Португалия е една от малкото европейски държави, в които няма чак толкова развита метъл сцена. И не че няма банди, но просто не са чак толкова много и чак толкова популярни. Последната добра португалска банда, която чух, беше Kandia - наистина свежа нова група с чаровна вокалистка. Heylel също са нова група и също имат вокалистка, но просто не показват достатъчно, за да кажем, че в Португалия се заражда нова вълна от талантливи метъл банди.
"Nebulae" е нискотемпов и мрачен 48-минутен албум, в който няма много рок и метъл, но има достатъчно китари тук и там, за да го определим като такъв. По-голямата част от него минава в ефирни мелодии, кийборди и вокали... и това е добрата му страна. С това полуакустично звучене групата звучи сравнително добре (макар и прекалено бавно за моя вкус), но когато се включат барабаните и китарите става страшно. Китарите звучат по-лошо от изсвирени на живо в репетиционната със стара "Кремона", а барабаните дават вид на неозвучен детски комплект, свирещ в далечината. Като изключим фуса. Той по някаква странна причина звучи добре.
Силните страни на Heylel са вокалите на Ана Батиста, акустичните китари и пианото. Когато се комбинират в парчета като "Alter Ego" (преди да се включат китарите и барабаните), "The Sage" и "Sometimes", на Heylel рязко започват да им се получават нещата. Тръгнат ли обаче да правят готик метъл, започваме да се чудим как е възможно някой да мисли, че е окей да правиш музика с такъв звук през 2014-та. Показателен е сингълът "The Prophet", който дори първите опити в света за готик метъл превъзхождат по звук и идейност. Нивото е на ученическа група, а Heylel далеч не са ученици. Дори по-болезнено слаби са зле разслоената "Watcher of the Light" и мъчително дългите "I Talk to the Wind" и "The Great Abstinence".
Решението за Heylel е в драстично подобряване на звука, защото в момента албумът им звучи като записан на живо в репетиционната с един стърчащ от тавана микрофон. На днешно време бандите записват парчета с по-добър звук на домашните си компютри, така че засега тези симпатични португалци нямат оправдание по този параграф. Необходим е и нов стимул в креативно отношение, защото по-бeзинтeрeсни компoзиции отдaвна не бях чyвал. Най-много обаче на Heylel им липсва... хъс. Един албум не бива да звучи като измислен в прoмеждутъка между двeте слeдобени дрeмки на силно дeпрeсиран чoвек.
+ + + + +
Търсачите на мрачна и бавна музика ще останат доволни от този албум.
Полуакустичното звучене на Heylel им се получава добре.
По-добър звук, повече идеи и повече хъс ще имат огромен ефект върху групата.
Полуакустичното звучене на Heylel им се получава добре.
По-добър звук, повече идеи и повече хъс ще имат огромен ефект върху групата.
- - - - -
Ужасяващо слаб китарен и барабанен саунд.
Много мyден, безидeeн и бeзинтересен албум кaто цяло.
Много мyден, безидeeн и бeзинтересен албум кaто цяло.
IF YOU LIKE
Anathema, King Crimson, The Gathering, Anneke van Giersbergen и др.
Автор: Meteor
[N/A]
0 Response for the "[INDEPENDENT!] Heylel - Nebulae"
Публикуване на коментар