Жега, футбол и метъл. Това ме вълнува в последните дни. Но когато жегата стане зверска като сега, всичко почва да се топи (и поти) и нещата се сливат. Затова си направих някои странни съпоставки. Например, има банди като Лео Меси - млади, талантливи, със сериозни успехи и каращи те да се чудиш защо ти си по-дърт от тях, а още не си направил нищо велико (като Trivium). Има и банди като Иво Иванов - даваш им шанс, а те за 15 секунди си вкарват сами най-тъпия автогол (като Design The Skyline). Има и банди като Валери Божинов - талантливи, но правят простотии и само вдигат много шум за нищо (като I See Stars). Forget Tomorrow пък са свободни агенти, чакащи своя звезден трансфер (към подходящия лейбъл).
"The Lies We Breathe" грабва вниманието не толкова с оригиналност и новаторство, колкото с хъс, талант, енергия и желание. Групата се състои от 6 души на средна възраст около 20 години, като двама от тях са вокалисти. Крещящите вокали на Кевин Лофтъс и чистите на Ейвъри Тейлър (който е и клавирист, а за ужас на всички предубедени е и чернокож) са забележително добри и не стигат нито до крайни екстремности, нито до поп-лигни. Откъм музика, още отварящата "Action Speak Louder" ще ви даде добра представа за това, което има в албума - брейкадуни, много добри вокали и добре премерено количество електроника. В песента се включва и чист електронен бийт, който идва изневиделица и си тръгва също така рязко, но все пак не успява да развали добрите първи впечатление. "Two Way Street" вече дава хубав пример за баланс между отделните елементи, а "Thanks For Nothing" пък е пример за добре композиран трак, в който "има от всичко". В контраст на всичко останало, в средата се появява "She's Too Young For You, Bro", който е чист дъбстеп трак. Не схванах точната идея зад него, но така или иначе не мислих дълго, защото след него дойде "Stage 6 Clinger", който веднага се превърна в любимия ми трак от албума - добре композиран, направен с мисъл, с чудесно преливане от екстремност в мелодичност, перфектно поставена електроника и забиващ се в мозъка припев. Оттук до края чаках албумът да свърши. Струваше ми се, че песните вече започнаха да се повтарят, като 6-минутната "Don't Bury Me Before I'm Dead" спаси положението накрая, затваряйки албума така, че да ни припомни всички елементи, които сме чули в него.
Накратко, Forget Tomorrow звучат като банда със светло бъдеще. Личи си, че не са узрели за голямата сцена и за истински голяма творба, но компенсират с много желание и енергия, както и с някои изненадващо добри композиционни решения. Подредбата на песните в албума също е добре преценена, а това е нещо важно, макар много групи да го пренебрегват. Дайте шанс на момчетата, ако харесвате свежия пост-хардкор с електронни вметки и макар да не откриете новата си любима банда, ще останете приятно изненадани от чутото.
"The Lies We Breathe" грабва вниманието не толкова с оригиналност и новаторство, колкото с хъс, талант, енергия и желание. Групата се състои от 6 души на средна възраст около 20 години, като двама от тях са вокалисти. Крещящите вокали на Кевин Лофтъс и чистите на Ейвъри Тейлър (който е и клавирист, а за ужас на всички предубедени е и чернокож) са забележително добри и не стигат нито до крайни екстремности, нито до поп-лигни. Откъм музика, още отварящата "Action Speak Louder" ще ви даде добра представа за това, което има в албума - брейкадуни, много добри вокали и добре премерено количество електроника. В песента се включва и чист електронен бийт, който идва изневиделица и си тръгва също така рязко, но все пак не успява да развали добрите първи впечатление. "Two Way Street" вече дава хубав пример за баланс между отделните елементи, а "Thanks For Nothing" пък е пример за добре композиран трак, в който "има от всичко". В контраст на всичко останало, в средата се появява "She's Too Young For You, Bro", който е чист дъбстеп трак. Не схванах точната идея зад него, но така или иначе не мислих дълго, защото след него дойде "Stage 6 Clinger", който веднага се превърна в любимия ми трак от албума - добре композиран, направен с мисъл, с чудесно преливане от екстремност в мелодичност, перфектно поставена електроника и забиващ се в мозъка припев. Оттук до края чаках албумът да свърши. Струваше ми се, че песните вече започнаха да се повтарят, като 6-минутната "Don't Bury Me Before I'm Dead" спаси положението накрая, затваряйки албума така, че да ни припомни всички елементи, които сме чули в него.
Накратко, Forget Tomorrow звучат като банда със светло бъдеще. Личи си, че не са узрели за голямата сцена и за истински голяма творба, но компенсират с много желание и енергия, както и с някои изненадващо добри композиционни решения. Подредбата на песните в албума също е добре преценена, а това е нещо важно, макар много групи да го пренебрегват. Дайте шанс на момчетата, ако харесвате свежия пост-хардкор с електронни вметки и макар да не откриете новата си любима банда, ще останете приятно изненадани от чутото.
+ + + + +
Много добри крещящи и чисти вокали.
Някои свежи композиционни решения.
Добър баланс между отделните елементи.
Като цяло - много приятен за лятно слушане, неангажиращ албумец.
Някои свежи композиционни решения.
Добър баланс между отделните елементи.
Като цяло - много приятен за лятно слушане, неангажиращ албумец.
- - - - -
Почти половината тракове клонят към безличност и са лесно забравими.
Липсват новаторство и открояващи се музикантски умения.
Липсват новаторство и открояващи се музикантски умения.
Подходящо за фенове на:
Asking Alexandria, Attack Attack!, My Ticket Home, Miss May I, WCAR и др.
Автор: Zorn
-=7/10=-
