-
About TMB
BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!
ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!
[FACEBOOK] [INSTAGRAM] [YOUTUBE] [TWITTER] [E-MAIL]
Показват се публикациите с етикет septicflesh. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет septicflesh. Показване на всички публикации
Стилът: Symphonic Death Metal
От/Год: Гърция, 2014
Лейбъл: Season of Mist
Тръгнеш ли да си озаглавяваш албума "Titan", гледай той да е зверски епичен, защото ако използваш това възможно най-епично заглавие напразно, ще ти се разсърдя лично. Някак обаче си знаех, че Septicflesh няма да си играят напразно със заглавието. Първо, защото са гърци и титаните са важна част от митологията им и второ - просто защото от известно време насам правят зверски епична музика с помощта на пражката фил(м)хармония. Накратко и на гръцки - "Τιτάν" είναι το πιο επικό άλμπουμ φέτος. Поне засега де.
Мащабни, супер епични кинематични оркестрации, мощни дет ревове, нечовешки бързи барабани, тежки китари, изненадващи затишия и все така изненадващи мелодични пасажи - това ви очаква в най-общи линии в "Titan". И сякаш всеки следващ трак е по-епичен от предишния. Минаваш през "Burn", "Order of Dracul" и "Prototype" и си сигурен, че по-епично може да стане само ако лично Кронос дойде да куфее в стаята ти, но тогава идва "Dogma", обгръща те мрак и настръхваш. Докато още не си сигурен какво те е връхлетяло току-що, в почти 7-минутната "Prometheus" те навестява титанът второ поколение Прометей и ти дава нова искра, с която да разпали още по-силно огъня на интереса в теб - докъде ли може да стигне епичността на Septicflesh? Настава време и за заглавното парче - "Titan". Пускам го и си мисля отново, че ако от него не ме връхлетят дванайсетте титани, ще се почувствам като хвърлен в Тартар. Бесните барабани и двойни (или направо четворни) каси и зверските ревове "Titan!" обаче ме отвяват тотално и съм доволен. Албумът може да свърши и сега и пак да съм доволен. Но не, има още. "Confessions of a Serial Killer" има толкова страховито и мрачно начало, че минава по злокобност почти всички мои фаворити в това отношение (а такива има много). "Ground Zero" е може би единствената песен в този албум, от която не съм чак толкова настръхващо впечатлен. В нея симфоничните елементи са на по-заден план и към средата ѝ се включва необичайно голямо количество чисти вокали, които обаче са прекалено тихи на фона на инструментала. "The First Immortal" затваря албума подобаващо, давайки ни още 4 минути неподправена епичност, още малко чисти вокали и още по малко от всичко, което чухме из различните композиции в "Titan".
Мнозина вероятно ще намерят прилики на "Titan" с "Abrahadabra" на Dimmu Borgir или "Labyrinth" на Fleshgod Apocalypse. Смея да твърдя обаче, че този албум тук е по-добре изпипан от тях, а оркестрациите в него са едни от най-добрите, които изобщо някога съм чувал в метъл албум. Няма и как да е другояче, когато над "Titan" са работили не само четиримата от Septicflesh, а и целият екип на Prague Filmharmonic, включващ цял симфоничен оркестър с диригент, мъжки, женски и детски хор, или с три думи - стотици професионални музиканти. Оркестърът работи с групата за трети път и направо звучи сработен с тях, защото оркестрациите в "Titan" вече не са просто допълнение към музиката на Septicflesh, а едно от водещите звена в нея.
Ако изключим възможните съпоставки с Dimmu Borgir и FGA, основното "против" за този албум отново биха били симфоничните партии. Тук вече става въпрос за лични предпочитания, защото на много хора вече вероятно им е омръзнало от кинематични оркестрации в метъл музиката. На мен, като фен на класическата музика, обаче ми се струва, че именно без тези оркестрации този албум би звучал сухо и обикновено. И те са една от основните причини да дам на "Titan" първата си 10-ка за годината.
+ + + + +
Комбинация от епични оркестрации, нечовешки барабани, зверски ревове и тежки рифове.
Изключително професионални и детайлно изпипани композиции.
Точно когато мислиш, че "по-епично няма накъде" - всеки следващ трак те изненадва.
