Стилът: Heavy Metal
Сещате ли се за онзи хеви метъл от края на 80-те и началото на 90-те? Европейски (и предимно германски), директен и пълен с всички онези готини клишета, формирали стереотипа за метъл музиката по онова време? Ето такъв хеви метъл ни дават Grave Digger в новия си албум - неподправен, истински, смел, идващ сякаш от едно друго време. Смърт, ковчези, гробища, възкръснали трупове, вещици, дяволи и други метъл клишета от 90-те получават нова доза живец в "Return of the Reaper" - 17-ият студиен албум на Grave Digger.
Веднага след зловещото заглавно интро, заиграващо се с "погребалния марш" на Шопен идва и същинският отварящ трак "Hell Funeral" - чиста проба скоростен хеви метъл със зарибяващ припев, който заслужено получи и официално видео. След изградената на същия принцип "Tattooed Rider" скоростта се увеличава още повече и дори се усеща лек наклон към траша в "Resurrection Day". Песента прилича на нещо, което Accept и Motorhead биха изсвирили, ако имаха общ траш метъл проект, а бриджът между куплета и припева поне на мен ми навя силни асоциации за "Slaves To Metal" на Accept (от "Objection Overruled", друг култов германски хеви метъл албум от 1993-та, издаден в една година с "The Reaper" на Grave Digger), макар и да не може да става дума за копиране, разбира се. Скоростта пада малко след това с идването на епично-мрачния химноподобен трак "Season of the Witch".
До края на албума Grave Digger съвсем си отпускат душите и ни заливат с ударни парчета, от които "Grave Desecrator" и "Dia De Los Muertos" ми станаха моментални фаворити. Първата щеше да е класика днес, ако бе издадена 20-ина години по-рано, а втората мачка в средно темпо и има страхотно (и доста 80-арско, да не кажа даже леко Blind Guardian-ско) китарно соло малко преди края си. Албумът спокойно можеше да свърши и с нея, но до края му има още две песни. Предпоследната "Death Smiles at All of Us" е леко компромисна, но героично звучащата балада "Nothing To Believe" дава достоен завършек на един наистина силен албум.
"Return of the Reaper" бързо изпари целия ми скептицизъм, който, признавам, от доста време ме спохожда, щом стане дума за Grave Digger. Харесвам като цяло творчеството им, но Крис Болтендал и компания, поне според мен, отдавна не бяха издавали подобаващо силен албум. "Return of the Reaper" обаче ме върна в началото на 90-те, когато тепърва прослушвах тази процъфтяваща по онова време музика. Това беше времето, когато въртях до скъсване касетките си на Accept и Helloween, след което ги вадех от касетофона и с химикалка BIC си ги пренавивах, за да не хабя ток. Така днес, без да откриват наново топлата вода, без да подхождат кой знае колко оригинално и дори разчитайки на някои стари хеви метъл клишета, Grave Digger са направили един страхотен албум, с който ми припомниха защо някога се зарибих по тази музика. "Return of the Reaper" е най-силният им албум от години насам и е направо задължителен за феновете на този жанр.
От/Год: Германия, 2014
Лейбъл: Napalm Records
Сещате ли се за онзи хеви метъл от края на 80-те и началото на 90-те? Европейски (и предимно германски), директен и пълен с всички онези готини клишета, формирали стереотипа за метъл музиката по онова време? Ето такъв хеви метъл ни дават Grave Digger в новия си албум - неподправен, истински, смел, идващ сякаш от едно друго време. Смърт, ковчези, гробища, възкръснали трупове, вещици, дяволи и други метъл клишета от 90-те получават нова доза живец в "Return of the Reaper" - 17-ият студиен албум на Grave Digger.
Веднага след зловещото заглавно интро, заиграващо се с "погребалния марш" на Шопен идва и същинският отварящ трак "Hell Funeral" - чиста проба скоростен хеви метъл със зарибяващ припев, който заслужено получи и официално видео. След изградената на същия принцип "Tattooed Rider" скоростта се увеличава още повече и дори се усеща лек наклон към траша в "Resurrection Day". Песента прилича на нещо, което Accept и Motorhead биха изсвирили, ако имаха общ траш метъл проект, а бриджът между куплета и припева поне на мен ми навя силни асоциации за "Slaves To Metal" на Accept (от "Objection Overruled", друг култов германски хеви метъл албум от 1993-та, издаден в една година с "The Reaper" на Grave Digger), макар и да не може да става дума за копиране, разбира се. Скоростта пада малко след това с идването на епично-мрачния химноподобен трак "Season of the Witch".
До края на албума Grave Digger съвсем си отпускат душите и ни заливат с ударни парчета, от които "Grave Desecrator" и "Dia De Los Muertos" ми станаха моментални фаворити. Първата щеше да е класика днес, ако бе издадена 20-ина години по-рано, а втората мачка в средно темпо и има страхотно (и доста 80-арско, да не кажа даже леко Blind Guardian-ско) китарно соло малко преди края си. Албумът спокойно можеше да свърши и с нея, но до края му има още две песни. Предпоследната "Death Smiles at All of Us" е леко компромисна, но героично звучащата балада "Nothing To Believe" дава достоен завършек на един наистина силен албум.
"Return of the Reaper" бързо изпари целия ми скептицизъм, който, признавам, от доста време ме спохожда, щом стане дума за Grave Digger. Харесвам като цяло творчеството им, но Крис Болтендал и компания, поне според мен, отдавна не бяха издавали подобаващо силен албум. "Return of the Reaper" обаче ме върна в началото на 90-те, когато тепърва прослушвах тази процъфтяваща по онова време музика. Това беше времето, когато въртях до скъсване касетките си на Accept и Helloween, след което ги вадех от касетофона и с химикалка BIC си ги пренавивах, за да не хабя ток. Така днес, без да откриват наново топлата вода, без да подхождат кой знае колко оригинално и дори разчитайки на някои стари хеви метъл клишета, Grave Digger са направили един страхотен албум, с който ми припомниха защо някога се зарибих по тази музика. "Return of the Reaper" е най-силният им албум от години насам и е направо задължителен за феновете на този жанр.
+ + + + +
Албум, носещ заряда на хеви метъла от най-силния му период в началото на 90-те!
Химноподобни припеви, предразполагащи към припяване и вдигане на юмрук в небето.
Много добра китарна работа - здрави 90-арски рифове и много силни сола.
Едни от най-добрите парчета на групата (изобщо досега) са в този албум.
- - - - -
Химноподобни припеви, предразполагащи към припяване и вдигане на юмрук в небето.
Много добра китарна работа - здрави 90-арски рифове и много силни сола.
Едни от най-добрите парчета на групата (изобщо досега) са в този албум.
- - - - -
Разни клишета и не особено големи количества оригиналност, все пак.
Някой и друг по-компромисен трак.
Някой и друг по-компромисен трак.
IF YOU LIKE
Accept, Rebellion, Running Wild, Motorhead, Helloween, Blind Guardian, UDO и др.
Автор: Testset
[8/10]
албумът наистина кърти.Само една забележка
Един от най-добрите ПАРЧЕТА на групата (изобщо досега) са в този албум.
Извинявам се не дочетох изречението до край.