ЖАНР: Folk Metal/NDH
ОТ/Д: Германия | 07.06.2019
ОТ/Д: Германия | 07.06.2019
ЛЕЙБЪЛ: AFM
ОТНЕМА: ~57 минути
ОТНЕМА: ~57 минути
-
About TMB
BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!
ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!
[FACEBOOK] [INSTAGRAM] [YOUTUBE] [TWITTER] [E-MAIL]
Показват се публикациите с етикет tanzwut. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет tanzwut. Показване на всички публикации
Tanzwut - Schreib es mit Blut
On
сряда, юни 01, 2016
0
коментара
От/Год: Германия, 2016
Лейбъл: AFM
Tanzwut станаха доста продуктивни в последно време, като количеството не изглежда да пречи на качеството, особено ако вземем предвид предишния им албум "Freitag der 13". Но докато той бележеше по-сериозно връщане към NDH жанра, "Schreib es mit Blut" разчита на повече "средновековен" фолк рок и метъл. Електроника все още има тук и там, но вече далеч не е така преобладаваща. Заглавието на албума пък е очевидна препратка към "Фауст", така че можеше да се очаква и малко повече театралност и специфичен изказ. За добро или зло обаче текстовете са на немски, затова няма да задълбавам в тях.
Началото на албума е повече от убедително със заглавната "Schreib es mit Blut", почти пънкарската "Steig Ein", мрачната "Bruder Leichtsinn" и малко по-електронната "Chaos". Темпото е учудващо бързо и стига пика си в "Geteert und Gefedert". След нея идва бавничката, но учудващо хубава и емоционална "Stille Wasser", която разби мнението ми, че Tanzwut не могат да правят добри бавни песни. Електрониката се завръща в "Hahnenkampf", която определено ще се услади най-вече на NDH и Rammstein феновете. NDH дух носят още "Bleib bei mir" и закриващата регулярното издание "Neue Ufer", а като втора балада се явява "An den Klippen". Като бонус е оставена пък версия на "Stille Wasser", в която гостува наскоро напусналата вокалистка на Leaves' Eyes - Лив Кристин.
Най-хубавото е, че и този път Tanzwut са успели да се откроят от пълчищата германски фолк рок банди с гайди. Дори когато правят прекалено типични за жанра композиции, модерният звук, плътните тежки китари, добре озвучените барабани и яркият бас просто доставят едно ниво повече удоволствие от слушането. Още малко електроника може би нямаше да навреди, но вече знаем, че Tanzwut не обичат да се повтарят и пробват нещо различно всеки път. Затова и продължаваме да ги слушаме с интерес след толкова години.
+ + + + +
Количеството албуми от Tanzwut в последно време очевидно не пречи на качеството в тях.
Преобладаващо бързо темпо, настроение и без очевидно слаби тракове.
Модерен звук, здрави китари, тук-там малко добре вписваща се електроника.
Открояващо се добри NDH-вдъхновени песни и една наистина добра балада.
- - - - -
Преобладаващо бързо темпо, настроение и без очевидно слаби тракове.
Модерен звук, здрави китари, тук-там малко добре вписваща се електроника.
Открояващо се добри NDH-вдъхновени песни и една наистина добра балада.
- - - - -
Няма да спра да твърдя, че на Tanzwut им трябва повече електроника.
Макар и добри сами по себе си, много от песните са лесно забравими.
Макар и добри сами по себе си, много от песните са лесно забравими.
IF YOU LIKE
In Extremo, Subway To Sally, Schelmish, Saltatio Mortis, Schandmaul и др.
Автор: Testset
[7/10]
Tanzwut - Freitag Der 13
On
понеделник, януари 19, 2015
0
коментара
От/Год: Германия, 2015
Лейбъл: AFM
Това, с което Tanzwut станаха известни, беше комбинацията между "средновековен" фолк рок, NDH и електроника. Постепенно обаче Tanzwut някак стигнаха до правенето на скучен "средновековен" фолк рок през 2011-та. Хубавото е, че Teufel и компания се усетиха навреме и се отчетоха с читав албум скоро след това (не броим убийствено скучния "Eselsmesse"), а днес още по-смело се връщат към NDH звученето с "Freitag der 13". Албумът излиза официално на 13 февруари (петък), има зла черна котка на обложката си и съдържа... точно така - 13 песни. Суеверничко, а?
