TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]
Показват се публикациите с етикет mono. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет mono. Показване на всички публикации

Mono Inc. - 2012 - After the War

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, август 20, 2012 2 коментара

Стил......: Gothic Rock
Държава...: Германия
Лейбъл....: NoCut/SPV
Отнема....: ~54 минути


Справeдливият ми гняв към Mono Inc. най-нaкрая зaпочна да изчезва. След скyчнярския "Viva Hades", "After the War" ми връща надеждите, че в тази група все още има хляб. Без изобщо да променят разпознаваемото си звучене, Мартин Енглер и компания са направили продукт, достоен да се конкурира дори с дебютния "Head Under Water" - албум, за който групата се прави, че не съществува, по непонятна за мен причина. Но за това след минутка. Нека преди това видим какво ни чакa в "Аfter the War".

Стартът е силен. Отварящата "My Worst Enemy" предлага възможно най-доброто и разпознаваемо звучене, на което групата е способна - мелодично, мрачно и със забиващ се в главата електронен лийд. Стадионната "No More Fear" и заглавната "Аfter the War" добре продължават силното начало, а "Wave No Flag" отбелязва и първата балада в албума, която определено ще предизвика доста пляскане по концертите на бандата. Сингълът "Arabia" е друг запомнящ се трак, който, както се подразбира, включва леки ориенталски мотиви. След него се е намърдала втората балада "In the End", която обаче идва малко в повече и предразполага към skip. За разлика от нея, почти 8-минутният епос "From the Ashes" показва колко добри идеи могат да имат Mono Inc. Огорчението дойде отново, когато в плейъра изскочи "Grown" - поредното доказателство, че групата се прави, че дебютният й албум не съществува. Песента е именно от него и е поредната такава, която получава преработка и бива включвана в новите албуми на групата. Това за мен е чиста проява на неуважение към трагично загиналия през 2010-та вокалист на бандата (пял само в дебютния албум от 2004-та и изгонен впоследствие) Мики Моно, затова и аз мисля да се направя, че тази песен просто не съществува в този албум. От този момент нататък ATW тръгва стремглaво нaдолу и сaмо рaзвaля чудесните впечатления, оставени досега. "My Songs Wear Black", "Forever" и "The Long Way Home" са абсoлютно излишни и бeзлични и албумът спoкoйнo можеше да минe и без тях.

Друг гoлям проблем е барабанистката и беквокалистка Ката Миа. Милата се справя добре на микрофона, но... мaйкo милa, това мoмиче не мoже (или не иска) дa свири на барабани. От 5 албума насам държи един и същ прав ритъм, който направо ме побърква. Нямам нищо против правия ритъм, но толкова ли е трудно да направи някой брейк или поне да използва нещо друго освен комбинацията от снер, фус, каса и краш до откат? Това ужaсно се нaбива на уши, така че няма как да не му обърна внимание. Къде ти, в този албум има дори 1-2 китарни сола (рядкост за Mono Inc.), не можа ли и Ката да се постарае малко...?

Но здраве да е. "After the War" е един от най-силните албуми на групата изобщо, пълен с типични запомнящи се и мелодични тракове, каквито групата се опитваше да направи в последните 5 години, но все нещо не им се получаваше точно както трябва. Е, този албум вече е друга работа. С изключение на последните 2 трака (ако не броим аутрото) и една от баладите, други слаби песни чисто и просто няма.


+ + + + +
Най-стегнатият и изпипан албум на групата от доста години насам.
Голямо количество запомнящи се лийдове, мелодии, припеви и беквокали.
Мартин Енглер още по-добре е шлифовал плътния си глас.


- - - - -
Скучен завършек на албума.
Повтарящ се до откат, до болка и до втръсвaне прав ритъм, вече за не знам кой пореден албум.
Групата продължава да се прави, че дебютният й албум не съществува, което е адски тъпо.

Подходящо за фенове на:
Staubkind, ASP, Zeraphine, Letzte Instanz, Mantus, Schock и др.
Автор: Testset
-=7/10=-

Mono Inc. - 2011 - Viva Hades

Posted by Today's Metal Crew On петък, март 18, 2011 0 коментара

Стил......: Synth Rock
Държава...: Германия
Лейбъл....: No Cut
Отнема....: 48 минути

www.myspace.com/monoincmusic

Списанията се скъсаха да хвалят този албум, поради което го очаквах с огромно нетърпение. Като фен на бандата от самото й създаване до днес няма и как да е другояче. Малцина обаче знаят и малцина вече помнят (за което групата адски гаднярски се погрижи), че в оригиналния състав на бандата сегашният вокалист беше барабанист, а зад микрофона беше човек, наречен Мики Моно. През 2006-та той бе изгонен от Mono Inc., след което повече от половината песни от дебютния албум на групата (с неговия глас) бяха преправени и изпяти "на нов глас" от заелия мястото зад микрофона бивш барабанист Мартин. Групата започна да се прави, че първият албум никога не е съществувал и че в нея никога не е стъпвал някой си Мики Моно. Цялата инфорамция за него бе заличена от сайта им и почти всички възможни интернет връзки. За последен път името му се появи на сайта в двуредова новина (до снимка от 150 пиксела), хладно отбелязваща трагичния факт за неговата смърт (+ съболезнования на семейството му). Фенът на екстремните усещания Мики се разбива с моторен парапланер в Майорка, като това не е първата му катастрофа с машина. Този път обаче изходът е летален. Казвам ви всичко това, защото искрено се надявах Mono Inc. да спрат да се правят на тотални задници и да напишат поне една песен за някогашния си събрат. Сред 4-те балади в албума обаче не чух нищо конкретно по случая. Но наистина, нека погледнем "Viva Hades", защото това все пак трябва да е ревю, а не биография с елементи на упрек. Албумът заслужава повечето от похвалите, които отнася в немските списания, бивайки една от най-зрелите творби на групата до днес. В типично свой стил, който надали някой фен може да сбърка, момчетата (и момичето) са направили поредния си зарибяващ, атмосферичен, ритмичен и затананикващ се албум в кариерата си. Проблемът на "Viva Hades" е, че в него групата сякаш копира себе си. Въпреки "завръщането" на по-осезаемите електронни елементи, в албума има песни като "When All My Cards Are Played", които вече сме чували под друго име. Или, да сме по-конкретни - "Flies" от дебютния албум "Head Under Water". Този факт допълнително ме подразни защото отново е направена "на нов глас" (този път поне и с нов текст) песен от дебюта, изпята оригинално от Мики Моно. И така отново групата показва пълно неуважение към човека и изобщо към миналото си. Всичко това ме спира от възможността да дам адекватна оценка на албума. Ето, казвам ви - хубав е сам по себе си, чуйте го ако харесвате добрия готик рок. Ще се учудите колко страшно зарибяващи парчета има вътре. Оттам нататък обаче не питайте мен. Е... това е то. Почивай в мир, Мики! † Някои от нас няма да те забравят, колкото и да се опитват бившите ти колеги да стане така...

+ + + + Плюсове.......:

Има на какво да поклатите глава, потактувате и потананикате.
Може би най-зрялата творба на групaта досега.

- - - - Минуси........:
Отблъскващо неуважение към миналото на групата и паметта на Мики Моно.
Цели 4 балади... това е прекалено много за албум от 11 песни.
Лесно забравими парчета.

Подходящо за фенове на:
ASP, Staubkind, Letzte Instanz, Schock, HIM, The Rasmus, и др.
Автор: Testset
-=5.5/10=-