Държава...: САЩ
Лейбъл....: -
Отнема....: ~38 минути
www.facebook.com/myhearttofear
Слушайки този албум, в главата ми не спря да изниква един и същи въпрос - къде спят лейбълите, за да не вземат тази банда под крилото си? Всякакви кресливи некадърни нещастници от сорта на Design the Skyline имат договори, а My Heart To Fear - не?! Светът определено е несправедлив понякога. Дразня се на недооценяването на тази банда, защото "Into the Maelstrom" е албум, за какъвто с години си мечтаех да чуя. Много банди са се опитвали да правят нещо подобно, но нито една досега не го е правела достатъчно добре. Говоря за това страхотно съчетание на техника, мощен и модерен саунд, два типа вокали и електронни елементи, което My Heart To Fear ни предлагат тук. Миналата година бях на седмото небе, когато чух The Browning да правят нещо подобно с умопомрачителния си "Burn This World". Днес това чувство се завърна именно с "Into the Maelstrom".
"Into the Maelstrom" е толкова добър, че дори някой зъл хейтър да иска да го оплюе, няма да има за какво да се хване. Мнозина от нас са се сблъсквали с онова досадно "тру"-метъл отношение от типа на "Ъъъ, тия модерните са педaли, некадърници, не могат да свирят, бичат два рифа, лайнааа, уу", нали? Е, на този албум обаче и копче не можеш да му кажеш. Здрав, небанален метълкор; корави вокали и чудесни чисти вокали; технични китарни рифове и сола; технични барабани; изваден на преден план бас, който не копира китарите, а пази своя линия и от време на време дори се впуска в сола; зловещи брейкдауни; ярки електронни елементи; силни текстове (на християнска тематика); никакви лигавщини и емовщини... какво повече може да иска човек?! Хвала на онзи, който даде и една обективна причина, поради която този албум е слаб.
Електрониката и симфоничните елементи играят сериозна роля тук. Талантливото и технично свирене, което пичовете ни предлагат, е неоспоримо, но точно тези електро/симфо лийдове правят "Into the Maelstrom" малко по-"extra special" и добавят онова малко нещо, необходимо за направата на един наистина различен и максимално близък до перфектното албум. Песни като "Blood Money", "Encased In Glass", Misery Lights" и "Dear Mr. White" пък имат толкова много заряд и хитов потенциал, че просто не е безопасно да ги слушате в близост до чупливи предмети.
За да не ме изкарат заслепен или подкупен, ще спомена, че в "Into the Maelstrom" открихи една, макар и незначителна грешки - напълно идентичните начални 2 секунди на "Misery Lights" и "Whore De Culture". И признавам, усетих се напълно случайно и само от чиста проба дребнавост ви казвам за нея. Сега обаче няма да издребнявам и да се колебая, а ще дам на този великолепен албум първата си пълна 10-ка за годината. Дано тя помогне на групата поне малко в намирането на читав лейбъл, който предпочита качеството пред разни ревливи wannabe-hardcore сополанковци. Успех, пичове! Чака ви страхотно бъдеще!
"Into the Maelstrom" е толкова добър, че дори някой зъл хейтър да иска да го оплюе, няма да има за какво да се хване. Мнозина от нас са се сблъсквали с онова досадно "тру"-метъл отношение от типа на "Ъъъ, тия модерните са педaли, некадърници, не могат да свирят, бичат два рифа, лайнааа, уу", нали? Е, на този албум обаче и копче не можеш да му кажеш. Здрав, небанален метълкор; корави вокали и чудесни чисти вокали; технични китарни рифове и сола; технични барабани; изваден на преден план бас, който не копира китарите, а пази своя линия и от време на време дори се впуска в сола; зловещи брейкдауни; ярки електронни елементи; силни текстове (на християнска тематика); никакви лигавщини и емовщини... какво повече може да иска човек?! Хвала на онзи, който даде и една обективна причина, поради която този албум е слаб.
Електрониката и симфоничните елементи играят сериозна роля тук. Талантливото и технично свирене, което пичовете ни предлагат, е неоспоримо, но точно тези електро/симфо лийдове правят "Into the Maelstrom" малко по-"extra special" и добавят онова малко нещо, необходимо за направата на един наистина различен и максимално близък до перфектното албум. Песни като "Blood Money", "Encased In Glass", Misery Lights" и "Dear Mr. White" пък имат толкова много заряд и хитов потенциал, че просто не е безопасно да ги слушате в близост до чупливи предмети.
За да не ме изкарат заслепен или подкупен, ще спомена, че в "Into the Maelstrom" открихи една, макар и незначителна грешки - напълно идентичните начални 2 секунди на "Misery Lights" и "Whore De Culture". И признавам, усетих се напълно случайно и само от чиста проба дребнавост ви казвам за нея. Сега обаче няма да издребнявам и да се колебая, а ще дам на този великолепен албум първата си пълна 10-ка за годината. Дано тя помогне на групата поне малко в намирането на читав лейбъл, който предпочита качеството пред разни ревливи wannabe-hardcore сополанковци. Успех, пичове! Чака ви страхотно бъдеще!
+ + + + +
Техничен, идеен, мощен, разнообразен, далеч от баналността и просто... могъщ!
Всеки инструмент се чува отчетливо и играе своята важна роля в албума.
Епична електроника, умножаваща 100 пъти кефа от слушането на тази музика.
Специално внимание към малките детайли.
Всеки инструмент се чува отчетливо и играе своята важна роля в албума.
Епична електроника, умножаваща 100 пъти кефа от слушането на тази музика.
Специално внимание към малките детайли.
- - - - -
"Misery Lights" и "Whore De Culture" започват еднакво в първите си 2 секунди. Уау.
Подходящо за фенове на:
The Browning, Asking Alexandria, My Ticket Home, Born of Osiris и др.
Автор: Zorn
-=10/10=-