Мъжки, женски и детски хорове, цяла филхармония, десетки инструменти, стотици музиканти.
Едни от най-добрите оркестрации, които някога са влизали в метъл албум.
- - - - -
Изключително професионални и детайлно изпипани композиции.
Точно когато мислиш, че "по-епично няма накъде" - всеки следващ трак те изненадва.
Мъжки, женски и детски хорове, цяла филхармония, десетки инструменти, стотици музиканти.
Едни от най-добрите оркестрации, които някога са влизали в метъл албум.
- - - - -
Ако не си падате по крайно епичните/симфонични метъл албуми - този ще ви е доста скучен.
IF YOU LIKE
Dimmu Borgir, Fleshgod Apocalypse, Shade Empire, Nile, Ex Deo и др.
Автор: Testset
[10/10]
Лейбъл....: Season of Mist
Отнема....: 44 минути
www.myspace.com/septicfleshband
Ако си мислите, че Septicflesh няма как да надминат невероятния си "Communion", помислете пак. Защото мога смело да твърдя, че "The Great Mass" е не само най-амбициозният, най-епичният, най-изпипаният и най-атмосферичният им албум досега, а и най-добрият. Причините са много. Първо (и най-важно), в този албум няма пълнеж. 10 песни, всяка със собствен заряд, своя история, своя цел и своя концепция. Второ, Пражката филхармония не е коя да е филхармония, а една от най-добрите в света и в този албум може да се убедите в това. 80-те музиканти и хорът от 32-ма човека са не само симфоничен фон, а важна част от албума, вплетена в едно с музиката на момчетата от Septicflesh. Трето - атмосферата. Често казвам за някои албуми, че имат "готина атмосфера", но тук случаят е по-специален, просто защото атмосферата тук идва преди всичко. Докато слушате "The Great Mass" веднага ще се потопите в един мрачен, епичен и страховит паралелен свят, напомнящ на холивудска продукция. Изобщо, този албум е толкова мощен, великански и мачкащ, че изобщо не ви препоръчвам да му се назландисвате или да му мрънкате, още повече на песни като "Mad Architect", които сами по себе си могат не само да накарат космите ви (всичките) да настръхнат, а и преспокойно да срутят блока ви при по-силни децибели. Допълнително приятно "звено" в албума са и чистите бек-вокали на китариста Сотирис Вайенас, който се включва в редки, но напълно подходящи случаи, давайки и блестящ завършек на албума чрез "Therianthropy". Но да кажем и 1-2 лоши думи, макар че не ми се иска особено. Накратко, тук Пражката филхармония има по-голяма роля и повече работа от самите Septicflesh (с изключение на "Rising", където незнайно защо няма оркестрални или симфо-елементи), които не можем да кажем, че впечатляват с кой знае каква инструментална техника. Честно казано за мен това е добре, защото не обичам излишното "техничарстване", но пък знам колко много хора ще забележат именно това като основен минус на албума. Е, надявам се да не съм пропуснал нещо, макар че е напълно възможно, особено в цялата тази велика маса от звуци, която ни предлагат Septicflesh. И ако не отделите няколко десетачки за този албум, просто не знам за кой бихте.
+ + + + Плюсове.......:
Едни от най-добрите оркестрални партии в метъла, които някога съм чувал.
Няма нито един пълнеж в целия албум.
Атмосферата. Просто... атмосферата!
Надминава с пъти всички предишни творби на бандата.
Песента "Mad Architect" направо ме преобърна назад барабар с фотьойла.
Няма нито един пълнеж в целия албум.
Атмосферата. Просто... атмосферата!
Надминава с пъти всички предишни творби на бандата.
Песента "Mad Architect" направо ме преобърна назад барабар с фотьойла.
- - - - Минуси........:
Не особено впечатляваща инструментална работа (макар че май нарочно е така).
Незнайно зщао в "Rising" няма никакви оркестрални партии.
Незнайно зщао в "Rising" няма никакви оркестрални партии.
Подходящо за фенове на:
Dimmu Borgir, Behemoth, Therion и др.
Автор: Undepth
-=9.5/10=-
Абонамент за:
Публикации (Atom)