TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]
Показват се публикациите с етикет our. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет our. Показване на всички публикации

Mercenary - Through Our Darkest Days

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, юни 17, 2013 5 коментара

Стилът: Modern Melodic Death Metal
От/Год: Дания, 2013
Лейбъл: NoiseArt
Отнема: ~54 минути


След промените в състава на Mercenary през 2009-та е цяло чудо, че групата не само не се разпадна, а продължи да се развива. И макар поне аз да не бях крайно въодушевен от "Metamorphosis", сега не мога да скрия приятното си удивление от "Through Our Darkest Days". Отдавна ми се слушаше такъв тип модерен мелодет, защото напоследък повечето групи в жанра се насочиха или към метълкор, или към някакви по-сложни и екстремни форми на метъл изкуството. Mercenary обаче продължават да правят точно това, което се очаква от тях - мелодичен дет, който хем е с достатъчно модерно звучене, хем не избива на поп, хем не е и ненужно екстремен - в златната среда на мелодичния дет.

Такъв качествен модерен мелодет не бях чувал от годините на възход на жанра, когато Soilwork и In Flames направиха революция в него. Всяка песен в "Through Our Darkest Days" разполага със здрава, динамична куплетна част и страшно зарибяващи припеви, които започваш да си припяваш още на първото слушане. Това се случва още в отварящата "A New Dawn" ("We'll never surrender - forever we'll be strong, keep walking on together"), в следващата я "Welcome To Sickness" с нейния чупещ темпото припев, в заглавната "Through Our Darkest Days" и в общи линии - във всяка друга песен до края на албума. Интересната особеност при тези така запомнящи се припеви е, че те се пеят на два гласа (с наслагване) от вокалиста Рене Педерсен, който се справя блестящо както с крещящите, така и с чистите вокали. Не знам само как това би станало на живо.

В първите няколко песни от албума клавишните и симфоничните партии служат предимно за фон и нямат водеща роля в композициите, но това се променя от "A Moment of Clarity" нататък. Парчето залага на повече електроника и старт/стоп рифове, като на места силно напомня за песен, излязла от "Stabbing the Drama" на Soilwork. "Beyond This Night" и "Starving Nights" също използват повече и по-силни електронни елементи, а в "Generation Hate" (най-тежката песен тук) се дочуват повече симфонични партии и дори кратки бласт бийтове. Финалните "Forever the Unknown" (дълга почти 7 минути) и "Holding On To Serenity" (в която се дочуват и хорови вокали) пък инжектират добра доза епичност за един перфектен завършек на албума.

Mercenary притежват едно специфично датско звучене, което се долавя и при сънародниците им от Raunchy и The Interbeing. Тъй като харесвам и трите банди, може да се каже, че имам някакви пристрастия към този разклон на датския метъл. Сигурен съм обаче, че дори за пръв път да чувате Mercenary, ще останете доволни от чутото. Защото "Through Our Darkest Days" е подходящ както за "палци горе" от старите фенове, така и за запознаване с бандата. Препоръчвам горещо на всеки фен на модерния мелодет, а като казвам "горещо" имам предвид "нажежено черно желязо, оставено навън на 33 градуса като днес" горещо.
 
+ + + + +
Един от най-добрите модерни мелодет албуми в последните години!
Изключително професионални и завършени композиции + качествена продукция.
Супер зарибяващи припеви, които си запяваш моментално.
Много добра китарна работа - мелодични и тежки рифове + страхотни сола.
Рене Педерсен пее и чистите, и екстремните вокали на възможно най-високо ниво.  

- - - - -
Нееднократно дочух прилики с други групи от жанра.
Няколко парчета със сходно звучене. 

IF YOU LIKE
Raunchy, Soilwork, MyGrain, Scar Symmetry, In Flames, The Interbeing и др.

Автор: Testset
[9/10]

One Morning Left - Our Sceneration

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, февруари 25, 2013 0 коментара

Стилът: Post-Hardcore/Deathcore/Electornic
От/Год: Финландия, 2013
Лейбъл: Spinefarm
Отнема: ~42 минути


В миналото, неприятни обложки като тази често ме отказваха изобщо да слушам дадени групи. Веднъж обаче така щях да изпусна един доста готин албум, затова свикнах да проверявам какво се крие дори зад най-тъпите обложки. Зад тази тук се крие един нелош, но и лекко странен албум на едни не по-малко странни финландци. Тук пък леко се учудвам, защото не съм свикнал да слушам пост-хардкор албуми с електронни елементи, идващи от Скандинавия.

