ЖАНР: Post-Hardcore/Glam
ОТ/Д: САЩ | 28.08.2026
ОТ/Д: САЩ | 28.08.2026
ЛЕЙБЪЛ: Fearless Records
ОТНЕМА: ~38 минути
ОТНЕМА: ~38 минути
Да правиш ревю на Beartooth в момента е опасно. Реално няма много какво да спечелиш, ако ревюто е негативно, защото каквото и да кажеш, ще се намери оправдание с външни фактори. И това е лошото на съвременната сцена и социалните мрежи, където знаем всички факти за личния живот на музикантите, независимо дали ни вълнуват или не. Възможно е обаче да забележите, че вече много години нямаме ревю за Beartooth, така че ако някой е възмутен от това негативно ревю (spoiler alert) - спокойно, и преди не им бях особен фен.
Всичко опира до субективен вкус, разбира се. Не намирам музиката на Beartooth за достатъчно смела или вълнуваща. Някъде по средата между пост-хардкора и поп-пънка, но с привкус на поп и нужда от терапия. Ако не сте ги чували, бих ви накарал да си представите A Day To Remember, но полирани до неузнаваемост. Beartooth са като безсолна картофена салата, в която по някаква причина има нещо ненужно като стафиди, за да е "различно". Ми... различно е, но хубаво ли е наистина? Сигурен съм, че има много хора, които харесват картофената си салата безсолна и със стафиди, но аз не съм от тях.
"Pure Ecstasy" се усеща така повече от всякога. Кейлъб сякаш иска да ни покаже колко е специален, различен и edgy, но всъщност просто добавя фурми към салатата. Албумът е толкова сейф, толкова безличен и толкова лесно забравим, че трябваше да бъде промотиран на всяка цена и това беше доста грозна история като цяло. Който не е разбрал - Кейлъб Шомо (чийто талант неведнъж хвалехме в Attack Attack! преди 15-ина години) призна на света и на съпругата си, че е гeй и изведнъж се превърна в пищен метълкор Елтън Джон (и със сходното самочувствие на гениален артист). И тъй като тук винаги сме били приятели на LGB общността, няма да коментирам надълго и нашироко колко е грозно да лъжеш толкова време съпругата си и да пропилееш младостта ѝ в лъжа, а накрая да го признаеш точно като започне промотирането на новия ти албум.
Но не е в това проблемът. По принцип тук ни вълнува музиката и сме отделяли човека от артиста при доста по-фрапиращи обстоятелства, така че ако "Pure Ecstasy" беше добър, нямаше да ми дреме грам. Но поне аз не виждам в този албум нещо, за което да се хвана, освен за един риф в "Beautiful Again", един в "Sorry" и всички рифове в "Stadiums". Всичко останало звучи като написано от AI - някак бездушно, все така безвкусно и безопасно. Опитите за по-остро и edgy звучене се усещат по-скоро не на място - като бодли от роза във въпросната безсолна картофена салата със стафиди и фурми. "You" е идеален пример - имаме бластбийтове и агресия, но за какво? Звучи насилено, сякаш поп артист за пръв път иска да покаже колко е метъл, щото е "модерно" или нещо от сорта. Нещо като Architects от Тему, чудя се вече как да го опиша. И Кейлъб крещи по-зле от всякога, чак е тъжно, не знам какво се случва.
Накратко, "Pure Ecstasy" е албум, в който Кейлъб най-накрая е his true self и е свободен и бля бля, но реално никого отвъд die-hard феновете надали го вълнува. Струва ми се, обаче, че повечето медии ги е страх да го кажат и дават на този повече от посредствен албум високи оценки, че да не би някой да ги набеди за xoмoфoби или нещо от сорта. Само че ние тук сме получавали смъртни заплахи, задето сме се застъпвали за LGB правата, така че това обяснение няма да мине при нас. Просто "Pure Ecstasy" е албум, в който егото на един критично неузрял човек надделява над креативността на останалите членове на групата. Затова и не се учудвам, че има нужда от толкова крещящ PR, за да се развълнува някой изобщо. Но пък има добри рифове тук-там.
- Testset
3/10
0 Response for the "Beartooth - Pure Ecstasy"
Публикуване на коментар