TODAY'S METAL

В последно време Otep направо се otep-а да издава скапани албуми. Силните ми надежди, че "Atavist" ще е нещо различно бяха бързо съкрушени още след минута и половина слушане на албума. След безличното интро и сравнително силното начало с "Atom To Adam", нещата тръгнаха стремглаво надолу. Вокалите на Отеп Шамая стават все по-непоносими, независимо дали крещи с противен дисторшън ефект или мрънка/пъшка/квичи с "нормален" глас. Не знам защо мадамата толкова много иска да е женския еквивалент на Кори Тейлър, но пък и то... само с желание не става. Проблемът е, че не само вокалите са изключително слабо и дразнещо звено в албума, а и музиката. С изключение на няколко начала не песни, не по-дълги от 30 секунди, нещата никак не стоят добре. Изтъркани от свирене ню метъл рифове, никакво разнообразие и никаква идея. Но пък музикантите са "наемници", така че не се учудвам, че не им пука особено за крайния резултат. Истинската трагедия обаче се изразява в "песни" като "We Dream Like Lions", "Bible Belt" и най-вече 7-минутното мъчение, наречено "Baby's Breath". Наистина ми е трудно да нарека "песни" тези безсилни, изсмукани от пръстите на левия крак опити за музика. Но дори да ги оставим настрана, отново се връщаме към плачливите и оглушително дистортнати вокали на самата Отеп. Тогава вече се радваме, че сме чули албума онлайн, а не сме си дали парите, защото лично аз никога не бих дал и четвърт стотинка за този диск. Чуйте го и запомнете обложката му, само и само за да видите истинското лице на безидейността и музикантското безсилие - грозно, рогато, псевдо-артистично, с око на едната цица и уста на другата. В крайна сметка, вероятно е да се насладите на няколко по-закуфяващи рифа и на кавъра на The Doors в края, но само толкова. Все пак, хора с по-изчанчен вкус могат да открият някаква музикалност, поетичност и емоционалност в цялата тази какофония, така че... пробвайте, но задължително преди да си го купите, че да не плачете после.    

Ужасяващо слаби вокали, с още по-ужасяващи ефекти.
Пълно музикантско безсилие, безидейност и отбиване на номера.
Милата си вярва, че наистина твори някакво висше изкуство за ценители.

Автор: Stahli