При One Morning Left я няма онази често използвана от американските им колеги лигня във вокалите, но за сметка на това не им липсва хаотичност, а думата "странно" добре описва звученето на целия "Our Sceneration". Така например, откриваащата "I Told You Already" представлява леко хаотична смесица от деткор и пост-хардкор, а "Words Won't Save You", "Game of Drink" и "Sarcoptes Scabie" избиват на транскор в духа на Fail Emotions и WBTBWB. На подобно силно електронизирано звучене залагат още заглавнaта "Our Sceneration", "Fuck the Lyrics" и хитовитр "Faith In Humanity" и "LOL", а между тях влизат шумните и доста по-екстремни "OSCi", "Game Over" (bree-bree!) и "Things To Do To Get Stabbed".

"Our Sceneration" не е просто поредният пост-хардкор албум. В него има нещо повече. Даже толкова повече, че дори след 4-5 слушания не успях да схвана каква точно е била крайната цел пред OML. Но признавам, греховно много се израдвах на транскор парчетата и завладяващите електронни пасажи, примесени със здрави крясъци и почти "поп" чисти вокали. "Faith In Humanity" пък е толкова зарибяваща, че от няколко часа не спира да кънти из главата ми. И макар да не разбрах какво всъщност са искали да ни кажат OML с този албум, аз харесах "Our Sceneration". На първо слушане дори бях готов да го оплюя заради неговата хаотичност, но с времето и повечето слушания, почти (!) всичко си дойде на мястото. Продължавам да се чудя на граничещите с хаоса парчета като "Game Over", "Fuck the Lyrics"и "I Told You Already", но енергията от другите композиции не ми позволява да търся още кусури там, където може да ги намери само субективизмът.
 
+ + + + +
Успешна комбинация от метълкор, пост-хардкор, деткор и електроника, при това без много лигня.
Изненадващо добри и направо хитови композиции като "LOL", "Faith In Humanity" и други.
Достатъчно екстремен, достатъчно мелодичен и достатъчно интересен албум като цяло.
На достолепно разстояние от американския стереотип за жанра.

- - - - -
И все пак има някакви инфантилности и лигня, без които спокойно можех да мина.
Хаосът взима превес на места и там вече започва да става неразбираемо. 
Някои песни (например заглавната) могат да бъдат изсвирени (почти буквално) и с една ръка.

IF YOU LIKE
Helia, Fail Emotions, Eskimo Callboy, Hands Like Glass, WBTBWB и др.
 Автор: Stahley
[7/10]

Our Last Night - 2012 - Age of Ignorance

Posted by Today's Metal Crew On петък, ноември 09, 2012 0 коментара

Стил......: Alternative/Post-Hardcore
Държава...: САЩ
Лейбъл....: Epitaph
Отнема....: ~36 минути 


Щом започна да пиша за неизвестна банда, извадила посредствен албум, винаги си задавам въпроса "Къде е смисълът?" и често намирам само отговора "никъде" и с блъскане по клавишите изтривам черновата, чудейки се къде им е проблема на някои банди, че правят чак такива безлични творбици. Our Last Night са една от тези проблемни банди. Те обаче ми помогнаха да намеря някои важни за мен отговори и поуки.

"Age of Ignorance" е идеален пример за грешен подход в търсене на ново звучене. След частичния успех на предните си 3 нелоши албума, в "Age of Ignorance" екстремните вокали почти напълно изчезват и остава 98% чисто пеене от китариста Мат Уентуърт. Основният вокалист, брат му Тревър, почти няма работа в албума. Вече си го представям как на концертите на бандата пичът има време за едно презадоволително дефекиране в бекстейджа, включващо четене на вестник и поне 3 нива на "Angry Birds", докато му дойде ред да пее пак. Отварящата "Fate", залъгващия сингъл "Liberate Me" и закриващата "A Sun That Never Sets" са изключенията, в които Тревър все пак има някаква роля, но те не стигат, за да оправят лошия вкус в ушите от скучни алт-пънк парчета като "Send Me To Hell", "Age of Ignorance", "Voices" и "Reason To Love". Без думи оставам и за нелепо недомислени парчета като "Invincible".

