От/Год: Швеция, 2014
Лейбъл: Century Media
Трудно се пише, след като само преди дни си бил на концерт на съответната банда и ти е бил издухан мозъка. Безумно добри на живо, доказани с времето и творчеството си музиканти, които толкова години така и не направиха слаб албум. Дори сега, когато ни изненадаха с подмяната на фрау Ангела, Arch Enemy не правят дори милиметър отстъпление. Нещо показателно само за истински големите банди.
"War Eternal" започва с доказателствата на горните ми думи, наречени съответно "Never Forget, Never Forgive", "War Eternal", "As the Pages Burn", "No More Regrets" и "You Will Know My Name". Изначалният рев на г-ца Глуз в първия трак съдържа такава мощ, че издухва всичко по пътя си. А замисляйки се, откривам много блек звучене точно там и точно с тази бленда на гласа. Цялостно структурата на повечето песни напомня тези от "Khaos Legions", като основно това си личи в начина, по който са изревани/изпети припевите. Все пак, нормално е една линия, създадена с толкова усилия, да се следва максимално дълго, а така и приемствеността се осъществява плавно и без излишни опити за копиране на оригинала (макар да забелязах на живо как в аспект маниери, стойки, сценично поведение и прочие май е имало уроци). Динамика и пак динамка, запомнящи се мелодии и непринудено желание във всеки един момент да се включиш с някой рев са все неща, типични за почти всяка песен. Китарната виртуозност може би идва в повечко на места, но да обвиняваме за това един маестро на този инструмент би било несериозно.
Чуйте инструменталната прелюдия "Graveyard оf Dreams" - малка заигравка с Michael Schenker и неговото "Bijou Pleаsurette" (или поне така го чува болният мозък на автора). Тя явно има целта да раздели албума на две части. Не знам доколко и какво точно разделение внася (или просто имаме инструментали в началото, средата и края), но със сигурност след това в песни като "Time Is Black" и "Avalanche" се чуват интересни фонови оркестрации, внасящи един изключителен мотив, разчупващ общия тертип.
Уверявям ви, 13 песни за този албум не са никак много. Вероятно и затова многообразието от предлагани на пазара вариации е допълвано с различни бонуси тук и там. Нямам нищо против и с удоволствие бих донабъбнал плейлиста с всичките. Така че, дами и господа, за пропусналите концерта тази година остава единствено да намерят начин да се насладят на това бижу. И да чакат следващия концерт.
+ + + + +
Мелодия? Да! Яки рифове? Да! Сола? Да! Чудовищно мощни ревове? Да!
Трудно ти е да забравиш това, което си чул преди малко? Да!
Трябва ли да чуя "War Eternal", ако още не съм? Да!
- - - - -
Трудно ти е да забравиш това, което си чул преди малко? Да!
Трябва ли да чуя "War Eternal", ако още не съм? Да!
- - - - -
Не мога да си ги изсмуча от пръстите.
IF YOU LIKE
In Flames, The Agonist, At The Gates, Hypocrisy, Gardenian и др.
Автор: Nightice
[9.5/10]
9.5/10 ? Сериозно? Тоя албум е тотален комерсиал и не виждам нищо кой знае какво интересно, ако беше издаден преди 10 години, може, ама през 2014 тоя албум е просто един от многото. Предвидим до втръсване и след 3-тото превъртане най-много ти е омръзнал. 5/10
Съгласен съм с Адриан,
но искам да попитам ако нямате забележки към него - защо не сте поставили 10/10 ? Къде се изгуби половин точка ?
поздрави, верен читател
Албума оценявам със 7/10 - има сполучливи нововъведения, като цяло добри вокали и, естествено, качествено свирене, но има и някои неща както като музика, така и като текстове, които вече станаха твърде много вариации върху една и съща лирическа тема/музикален мотив. Също така, нямаше да е зле да дадат малко повече поле за изява на Алиса - има 2-3 песни, в които припевите биха звучали много по-запомнящо се с чистия й глас(защото тя има страхотни чисти вокали), а сега звучат като близнаци на някои песни от предния албум, защото и без друго като музика са много близки до тях. Много ми харесаха парчета като "As The Pages Burn" и "You Will Know My Name", които са си попадения отвсякъде, докато заглавната ми идва като малко по-слаба и не толкова злобна версия на "Yesterday' s Dead And Gone" от "Khaos...". Имам и една лека забележка към автора на ревюто:
В графата "If you like" - групата е Hypocrisy, а не Hypocricy.
Аз защо си мисля, че предишният албум се казваше "Khaos Legions", а не "Khaos Legends"?
Мерси за поправката, беше нелепа грешчица, явно от бързане ;-)
На останалите коментари и въпроси обаче не мога да отговоря. Нека авторът го стори, ако ги засече :D
В качеството си на огромен фен на In Flames, просто искам да споделя, че този албум е много далеч от препоръка за фенове на бандата. Останалата част от мненията няма да си ги изказвам цялостно, но ще кажа че съм до голяма степен съгласен с гореупоменатите аргументи.
Не мога да се съглася с първото мнение. Подобен албум няма как някога да бъде комерсиален и си е насочен именно към специфична аудитория. Да омръзне след третото преслушване не само, че не е така, а дори точно обратното при мен. Албума и отделни песни от него може да се преслушват десетки пъти и да ти харесват все повече със структурата си и отличното изпълнение.
Лична оценка 9/10, защото споделям горното мнение, че можеше експериментално на моменти да се допусне и чист вокал (макар да съзнавам, че някои фенове на бандата биха посрещнали това на кръв). Силен, динамичен, много мелодичен и отлично изпълнен албум.
Аз лично съм много приятно изненадан от албума! Алиса за мен е перфектният заместител на Анджела и с времето ще става все по-добра и по-добра в крещенето! Аз давам най-много точки, 10/10, защото албумът ми хареса - страхотни инструментали, Алиса добре се раздава (макар, че принципно може и повече, сигурен съм). Относно чистото пеене - аз го чух само в Avalanche и то като заден вокал, едва доловим. Това ми е и любимата песен от албума, но не само заради чистото пеене, а и заради оркестричното звучене на самата песен (направо примирам от кеф на такива тракове). За жалост обаче вероятността да чуем истински чисти вокали в Arch Enemy е доста малка. В YouTube се начетох на коментари, които само оплюваха Глуз, защото щяла да пее чисти вокали и т.н. (което е безсмислено, но все тая..)
Не само че е Hypocrisy, а не Hypocricy,но и Gardenian вместо Guardenian.
Поправени са, мерси. Явно авторът и редакторът са блели прекалено ;-)
Супер албум с невероятна инструментална работа, много скорост, много агресия и много мелодичност. На места са вкарани мноо на място и яки оркестрации. Китарите в you will know my name и no more regrets са направо епични. Мен обаче щеше да ме кефи повече, ако в някои песни и без това мелодичните припеви бяха с чисти вокали (все пак съм фен на BFMV), но и така става.