Неостаряващите (по дух) легенди на пънк рока, техни величества The Offspring, се почесваха 3-4 години и накрая ни сервираха албум, който не е лош сам по себе си, има готина обложка, лъскаво съвременно звучене и малко чувство за връщане към корените на бандата. E, не им се е получило съвсем, но все пак...
Откриващата "The Future Is Now" е доста добра песен. Припевът, а и китарите по време на него, са силен коз, който я прави и една от най-готините в целия албум, въпреки някои бегли прилики с Rise Against. Тавата продължава в добро темпо, макар и заглавната "Days Go By" да не е нещо супер впечатляващо, камо ли най-удачен избор за сингъл. Текстът е симпатично тъп, но и ненатрапващ се, така че в случая нещата са леко на кантар. Следващите два трака замазват положението. "Turning Into You" и "Hurting as One" са сред най-силните попадения в албума. В първата енергията идва най-вече от барабаните, записани от Пийт Парада (който се води официален барабанист на бандата, но участва само в 4 от песните в албума), а втората носи духа на 90-те и напомня леко за "Starring at the Sun". Недоразумението "Cruising California" обаче го обявявам за най-лошата песен на бандата въобще. Чичовците са се опитали да направят новия "Pretty Fly", но очевидно 14 години по-късно са забравили как става тази работа. Моля ви, не опитвайте отново! "All I Have Left Is You" пък е единствената им балада този път, напомняща леко на "Fix You" от предишния албум. Без да има конкретна причина, ми хареса много. Носи усещане за хавайски вълни и сърф в себе си, както и духа на 70-тарския южняшки рок на Lynyrd Skynyrd. Напълно необяснимо, но просто е готина. "OC Guns", подобно на по-предишната песен, се пада нещо като изцепка в тавата. Тук обаче кретенията е премерена и удачна и макар в нея да е участвал DJ (DJ в пънк рока, wtf?!), се е получило готино парти-парче. След нея идва едно от най-емблематичните парчета на бандата (мда, добро подреждане на траковете, момчета ^^) - "Dirty Magic"! Преработената версия не ме накара да слюноотделям и някак я няма онази магия, изтръгната от китарата на Нудълс още преди да се родя, но все пак версията е повече от прилична. Но честно казано, предпочитах една нова песен, вместо добре позната стара, макар че новите фенове на бандата може и да се подлъжат, че е нова. В нея отново блъска Пийт Парада, който е уловил доста добре атмосферата на песента - палци горе за което!
Албумът е завършен добре и носи онази "youth energy" (so live like there's no tomoroooooow), която The Ofsspring очевидно не са изгубили. Сериозно, в последните две парчета от тавата, бандата звучи подмладена поне с 15 години. Но точно както Декстър пее в безкрайно дълго озаглавения затварящ трак, "... it will never be the same...". Уви, факт. Онези велики Offspring потънаха в небитието на Калифорния, парите и славата и се отдалечават с бавни, но уверени стъпки от добрите си години. Положителното е, че това май е най-добрата им тава през този век, което все пак е мъничка утеха. Стискаме палци за грандиозен юбилеен албум.
Откриващата "The Future Is Now" е доста добра песен. Припевът, а и китарите по време на него, са силен коз, който я прави и една от най-готините в целия албум, въпреки някои бегли прилики с Rise Against. Тавата продължава в добро темпо, макар и заглавната "Days Go By" да не е нещо супер впечатляващо, камо ли най-удачен избор за сингъл. Текстът е симпатично тъп, но и ненатрапващ се, така че в случая нещата са леко на кантар. Следващите два трака замазват положението. "Turning Into You" и "Hurting as One" са сред най-силните попадения в албума. В първата енергията идва най-вече от барабаните, записани от Пийт Парада (който се води официален барабанист на бандата, но участва само в 4 от песните в албума), а втората носи духа на 90-те и напомня леко за "Starring at the Sun". Недоразумението "Cruising California" обаче го обявявам за най-лошата песен на бандата въобще. Чичовците са се опитали да направят новия "Pretty Fly", но очевидно 14 години по-късно са забравили как става тази работа. Моля ви, не опитвайте отново! "All I Have Left Is You" пък е единствената им балада този път, напомняща леко на "Fix You" от предишния албум. Без да има конкретна причина, ми хареса много. Носи усещане за хавайски вълни и сърф в себе си, както и духа на 70-тарския южняшки рок на Lynyrd Skynyrd. Напълно необяснимо, но просто е готина. "OC Guns", подобно на по-предишната песен, се пада нещо като изцепка в тавата. Тук обаче кретенията е премерена и удачна и макар в нея да е участвал DJ (DJ в пънк рока, wtf?!), се е получило готино парти-парче. След нея идва едно от най-емблематичните парчета на бандата (мда, добро подреждане на траковете, момчета ^^) - "Dirty Magic"! Преработената версия не ме накара да слюноотделям и някак я няма онази магия, изтръгната от китарата на Нудълс още преди да се родя, но все пак версията е повече от прилична. Но честно казано, предпочитах една нова песен, вместо добре позната стара, макар че новите фенове на бандата може и да се подлъжат, че е нова. В нея отново блъска Пийт Парада, който е уловил доста добре атмосферата на песента - палци горе за което!
Албумът е завършен добре и носи онази "youth energy" (so live like there's no tomoroooooow), която The Ofsspring очевидно не са изгубили. Сериозно, в последните две парчета от тавата, бандата звучи подмладена поне с 15 години. Но точно както Декстър пее в безкрайно дълго озаглавения затварящ трак, "... it will never be the same...". Уви, факт. Онези велики Offspring потънаха в небитието на Калифорния, парите и славата и се отдалечават с бавни, но уверени стъпки от добрите си години. Положителното е, че това май е най-добрата им тава през този век, което все пак е мъничка утеха. Стискаме палци за грандиозен юбилеен албум.
+ + + + +
Все още има младежка тръпка в тях.
Noodles върши страхотна работа с китарите, като те са най-силната страна на албума.
Who-ah IS BACK!
Noodles върши страхотна работа с китарите, като те са най-силната страна на албума.
Who-ah IS BACK!
- - - - -
Макар да има доста силни песни, те са изградени по една и съща формула.
Вместо да направят страхотен съвременен албум, момчетата опитват да върнат старото. Не им се е получило съвсем.
Вместо да направят страхотен съвременен албум, момчетата опитват да върнат старото. Не им се е получило съвсем.
Подходящо за фенове на:
Rise Against, Sum 41, Ramones, Social Distortion и др.
Автор: Dexter
-=6.5/10=-