Our Last Night започнаха кариерата си много млади и вече израснаха като възраст, но не и като група. Подобен регрес е недопустим при наличието на огромната конкуренция на музикалния пазар в момента. Точно затова "Age of Ignorance" става повече за вадене на изводи, отколкото за слушане от фенове на екстремната музика. Основният проблем на Our Last Night и много други техни съвременници, свирещи в този стил е, че нямат ясен поглед върху сцената. Ако имаха, те щяха да се хванат в ръце и да напънат на максимум композиционните си умения, вместо да бълват първите хрумнали в главите им бози. Но да, "Age of Ignorance" би бил един поносим алт-рок албум. Само че Our Last Night не са алт-рок банда. Защото нито могат, нито им отива.


+ + + + +
Няколко доста добри парчета, които спасяват албума от пълен провал.
Хубави припеви, неочаквани решения тук-там.

- - - - -
Групата почти напълно се е лишила от екстремните вокали на Тревър. Тъпо решение.
Поне 4 объркващи и неприятно скучни тракове.
Лигавенето идва в повече на места, особено в съчетание с фалшиво (макар и рядко) пеене.

Подходящо за фенове на:
Sleeping With Sirens, Amyst, Broadway, For All Those Sleeping и др.
 Автор: Undepth
-=4/10=-

Our Waking Hour - 2011 - Seconds To Save Her

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, юни 20, 2011 0 коментара

Стил......: Alternaive Rock
Държава...: САЩ
Лейбъл....: -
Отнема....: ~49 минути 

www.myspace.com/ourwakinghour

Our Waking Hour са поредната американска алтърнатив банда с амбиции за слава. Със своето дебютно отроче Seconds To Save Her", те определено загатват един голям потенциал. В последните години е доста трудно да правиш алтърнатив рок и да не си стереотипен и "Seconds To Save Her" също изглежда такъв на пръв поглед, но момчетата са се постарали да вкарат различни елементи в своите песни и след време разбираме, че това не е просто поредният алт-рок албум. Много за това разнообразие спомага вокалистът Блейн Бекмън, който още в първата песен ни разкрива качествата си – в един момент пее нежно (даже направо си шепне), а в следващия се дере и докарва почти екстремни вокали. Определено неговият глас е основния коз на групата! Друго интересно нещо е, че Our Waking Hour са учудващо добре сработени по стандартите на дебютиращите банда – това е нещо, което рядко се чува и определено радва ухото, защото хармонията е постигната и албумът се слуша много леко. Точно затова не ми се вярва някоя песен да ви дотегне, още повече, че дължината на парчетата е идеално подбрана за жанра. Припевите са зарибяващи, но пък често става прекалено голяма тресня докато те траят, което е основната ми забележка към групата. Като цяло, в "Seconds To Save Her" можете да откриете поне 2-3 "бижута" – като пример ще дам едноименната песен,която е чудесно начало на албума, "Break Me Down", която звучи много мелодично, а и има зарибяващ припев, "Last Song For You" – ужасно готина балада и накрая "Goodnight Misery", в която можем да чуем и добре подбрани женски вокали. И тъй, нека обощим. Our Waking Hour вкарват свежа кръв на алтърнатив сцената - много добре сработени, със страхотен вокалист, здрави рифове и готини, свежи и сравнително разнообразни песни. Проблемите в "Seconds To Save Her" пък се изразяват в прекалено шумния бас по време на припевите и сравнително простичките и кратки китарни сола, които спокойно можеха да доразвият. Липсва и революционната идея, която да отличи албума от "стадото" новоизлизащи алт-рок албуми, но въпреки това ви съветвам да му дадете шанс – според мен напълно си заслужава слушането, като можете да го чуете напълно безплатно още сега на този адрес.

+ + + + Плюсове.......:
Вокалист от много висока класа.
Групата звучи така, все едно свири от поне десетилетие заедно!
Свежи хрумки в почти всяка една песен.

- - - - Минуси........:
Отделни проблеми с баса и китарите.
Забавеното темпо в края на албума леко дразни.
Нищо революционно... засега.

Подходящо за фенове на:
Red, Crossfade, Madina Lake, Trust Company, Saliva и др.
Автор: Dexter
-=7/10=-