви на гърба на микса. "Откога се, мила моя майно льо" е най-добрата метъл версия на песента, която съм чувал някога (а съм попадал вече на 2-3), а "Пустоно лудо и младо" идва в неочаквано епична одежда с чисти и екстремни вокали. Неочакван хит за мен е "Чичовите конье" и съм сигурен, че сериозно ще разпляска хората по бъдещите концерти на Орендъ. "Ерген деда" пък може и да стана известна по цял свят покрай Bring Me The Horizon, но Орендъ са направили цялата песен както си му е редът. Всичко завършва с "Охридското езеро", където впечатление отново ми прави най-вече умелата употреба на клавишните.

Тъй като съм гъз и обещах, че ще напиша същото, което бих написал и лично на Орендъ, ще кажа и какви кусури намерих аз в "Скакля". На първо място - китарните сола, били те и технически безупречни, сякаш са много по-силни в микса от всичко останало. Почне ли китарно соло - всичко друго "потъва". Вокалите са учудващо добри, особено когато става дума за такива изпълнения, но звучат много по-добре, когато са насложени по няколко "пласта", отколкото когато са без обработка, както в "Охридското езеро", да речем. Щеше ми се да чуя и повече игра между чисто и екстремно пеене.

То е ясно, че винаги има мегдан (ха!) за развитие, но самият факт, че в момента пиша така, както бих писал за група от коя да е част на света, ми говори много за развитието на сцената ни в последните 15 години. Да, стъпките все още са малки, градацията е бавна, всеки познава всеки и всичко от "Осанна!" до "Разпни го!" не помага на никого. И искрено се надявам скоро да можем да си говорим така честно и открито за повече български албуми.

Ама не скачайте сега да ни давате вашите албуми, щото, даже да ни кефят много, нямаме грам време. И не значи, че ако не им направим ревю, значи не ни кефят. Или че сме задници. Така де, задници сме, но не щото не ви правим ревюта. Правим историческо (за нас) изключение за Орендъ, призоваваме всички да си пуснат "Скакля" и да не му търсят кусури като нас.