Държава.............: Япония
Лейбъл..............: Danger Crue
Отнема..............: 39 минути
Чуй на..............: http://www.myspace.com/girugamesh
Чуй на..............: http://www.myspace.com/girugamesh
Преди няколко години, когато Girugamesh издадоха "Music", звуковата вълна от албума и мощта, с която удряше той направо ме хвърляше назад от табуретката. И днес щом си пусна песни като "Ultimate Four" ми е трудно да не се развилнея из стаята/офиса. Затова останах малко разочарован когато групата издаде "Now" и надеждите ми бяха тук, в новия албум "Go". Те обаче бързо започнаха да изстиват, но не заради факта, че навън в момента е около -2435297 градуса, а защото не е останал и помен от някогашния заряд и някогашната направо стероидна енергия, която извираше от песните на тези иначе симпатични (не на външен вид във всеки случай) японци. Слушайки песните една по една, де факто няма нещо фрапиращо тъпо или скучно, но след едно слушане много трудно може да запомните каквото и да е в албума и второто слушане ще го направите с много "skip". Изобщо, "Go" е като почти добре нарисуван бухал от третокласник. Сиреч, ще кажете "Мда, хубав е, браво", но няма да горите от особено желание да му обърнете още много внимание. Думата за подобни албуми е "безличен". Истинското лице на Girugamesh е много по-интересно и запомнящо се от това зле гримирано негово подобие. Уви, не бих прослушали тази група именно с този албум. Моят съвет - започнете с "Music" от 2008-ма.
+ + + + Плюсове.......:
Добър саунд.
Добре подложена електроника.
Силни китари.
Някоя и друга (почти) запомняща се мелодийка.
- - - - Минуси........:
Безличен, заради което омръзва бързо.
По някое време ви писва да чувате японска реч.
Звучи леко "изсмукан от пръстите".
Трябва да сте голям фен, за да си го пуснете повече от 2 пъти.
Доста скапана обложка.
Подходящо за фенове на:
D'espairsray, Dir En Grey, The Gazette, Oz, Deathgaze
-=5/10=-
Абсолютно съм съгласна с автора на статията, а се водя голям фен на групата! Music беше умопомрачителен албум, не можех да си избера любима песен и до ден днешен не ми излиза от плейъра, но с Go се поизложиха и нито невероятно изразителеният глас на Сатоши, нито страхотната китара на Рьо са достатъчни, за да го направят поне сантиметър толкова зарибяващ, колкото беше Music. Надявам се следващият им проект да носи онзи характере заряд и сила, коuто преди ме караха на секундата да ги позная и ги правеха по-различни от останалите j-rocker-и.