TODAY'S METAL

Стил......: Emocore/Post-Hardcore

        Има много, много, много малко емокор банди в света, които ми допадат и по стечение на обстоятелствата, една от тях е точно Alesana. Не че не харесвам много пост-хардкор групи, използващи емокор елементи, но Alesana са обратното - те си баш емо, с пост-хардкор елементи. Това, което пък ги различава от другите им емоционални колеги с изгладени коси и често неопределима полова принадлежност е, че Alesana в действителност правят нещо много по-интересно и мащабно от обикновено ревливо емо/скриймо.
        Иначе казано, Alesana винаги се стараят да предложат нещо различно, предимно под формата на концептуални албуми, разказващи цели интересни истории. Такъв наистина успешен опит бе предният им албум "Emptiness". "A Place Where the Sun Is Silent" също изглежда концептуален, имайки предвид, че е разделен на два акта (от по 8 песни), озаглавени "The Gate" и "The Immortal Sill". Но уви, концептуален или не, албумът не успя да ми задържи интереса за дълго. За пореден път се убедих, че на тая банда просто не й трябват трима китаристи, макар и да не мога да кажа лоша дума за китарната работа в този албум (дори напротив). И... да... гласът на Шон... уау, този човек може да пее адски досадно ако пожелае... ако го нямаше Денис да грухне от време на време, нещата май нямаше да са толкова приемливи, но това вече е една много субективна тема.
        Да се върнем на "A Place Where the Sun Is Silent". Както казах, албумът е изпипан концептуално, а освен това има добра структура, развива се постепенно и от време на време изненадва с по някоя и друга интересна хрумка като театралните и дори леко кабаретно звучащи интерлюдии "The Dark Wood of Error", "Vestige" и "The Wanderer", в които можем да чуем и чудесни женски вокали. Основната част на албума обаче не блести особено силно. Или иначе казано, май просто след "The Emptiness" Alesana прекалено много си повярваха, че могат да направят емокор пиеса като за Бродуей и се хвърлиха в много дълбоки води, в които явно не знаят как да плуват.
        Нека не съм голословен. "A Place Where the Sun Is Silent" определено е най-амбициозният проект на групата и началото му с "A Forbidden Dance" наистина изненадва приятно с включването на детски хорове, гост-вокали и цяла брас-секция, която дори може да стресне за миг заклетите Alesana-фенове. Но нататък нещата стават все по-малко интересни. На места пичовете почват да го удрят и на поп-рок (като в "The Temptress"), което изобщо не им прави чест. Изобщо, като цяло им личи, че са решили да стават по-мелодични от преди, което според мен е огромна грешка. Преди бяха на границата на лигоча, но сега вече на места я преминават, прескачат и дори спринтират боси по росни полянки на около 300 метра зад нея. За щастие, това усещане изчезва по време на свежарски песни като "Lullaby of the Crucified", "The Fiend" или разнообразната и имаща свое собствено блус-соло "Beyond the Sacred Gates". Виж, останалото... да речем, че просто звучи като правено целенасочено за малолетни момиченца с бретон върху окото. Всички тия емоционални, арт и ала-бала философски истории - да ги шляпат пред тях, не пред мен. Ма то пък и аз къде ли се бутам...?
        Извод - Alesana остава най-добрата банда в жанра, но ако момчетата продължават в тая прогресия на олекотяване, скоро ще имат САМО малолетни фенки и аз ще се присъединя към немалкия лагер от хора, захрачващи със синузитки ВСИЧКИ емокор банди без изключение. Да внимават, защото засега Alesana е точно едно от тези много малко изключения... Виж, заклетите фенове ще останат повече от доволни, гарантирам!

Китарите и ударните си вършат работата изключително добре.
Добра обща структура, интересни хрумки, изненадващи добавки.
Най-амбициозният проект на групата досега.

Silverstein, Eyes Set To Kill, Escape The Fate, Motionless In White и др.

Стил......: Deathcore/Metalcore

Още откакто се появиха на сцената, All Shall Perish са ми се запечатали в съзнанието като синоним на думата "касапница", защото тази банда винаги е успявала да ми даде онова чувство, че слушам нещо наистина екстремно и същевременно добре направено. Днес All Shall Perish продължават да ми навяват същото чувство, въпреки смяната на хората, заемащи две от основните позиции в групата (водещите китари и барабаните). Въпреки тази рязка промяна в състава, "This Is Where It Ends" се появява на бял свят под формата на един изпипан, агресивен, сериозен (особено в лирично отношение) и безмилостен музикален продукт. Един от основните плюсове в него са вокалите на Ернан Ермида, които се открояват с изумителна яснота, а това много рядко може да се каже за вокалите на някой екстремен вокалист. Независимо дали става дума за дълбоки дет-грухтежи, метълкор-крясъци или дори онова почти чисто пеене в припева на епичната "The Past Will Haunt Us Both" и закриващата "In This Life of Pain", тази вокална чистота няма как да не ви направи добро впечатление. Друг елемент, заслужаващ отбелязване са брейкдауните. Няма как да знаете в кой момент ще ви ударят и с каква сила! Ще ви подскажа само, че както и да се ослушвате за тях, те ще ви хванат неподготвени и ще се опитат всячески да ви махнат главата. Това, което бих отбелязал като минус в този албум, е структурата на отделните тракове. От една страна съм съгласен, че е хубаво да не знаеш какво те очаква в следващия момент, но от друга, подобно структуриране може лесно да увлече слушателя и да го остави с впечатлението, че 20-ина минути слуша една и съща песен. Постоянната критика към All Shall Perish от поне 5 години  насам обаче е друга. А именно - че не са "достатъчно екстремни" и "достатъчно дет", както преди. Затова към края на този албум момчетата са приготвили песента "Rebirth", с която да напомнят на всичките си недоволни фенове, че още много добре знаят как се прави дет метъл със свирепи бласт-бийтове и унищожителни брейкдауни. За финал пък, All Shall Perish завиват в доста експериментална посока с "In This Life of Pain" - трак, започващ с почти 3-минутна пиано-интродукция, продължаващ със свирепи бласт-бийтове, допълнени с извънредна техничност и дори малко чисти вокали (за които вече споменах). Лично аз адмирирам експерименти като този, макар че дължината от над 7 минути точно в края на албума може да ви изтощи тотално. В крайна сметка, All Shall Perish са се постарали да дадат на всичките си фенове по нещо - метълкор, дет метъл, деткор, мелодичен дет, мощни брейкдауни и доста (понякога и леко нетипични за жанра) сола. "This Is Where It Ends" е идеален за нови фенове на групата, защото ако за пръв път се сблъсквате с нея, чрез този албум лесно може да чуете всичко, което All Shall Perish някога са правили в жанрово отношение.

53 минути касапница!
Страхотна яснота на вокалите.
Не знаеш кога и с какво ще те изненадат момчетата в следващия момент.
Техника, брейкдауни, сола, разнообразие и пипнат звук.

Carnifex, Suicide Silence, Winds of Plague, Oceano и др.