Макар и с някои забележки, това е албумът, който очаквахме от Tanzwut от "Shattenretier" (близо десетилетие) насам. Първите три парчета в него задават посоката много правилно - с тежки насечени рифове и бърз ритъм, а сингълът "Freitag der 13" е едно от най-силните парчета, които Tanzwut са правили някога. След тях обаче доброто първоначално впечатление се разваля малко от сладникавата мелодичност на "Spielzeugland", която е и най-слабата песен в албума. След нея нещата отново потръгват добре, като до края на албума има още доста тракове с мощен NDH заряд, здрав ритъм и насечени китари като "Der Zeitdieb", "Spiegelkabinett" и "Bis der Morgen graut". Като сигурен бъдещ концертен хит пък се очертава "Vorbei ist vorbei" със зарибяващата си гайдарска мелодия и хитова постройка на акордите. Сред по-бавните и мрачни парчета попадат "Ohne Sünde", "Niemals mehr" и "Wenn wir untergehen", като проблемът при тях е, че малко си приличат една с друга. Любопитно е обаче как гайдата в началото на затварящи звучи някак... "български".
Мисля, че всеки фен на Tanzwut ще е доволен от факта, че групата лека-полека се връща към старото си NDH звучене и все по-често започва да вкарва електроника тук и там, но определено има още какво да се желае в тази насока. Принципно рядко гледам да се оплаквам, че "електрониката е малко", но при Tanzwut тя просто се връзва адски добре. Въпреки това няма да мрънкам за нея чак толкова този път, просто защото албумът си е много добър и така. Китарите са силни, ясни и тежки, ритъм секцията върши най-добрата си работа от години насам, а електрониката, там, където я има, се включва повече от успешно. Накратко - "Freitag der 13" съдържа най-добрия материал, който Tanzwut са издавали от близо десетилетие насам.
+ + + + +
Най-добрият албум на Tanzwut в последните години.
Тежки и силни китари, здрав ритъм, зарибяващи мелодии, NDH дух.
Почти без изключения няма слаби и/или ненужни композиции.
- - - - -
Тежки и силни китари, здрав ритъм, зарибяващи мелодии, NDH дух.
Почти без изключения няма слаби и/или ненужни композиции.
- - - - -
Прекалено сладникава мелодия в "Spielzeugland" - нищо, че е нарочно.
Някои ненужни (и продължителни) интродукции в някои песни.
Малко повече електроника тук и там щеше да е добре дошла.
Някои ненужни (и продължителни) интродукции в някои песни.
Малко повече електроника тук и там щеше да е добре дошла.
IF YOU LIKE
In Extremo, Subway To Sally, Schelmish, Saltatio Mortis, Schandmaul и др.
Автор: Testset
[7.5/10]
Tanzwut - Höllenfahrt
On
четвъртък, септември 05, 2013
2
коментара
От/Год: Германия, 2013
Лейбъл: Teufel Records
Добре. Нещата стоят много по-добре от миналия път, когато дълго се чудих какъв им е проблемът на Tanzwut и със закъснение разбрах, че и те просто вече нямат много за казване и не знаят в каква посока да поемат. Хубавото е, че "Höllenfahrt" е стъпка напред след посредствения "Weiße Nächte", но в него групата все пак посяга и към миналото, взимайки елементи от по-старите си албуми - най-доброто решение, което Teufel и компания можеха да вземат.
Звученето на "Höllenfahrt" напомня на това в "Shattenreiter" - едновременно модерно, средновековно, мрачно и много мелодично, и това се усеща веднага в "Schwarzer Engel", "Heimatlos" и "Kein Blick Zurück". По-старите фенове пък сигурно ще доловят и завръщане към "Labyrinth Der Sinne" и "Tanzwut", когато групата беше с по-изявен NDH звук, ако се заслушат в сингъла "Das Gerücht" или по-силно електронизиранaтa "Die Letzten Tage". За този ранен период напомня и голяма част от ритъм секцията, но това сякаш не е достатъчно. Именно съчетаването на електроника, гайди и тежки китари някога направи Tanzwut интересна банда, но днес електрониката почти напълно е изчезнала от музиката им, а дори там, където я има, тя е по-скоро далечен фон, отколкото ко-водещ елемент. В случая обаче дори това им е простено на Tanzwut, просто защото албумът е добър и така. Вярно, "Zieh Dich Aus", например, би била по-готина с повече електроника, но и в този си вид е сред най-добрите парчета на групата от 7 години насам. "Das Elixier" пък удря с достатъчно здрави каси, насечени рифове и театрални елементи, за да се открои от всичко останало в "Höllenfahrt". И не само това, а този път дори и бавните парчета ("Die Ruhe vor dem Sturm" и "Die Himmel Brennt") са им се получили учудващо добре.
