Стилът: Melodic Death Metal
Трудно се пише, след като само преди дни си бил на концерт на съответната банда и ти е бил издухан мозъка. Безумно добри на живо, доказани с времето и творчеството си музиканти, които толкова години така и не направиха слаб албум. Дори сега, когато ни изненадаха с подмяната на фрау Ангела, Arch Enemy не правят дори милиметър отстъпление. Нещо показателно само за истински големите банди.
"War Eternal" започва с доказателствата на горните ми думи, наречени съответно "Never Forget, Never Forgive", "War Eternal", "As the Pages Burn", "No More Regrets" и "You Will Know My Name". Изначалният рев на г-ца Глуз в първия трак съдържа такава мощ, че издухва всичко по пътя си. А замисляйки се, откривам много блек звучене точно там и точно с тази бленда на гласа. Цялостно структурата на повечето песни напомня тези от "Khaos Legions", като основно това си личи в начина, по който са изревани/изпети припевите. Все пак, нормално е една линия, създадена с толкова усилия, да се следва максимално дълго, а така и приемствеността се осъществява плавно и без излишни опити за копиране на оригинала (макар да забелязах на живо как в аспект маниери, стойки, сценично поведение и прочие май е имало уроци). Динамика и пак динамка, запомнящи се мелодии и непринудено желание във всеки един момент да се включиш с някой рев са все неща, типични за почти всяка песен. Китарната виртуозност може би идва в повечко на места, но да обвиняваме за това един маестро на този инструмент би било несериозно.
Чуйте инструменталната прелюдия "Graveyard оf Dreams" - малка заигравка с Michael Schenker и неговото "Bijou Pleаsurette" (или поне така го чува болният мозък на автора). Тя явно има целта да раздели албума на две части. Не знам доколко и какво точно разделение внася (или просто имаме инструментали в началото, средата и края), но със сигурност след това в песни като "Time Is Black" и "Avalanche" се чуват интересни фонови оркестрации, внасящи един изключителен мотив, разчупващ общия тертип.
Уверявям ви, 13 песни за този албум не са никак много. Вероятно и затова многообразието от предлагани на пазара вариации е допълвано с различни бонуси тук и там. Нямам нищо против и с удоволствие бих донабъбнал плейлиста с всичките. Така че, дами и господа, за пропусналите концерта тази година остава единствено да намерят начин да се насладят на това бижу. И да чакат следващия концерт.
От/Год: Швеция, 2014
Лейбъл: Century Media
Трудно се пише, след като само преди дни си бил на концерт на съответната банда и ти е бил издухан мозъка. Безумно добри на живо, доказани с времето и творчеството си музиканти, които толкова години така и не направиха слаб албум. Дори сега, когато ни изненадаха с подмяната на фрау Ангела, Arch Enemy не правят дори милиметър отстъпление. Нещо показателно само за истински големите банди.
"War Eternal" започва с доказателствата на горните ми думи, наречени съответно "Never Forget, Never Forgive", "War Eternal", "As the Pages Burn", "No More Regrets" и "You Will Know My Name". Изначалният рев на г-ца Глуз в първия трак съдържа такава мощ, че издухва всичко по пътя си. А замисляйки се, откривам много блек звучене точно там и точно с тази бленда на гласа. Цялостно структурата на повечето песни напомня тези от "Khaos Legions", като основно това си личи в начина, по който са изревани/изпети припевите. Все пак, нормално е една линия, създадена с толкова усилия, да се следва максимално дълго, а така и приемствеността се осъществява плавно и без излишни опити за копиране на оригинала (макар да забелязах на живо как в аспект маниери, стойки, сценично поведение и прочие май е имало уроци). Динамика и пак динамка, запомнящи се мелодии и непринудено желание във всеки един момент да се включиш с някой рев са все неща, типични за почти всяка песен. Китарната виртуозност може би идва в повечко на места, но да обвиняваме за това един маестро на този инструмент би било несериозно.
Чуйте инструменталната прелюдия "Graveyard оf Dreams" - малка заигравка с Michael Schenker и неговото "Bijou Pleаsurette" (или поне така го чува болният мозък на автора). Тя явно има целта да раздели албума на две части. Не знам доколко и какво точно разделение внася (или просто имаме инструментали в началото, средата и края), но със сигурност след това в песни като "Time Is Black" и "Avalanche" се чуват интересни фонови оркестрации, внасящи един изключителен мотив, разчупващ общия тертип.
Уверявям ви, 13 песни за този албум не са никак много. Вероятно и затова многообразието от предлагани на пазара вариации е допълвано с различни бонуси тук и там. Нямам нищо против и с удоволствие бих донабъбнал плейлиста с всичките. Така че, дами и господа, за пропусналите концерта тази година остава единствено да намерят начин да се насладят на това бижу. И да чакат следващия концерт.
+ + + + +
Мелодия? Да! Яки рифове? Да! Сола? Да! Чудовищно мощни ревове? Да!
Трудно ти е да забравиш това, което си чул преди малко? Да!
Трябва ли да чуя "War Eternal", ако още не съм? Да!
- - - - -
Трудно ти е да забравиш това, което си чул преди малко? Да!
Трябва ли да чуя "War Eternal", ако още не съм? Да!
- - - - -
Не мога да си ги изсмуча от пръстите.
IF YOU LIKE
In Flames, The Agonist, At The Gates, Hypocrisy, Gardenian и др.
Автор: Nightice
[9.5/10]