ЖАНР: Power/Heavy/Disco Metal
ОТ/Д: Финландия | 08.02.2019
ОТ/Д: Финландия | 08.02.2019
ЛЕЙБЪЛ: Nuclear Blast
ОТНЕМА: ~43 минути
ОТНЕМА: ~43 минути
-
About TMB
BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!
ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!
[FACEBOOK] [INSTAGRAM] [YOUTUBE] [TWITTER] [E-MAIL]
Показват се публикациите с етикет love. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет love. Показване на всички публикации
HIM - Tears On Tape
On
понеделник, април 15, 2013
4
коментара
От/Год: Финландия, 2013
Лейбъл: Universal/Doublecross
Можеш да слушаш този албум по 3 начина - като die-hard фен, като хейтър (ако го слушаш изобщо) и като неутрален. Най-неудобно е да си неутрален - каквото и да кажеш, и двата "лагера" ще ти потърсят сметка. Аз обаче не се влияя от това и пиша без угризения. В този честен дух ми се струва, че HIM вече нямат много какво да дадат на жанра, но ако сте ги харесвали преди - ще ги харесвате и след "Tears On Tape" (и обратно). Албумът е опит за завръщане към "Love Metal" и "Razorblade Romance", но с една идея повече зрялост. В него има само един изявен хит ("All Lips Go Blue"), а в графата "добри" без зор попадат "Love Without Tears", "I Will Be the End of You", "Hearts at War" и "No Love".
В някои песни от "Tears On Tape" се усещат готини рокендрол влияния от групи като Type 0 Negative, Rolling Stones и дори Black Sabbath (силно осезаеми в WLSTD), което прави добро впечатление, особено в посока "зрялост". Дотук обаче се изчерпват хвалбите ми и идват забележките. Ето, например, Виле е добър вокалист, но когато започне да стене, скимти и да вкарва ненужни фалцети, ушите ми плачат. Явно тази нежност, която излага на показ, влияе като афродизиак на фенките, но има отблъскващ ефект за хора като мен. Китарният звук също не е нещо, от което да кажа "Ах!" (особено през 2013-та). Той напомня за готик и дуум легендите, повлияли HIM, но досадният "крънч" ефект е неуместен и звукът бива спасен само от добрите аксутични китарни подложки под някои от основните рифове. Точно тези подложки са най-добрата идея в албума, защото носят допълнителна доза мелодичност и свежест, които да запълнят дупките в иначе размазания дисторшън.
Ако вие сте фен(ка) и вече се чувствате обиден(а), съветвам ви да не четете нататък, за да не се почувствате още по-обидени, когато ви кажа, че сингълът "Tears On Tape" е възможно най-лигавият поп-рок, който HIM са изкарвали в последното десетилетие. Обикновено за такива песни казвам, че са "претенциозен булшит" и дори ги трия от дигиталните версии на албумите, които си пазя на компютъра. Подобна съдба сполетя още безсмисленото интро "Unleash the Red" и интерлюдиите "Trapped In Autumn" и "Lucifer's Chorale". А пък ако не се бях абстрахирал от вече болезнено баналните текстове за любов, сърца, целувки и сълзи, вероятно щях да захвърля целия албум, защото в него текстове на други теми просто няма.
Ако обаче сте наистина die-hard фен, вие ще харесате "Tears On Tape". HIM залагат на вече доказаната успешна формула от предните си творби, но само die-hard феновете все още не я намират за изчерпана. И докато за тях "Tears On Tape" е поредният меланхоличен шедьовър, пълен с чувство, емоция и гениални метафори, то за мен албумът е едно неангажиращо, но леко уморително пътешествие в света на готик рока, което дори не бих си пуснал, ако на обложката не стоеше името на HIM. И докато още пазя духа на субективната си честност ще ви кажа и една лична истина. И тя е, че съм спал и на по-добри албуми.
+ + + + +
Приятно добър готик рок с малко елементи на дуум и 70-тарски рок.
Един изявен тотален хит и няколко бъдещи концертни такива.
Акустичните китари, скрити под основните рифове, внасят много свежест.
Един изявен тотален хит и няколко бъдещи концертни такива.
Акустичните китари, скрити под основните рифове, внасят много свежест.
- - - - -
Доста неприятен дисторшън ефект в по-голямата част от албума.
Някои вокалисти отиват към поп-пеене и фалцети, но Виле здраво прекалява с пъшкането и изнежването.
Много слабо развитие в музикално (и никакво в лирическо) отношение.
Грозен сексистки факт - албумът ще се хареса предимно на дамите с проблемни любовни връзки.
Някои вокалисти отиват към поп-пеене и фалцети, но Виле здраво прекалява с пъшкането и изнежването.