Приятно е да знам, че Tanzwut не са захвърлили гайдите и не са се предали съвсем, защото звучаха именно така в "Weiße Nächte". Хубаво е и че са върнали поне част от клавишно-електронното си очарование, както и че не са забравили колко е сполучлива винаги комбинацията от тежък китарен звук и добре озвучени, плътни барабани. Въпреки това не мога да дам повече на този албум, като дори чувствам, че леко пресилвам оценката си, защото не мога да си представя как ще си пускам целия "Höllenfahrt" от край до край в идните години. Някои песни от него - да, но останалото - es tut mir leid, няма чак толкова много хитов материал.
+ + + + +
Tanzwut се връщат в строя и правят няколко крачки напред след изоставането от 2011-та.
Здрави китари, стабилна ритъм секция, малко електроника и специфичен гайдов звук.
Този път има поне четири "опорни" и по-запомнящи се парчета.
- - - - -
Здрави китари, стабилна ритъм секция, малко електроника и специфичен гайдов звук.
Този път има поне четири "опорни" и по-запомнящи се парчета.
- - - - -
Има нужда от свежи идеи, защото в този си вид Tanzwut не могат да изненадат никого.
Някои тракове са си чист пълнеж. И след 5 слушания нищо в тях не може да те грабне.
Някои тракове са си чист пълнеж. И след 5 слушания нищо в тях не може да те грабне.
IF YOU LIKE
In Extremo, Corvus Corax, Saltatio Mortis, Subway To Sally, Schandmaul и др.
Автор: Testset
[7/10]
Tanzwut - 2011 - Weiße Nächte
On
неделя, октомври 30, 2011
0
коментара
Държава...: Германия
Лейбъл....: Teufel Music
Отнема....: ~53 минути
www.facebook.com/tanzwutofficial
www.facebook.com/tanzwutofficial
Нещо не мога да ги разбера Tanzwut в последните години. Опитвайки се да избягат от имиджа си отпреди 10 години, когато ги сравняваха много с Rammstein заради голямото количество електроника, те решиха да го карат по-полека и да правят нещо средно между индъстриъл и фолк метъл. Резултатът бе великолепният "Schattenreiter".
Днес, 5 години по-късно и вече без емблематичния китарист Патрик, Tanzwut тотално се отдадоха на фолк метъла. Електроники и клавишни вече почти не се чуват, а помен от индъстриъл не е и останал. И защо? Не знам дали ги е страх, че случайните слушатели може да ги сравнят с Rammstein, но по-скоро би трябвало да ги е страх, че и те най-накрая ще станат една от 2895267-те еднакво звучащи немски фолк метъл банди, ползващи един и същи гайди, ако продължават така.
Но нека казаното дотук не ви отчайва, защото въпреки всичко, "Weiße Nächte" е един добър албум. Каквото и да си говорим, Tanzwut знаят как да правят качествена музика и момчетата определено надуват гайдите с по-голяма страст от повечето си колеги. Песни като заглавната, "Ein Wahrer Spielmann", "Königin Der Nacht" и "Du Bist Nicht Gott" дори ми дават надежда, че Tanzwut все още знаят как да изкарат тежък и мощен саунд от китарите си. Това е и един от големите плюсове на албума - продукцията, която се е погрижила именно за това тежко и модерно звучене, без което "Weiße Nächte" щеше да отнесе много по-тежко справедливия ми гняв. Гласът на Teufel също е на висота (както винаги) и няма да се учудя, ако започнете често да си припявате с него. Поне аз сторих така нееднократно. За това, разбира се, допринесоха и някои от наистина грабващите мелодии, пръснати из албума. За съжаление обаче, всичко това някак не ми беше достатъчно.
