ЖАНР: Melodic Metalcore
ОТ/Д: САЩ | 02.10.2026
ОТ/Д: САЩ | 02.10.2026
ЛЕЙБЪЛ: Arising Empire
ОТНЕМА: ~33 минути
ОТНЕМА: ~33 минути
Някои банди никога не узряват. Правят албуми, в които им личи, че се правят на нещо, което не са, само и само да попаднат в някакъв тренд. Of Virtue обаче узряха учудващо бързо, оставиха еготата си настрана и ето, че са написали най-добрата си музика досега. В албум от малко над 30 минута имаме поне 4 очевидни хита, с които съм сигурен, че пичовете се гордеят - и има защо!
"Death of the Altar" е не само името на албума, но и на най-хитовата песен в кариерата им досега. Припевът на това парче е феноменално зарибяващ и си го пях дни нбаред, след като сингълът излезе (и сега си го пея пак). В парчето, колкото и модерно да звучи, има и нещо олд скул. Темата е за загубата на вярата в избрания бог, но за разликата от много техни колеги, пеещи на сходна тематика, тук няма политически мотив - и това е свеж полъх. Колкото и да не ми дреме за текстовете по принцип, намирам за много натоварващо всяка втора банда да ми споделя политическите си възгледи, вместо да изрази общочовешка емоция.
Заглавното парче обаче далеч не е единственият хит в този албум. "The End" смесва индъстриъл метъл вайб с почти поп вокали в куплетите и малко ню метъл агресия в по-тежките части на песента. "Flatline" също има лек индъстриъл привкус, но в същото време сякаш нарочно напомня за Bring Me The Horizon и Motionless In White в различни части на парчето. "The Art of Love" пък изненадва още в началото с един флоу, който много ми напомни на този на "Astronaut in the Ocean" на Masked Wolf, само че забързан.
"What's It Like To Be Happy" също може да се окаже хит, но тук вече нещата ми се струват малко насилени. Музиката е твърде лека, а текстът, за разлика от други в албума, е твърде плитък и директен. Липсата на метафора и хитър начин да се изкаже желаната емоция, ми подсказва, че или Of Virtue подценяват аудиторията специално в този трак, или нарочно са го направили за аудитория, която има нужда от подценяване. "Welcome To Hell", "Can't Keep Knockin Me Down" и тежката "Enemy State" са други потенциални хитове, но коят от двете ще бъде, зависи най-вече от това коя ще бъде пусната като сингъл. Така де, може и нито една да не бъде, но според мен би било пропусната възможност да грабнат още хора.
В албума има и парчета, които усещам, че пропускам при всяко слушане. Това са твърде средняшката "Too Late", която нито има грабваща кука, нито е достатъчно тежка, нито е достатъчно лека, за да е балада и накрая не е ясно какво е точно. Просто повтаря едно и също и свършва, даже брейкдаун няма. Баладата "Devotion" пък звучи като песен на The Weeknd, в най-лошия възможен смисъл. Разбирам и с три ръце подкрепям желанието да се рушат жанрови граници, но това парче звучи излишно в този албум. Не му е мястото тук, не звучи като Of Virtue, а по-скоро като слаба балада на Sleep Theory. "Divinity" също не успя да ме грабне много, макар че сама по себе си е добра песен. Явно просто има лошия късмет да е веднага след "Death of the Altar", която всеки път ми припомня защо възлагам толкова надежди на Of Virtue за бъдещето.
Накратко, ако харесвате групи като I Prevail, Sleep Theory, Motionless In White, Wage War, Siamese, Of Mice & Men и Bring Me The Horizon, но не се плашите и от поп елементи - Of Virtue имат нещо за вас. Стискаме палци да не са тук за кратко и само за алгоритъма, защото напоследък виждам и подобен тренд. Пичовете са адски талантливи и ако изчистят излишното в музиката си, могат да се превърнат в нещо наистина голямо на съвременната сцена.
Между другото, колко ще е расистко да отбележа, че това е първата метъл(кор) група, в която виждам, че и четиримата музиканти са от различни етноси? Чувствайте се свободни да ме осъдите в коментарите, но мисля, че и те тайно горди са от това, просто гледат да не го натрапват или чакат някой наивен български ревюър да го спомене, за да го вкарат в капан. Нека кажат, ако прочетат това ревю с преводач.
- Testset
7.5/10
0 Response for the "Of Virtue - Death of the Altar"
Публикуване на коментар