Много слабо развитие в музикално (и никакво в лирическо) отношение.
Грозен сексистки факт - албумът ще се хареса предимно на дамите с проблемни любовни връзки.
IF YOU LIKE
Entwine, The Rasmus, The 69 Eyes, To/Die/For, Lovex, Tiamat и др.
Автор: Undepth
[5.5/10]
Love And Death - 2013 - Between Here & Lost
On
понеделник, декември 03, 2012
0
коментара
Държава...: САЩ
Лейбъл....: Tooth & Nail
След неуспешния си опит да направи добра солова кариера само чрез името си, Браян Уелш, познат ни до 2005-та и като Head от Korn, най-сетне взе правилнто решение и сформира нова банда. Посредственият му солов албум "Save Me From Myself" не успя да впечатли почти никой, затова и очакванията към Love And Death поне от моя страна не бяха особено големи и след няколко преслушвания вече мога да кажа, че... наистина не съм особено впечатлен.
Признавам, не изпаднах в екстаз и не си скъсах ризата, слушайки "Between Here & Lost". Причината е, че той е някак... муден. Липсва му енергия. Да, Head е дал на Korn много от най-запомнящите се рифове на групата, но той далеч не е виртуоз и това много си личи тук. В първите три песни просто няма нищо ново и/или интересно за слушане и са на ниво "пълнежите на Ill Nino". Чак в "By the Way" за пръв път усещаме, че именно Head държи китарата в тази група - песента има за основа бавен и пронизващ риф, който няма как да не си представим изсвирен в песен на Korn. Подобни думи мога да кажа и за "My Disaster", но няма да се спирам на нея, защото веднага след края й идва страхотната "I W8 4 U", в която гост-вокалист е Мати Монтгомъри от разрушителните For Today. Тежкият насечен риф бързо се забива в главата, импровизираният брейкдаун добавя така нужната тежест, а вокалите на Мати ни карат да съжаляваме, че той не се включва и в още песни из албума. След този трак обаче спокойно можех да спра да слушам, защото до края на албума са наредени 4 песни, които пак мога да оприлича само на сравнително посредствените неща на Ill Nino, като единствено "Paralyzed" отсрамва финалните минути на диска.
Гигантският проблем на LAD е, че Head прекалено много разчита на името си и сякаш не осъзнава, че все още не е голяма соло-звезда. Много фенове си го харесвахме в Korn, но дотук соловата му кариера не върви особено бляскаво. От друга страна, вече не толкова субективно погледнато, рифовете в "Between Here & Lost" са в болшинството си скучни и прекалено провлачени, а вокалите на Head често се губят някъде из не много добрия микс. Вокалите на гостуващия Мати от For Today пък се губят почти напълно, което е направо обидно, имайки предвид, че той притежава едни от най-мощните ревове на съвременната метълкор сцена. Преобладаващото средно до бавно темпо е още един от дългата поредица фактори, които правят този албум да звучи протяжен, досаден и лесно забравим. С изключение на няколко прекалено открояващи се попадения и добри рифове, "Between Here & Lost" не заслужава кой знае какво внимание и само името на Head би могло да предизвика някакъв интерес и фенски маси да се насочат към него.
+ + + + +
Няколко силно открояващи се добри песни.
На места ни посрещат изнеандващо готини рифове.
Мати Монтгомъри се включва повече от добре като гост в "I W8 4 U".
На места ни посрещат изнеандващо готини рифове.
Мати Монтгомъри се включва повече от добре като гост в "I W8 4 U".
- - - - -
На този албум му липсват тежест, скорост, енергия, повече добри рифове и добра продукция.
Абсолютно нищо ново и/или интересно като похвати, стил или дори идеи.
Абсолютно нищо ново и/или интересно като похвати, стил или дори идеи.
Подходящо за фенове на:
Ill Nino, Korn, Digital Summer, Black Light Burns, P.O.D. и др.
Автор: Stahli
-=5/10=-
Naily - 2012 - Love Is Eternal
On
неделя, септември 09, 2012
7
коментара
Имаше един период преди 5-6 години, в който се бях запалил да слушам руски банди. Ентусиазмът ми обаче си замина бързо, когато много групи започнаха да звучат идентично една с друга. Сред малкото открояващи се банди останаха Amatory, Everlost, Scartown, Stigmata и... Naily. Изобщо не очаквах от последните, че ще узреят толкова много за 4-те години от издаването на дебютния им "Cold Crucified Heart". Бях толкова приятно изненадан от "Love Is Eternal", че сериозно се зачудих - защо тази група не е абсолютен хит в Европа?!