Честно казано, силно се притеснявам за бъдещето на тази група (която преди 5 години смело слагах сред любимите си). Ако това е резултатът на 5-годишния им труд и особено ако имаме предвид изгъзиците, с които се занимаваше Teufel (сиреч - умопомрачително тъпия му солов албум), както и последният инструментален албум, който извадиха, нещата май никак няма да са наред. С риск да повторя това, което казах за Saltatio Mortis, "Weiße Nächte" е просто поредният албум на Tanzwut - нищо повече. Да, щях да го харесам, ако им беше дебют и да, харесвам го и сега. Само че... да, нямаше да си го пусна повече от 2-3 пъти и не, нямаше да го запомня с нищо открояващо се, просто защото няма с какво. Да, някои ще кажат, че групата се развива, но за мен това си е чист регрес. Електрониката беше това, което правеше Tanzwut интересни и по-големи от останалите и караше феновете да чакат с нетърпение следващия релийз. А този албум... егати, дори феновете едвам разбраха, че изобщо е излязъл. Е, това е то. И нека почакаме да чуем какво е сътворил Патрик с Ostfront, току-виж е било добра идея да напусне Tanzwut.
Днес, 5 години по-късно и вече без емблематичния китарист Патрик, Tanzwut тотално се отдадоха на фолк метъла. Електроники и клавишни вече почти не се чуват, а помен от индъстриъл не е и останал. И защо? Не знам дали ги е страх, че случайните слушатели може да ги сравнят с Rammstein, но по-скоро би трябвало да ги е страх, че и те най-накрая ще станат една от 2895267-те еднакво звучащи немски фолк метъл банди, ползващи един и същи гайди, ако продължават така.
Но нека казаното дотук не ви отчайва, защото въпреки всичко, "Weiße Nächte" е един добър албум. Каквото и да си говорим, Tanzwut знаят как да правят качествена музика и момчетата определено надуват гайдите с по-голяма страст от повечето си колеги. Песни като заглавната, "Ein Wahrer Spielmann", "Königin Der Nacht" и "Du Bist Nicht Gott" дори ми дават надежда, че Tanzwut все още знаят как да изкарат тежък и мощен саунд от китарите си. Това е и един от големите плюсове на албума - продукцията, която се е погрижила именно за това тежко и модерно звучене, без което "Weiße Nächte" щеше да отнесе много по-тежко справедливия ми гняв. Гласът на Teufel също е на висота (както винаги) и няма да се учудя, ако започнете често да си припявате с него. Поне аз сторих така нееднократно. За това, разбира се, допринесоха и някои от наистина грабващите мелодии, пръснати из албума. За съжаление обаче, всичко това някак не ми беше достатъчно.
Честно казано, силно се притеснявам за бъдещето на тази група (която преди 5 години смело слагах сред любимите си). Ако това е резултатът на 5-годишния им труд и особено ако имаме предвид изгъзиците, с които се занимаваше Teufel (сиреч - умопомрачително тъпия му солов албум), както и последният инструментален албум, който извадиха, нещата май никак няма да са наред. С риск да повторя това, което казах за Saltatio Mortis, "Weiße Nächte" е просто поредният албум на Tanzwut - нищо повече. Да, щях да го харесам, ако им беше дебют и да, харесвам го и сега. Само че... да, нямаше да си го пусна повече от 2-3 пъти и не, нямаше да го запомня с нищо открояващо се, просто защото няма с какво. Да, някои ще кажат, че групата се развива, но за мен това си е чист регрес. Електрониката беше това, което правеше Tanzwut интересни и по-големи от останалите и караше феновете да чакат с нетърпение следващия релийз. А този албум... егати, дори феновете едвам разбраха, че изобщо е излязъл. Е, това е то. И нека почакаме да чуем какво е сътворил Патрик с Ostfront, току-виж е било добра идея да напусне Tanzwut.
+ + + + Плюсове.......:
Здрав, солиден саунд, тежки китари и добри вокали.
Някои запомнящи се и забиващи се в мозъка мелодии.
Урок по правене на добър "средновековен" фолк метъл.
Някои запомнящи се и забиващи се в мозъка мелодии.
Урок по правене на добър "средновековен" фолк метъл.
- - - - Минуси........:
Нищо ново под слънцето и нищо, което да ви накара да си го пускате периодично.
Електрониката е почти тотално премахната, което никак не им прави чест.
Специален приз за адски безидейна и лошо скалъпена обложка.
Електрониката е почти тотално премахната, което никак не им прави чест.
Специален приз за адски безидейна и лошо скалъпена обложка.
Подходящо за фенове на:
In Extremo, Schelmish, Subway To Sally, Saltatio Mortis, Schandmaul и др.
Автор: Testset
-=5.5/10=-
Абонамент за:
Публикации (Atom)