Нека изясним и стесним широкото понятие "модерен метъл" в случая. Музиката на Naily представлява агресивен модерен метъл с елементи на мелодет и метълкор, силно изразена електроника и почти поп-метъл припеви. Вокалистът Рустам Шарипов изпълнява и крещящите, и чистите вокали, като се справя наистина добре и с двата вида. От време на време включва и нещо като... как да го кажа... "викащи" вокали, които нещо не са се получили много добре, но пък за щастие са малко, така че не са важен фактор в албума. Всички изброени елементи можете да чуете още в откриващата "Falling Down", както и в сингъла "Absolute". Не трябва обаче да спирате само до тях, защото албумът е учудващо разнообразен и съдържа както сравнително леки песни като "We'll Stop Today" и "The Sign", така и тежки парчета като финалната "Something Wrong" и двукасовите резачки "World Go Mad" и "Your Freedom". Както и сами може да чуете обаче, независимо дали са тежки или леки, всички песни са много мелодични и няма и една, която да не е с адски зариябващ припев.
Не искам да звучи преувеличено, но дотук това е един от най-любимите ми албуми в модерния метъл за 2012-та. В него не просто няма слаба песен, а няма и никакви крайности - всичко е точно премерено и балансирано. Дори на места някой припев да звучи прекалено "поп", той веднага бива "компенсиран" с нещо екстремно. Едиснтвената причина да не поставя максимална оценка на "Love Is Eternal" е, че тези момчета от Мурманск ми звучат прекалено повлияни от групи като Dead By April и Attack Attack!, на които от време на време сериозно заприличват. Не че имам нещо против и не че ще ми намалее удоволствието от слушането, но нека все пак и аз да се почувствам критик за момент ;-) В общи линии това е всичко. Ако сте фенове на този тип модерен метъл, можете да се възползвате и да свалите този албум напълно безплатно и напълно легално!
Нека изясним и стесним широкото понятие "модерен метъл" в случая. Музиката на Naily представлява агресивен модерен метъл с елементи на мелодет и метълкор, силно изразена електроника и почти поп-метъл припеви. Вокалистът Рустам Шарипов изпълнява и крещящите, и чистите вокали, като се справя наистина добре и с двата вида. От време на време включва и нещо като... как да го кажа... "викащи" вокали, които нещо не са се получили много добре, но пък за щастие са малко, така че не са важен фактор в албума. Всички изброени елементи можете да чуете още в откриващата "Falling Down", както и в сингъла "Absolute". Не трябва обаче да спирате само до тях, защото албумът е учудващо разнообразен и съдържа както сравнително леки песни като "We'll Stop Today" и "The Sign", така и тежки парчета като финалната "Something Wrong" и двукасовите резачки "World Go Mad" и "Your Freedom". Както и сами може да чуете обаче, независимо дали са тежки или леки, всички песни са много мелодични и няма и една, която да не е с адски зариябващ припев.
Не искам да звучи преувеличено, но дотук това е един от най-любимите ми албуми в модерния метъл за 2012-та. В него не просто няма слаба песен, а няма и никакви крайности - всичко е точно премерено и балансирано. Дори на места някой припев да звучи прекалено "поп", той веднага бива "компенсиран" с нещо екстремно. Едиснтвената причина да не поставя максимална оценка на "Love Is Eternal" е, че тези момчета от Мурманск ми звучат прекалено повлияни от групи като Dead By April и Attack Attack!, на които от време на време сериозно заприличват. Не че имам нещо против и не че ще ми намалее удоволствието от слушането, но нека все пак и аз да се почувствам критик за момент ;-) В общи линии това е всичко. Ако сте фенове на този тип модерен метъл, можете да се възползвате и да свалите този албум напълно безплатно и напълно легално!
+ + + + +
Изключително мощен, модерен, солиден и кристално чист саунд и качествена продукция.
В албума не само няма никакви пълнежи, а де факто няма и слаба песен.
Палитра от тежки и леки песни, балансирани контрасти и идеално вкарани електронни елементи.
Рустам Шарипов се справя много добре и с двата типа вокали, а това не е никак лесно.
В албума не само няма никакви пълнежи, а де факто няма и слаба песен.
Палитра от тежки и леки песни, балансирани контрасти и идеално вкарани електронни елементи.
Рустам Шарипов се справя много добре и с двата типа вокали, а това не е никак лесно.
- - - - -
На места имам чувството, че слушам Attack Attack! или Dead By April.
Има няколко включвания на "викащи" вокали, които не са се получили много добре.
Има няколко включвания на "викащи" вокали, които не са се получили много добре.
Подходящо за фенове на:
Dead By April, Attack Attack!, Sonic Syndicate, Amatory и др.
Автор: Stahli
-=8/10=-
Абонамент за:
Публикации (Atom)
