TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]

Masterplan - Novum Initium

Posted by Today's Metal Crew On вторник, май 21, 2013 0 коментара

Стилът: Hard Rock/Heavy Metal
От/Год: Германия, 2013
Лейбъл: AFM
Отнема: ~51 минути


Дълго време не бях сигурен (и все още не съм) дали харесвам този нов албум на Masterplan, пръв с новия им вокалист Рик Алци (At Vance). От една страна "Novum Initium" ми напомня на едноименния (и най-добър) дебютен албум на групата, но от друга страна надушвам, че на Masterplan продължава нещо да им липсва. То липсваше и с Ланде зад микрофона, липсва и сега. Слушаш музиката, ясно ти е, че свирят Masterplan, кимаш одобрително и все пак - нещо липсва. И накрая ме осени - липсва атмосфера. Песните звучат някак... стерилно. Няма го онзи "избухващ момент", няма здраво хващащи "куки" и няма изненади. Но "Novum Initium" е добър въпреки това.

Както често се случва при Masterplan, съставът отново е сменен. Вокалист вече е Рик Алци, басист е Яни Кайнулайнен (ex-Stratovarius), а барабанист - познатият ни от Cradle of Filth чех Мартин Шкарупка. Но докато в ритъм секцията промяната почти не се усеща, най-осезаема е рокадата зад микрофона, където Рик Алци иззема функциите на дразнещо непостоянния, но дарен с уникален глас Йорн Ланде. Разликата между пеенето на двамата обаче не е никак голяма и затова Рик се вписва много плавно в Masterplan. Доказателството идва още в първия сингъл "The Game" и следващата "Keep Your Dream Alive", в които Рик пее с много хъс и които са сред най-добрите в албума. "The Game" залага на силен припев, а "Keep Your Dream Alive" удря бавно, но тежко с ниски насечени китари и страхотни кийборди. На подобен принцип е построена и мрачната "Earth Is Going Down", чието сърдито виолончело ме накара да скоча от стола и да закуфея, но което, уви, се използва прекалено малко в песента. Вместо повече такива включвания, Masterplan са решили да заложат на леки прог-елементи, които се чуват най-вече в "Betrayal", "No Escape" и 10-минутната "Novum Initium".

Липсата на атмосфера и изненади е главният виновник "Novum Initium" да омръзва бързо и само след 3-4 слушания вече бях сигурен, че това не е албум, който да слушаш с години напред. Подозирам и че след година трудно ще си спомням повече от 2 песни от него, защото той наистина не поднася изненади - все същият Masterplan, на който сме свикнали от 10 години насам. И да, това е признак за упоритост и идейно постоянство, но и вече започвам да имам усещането, че Masterplan едвам се държат да не се разпаднат тотално и издават албуми, колкото това да не се случи. За щастие, "Novum Initium" далеч не е толкова лош, че това да се случи. Но можеше и да е много по-добър.
 
+ + + + +
Въпреки постоянните проблеми със състава, Masterplan все пак издават нов материал.
Добре познатото звучене, само че с нов, учудващо добре вписващ се глас.
Няколко открояващо се добри и запомнящи се песни.   

- - - - -
Липса на изненади, атмосфера и достатъчно запомнящи се елементи.
Звукът е преекспониран и дори леко пращи. Усеща се при слушане на слушалки.
Някои много безлични и ужасно лесно забравими парчета. 

IF YOU LIKE
At Vance, Jorn, Avantasia, Firewind, Primal Fear и др.

Автор: BGMario
[6.5/10]

Pellek - Ocean of Opportunity

Posted by Today's Metal Crew On неделя, май 19, 2013 1 коментара

Стилът: Symphonic/Melodic Power Metal
От/Год: Норвегия, 2013
Лейбъл: -
Отнема: ~48 минути


Увереност, амбициозност и мащабно звучене - все неща, които не бихме очаквали от една толкова млада (и като опит, и като години) група. Pellek обаче далеч не са поредната прекалено повярвала си хлапашка банда с готина шарена обложка за албума, зад която се крие някакъв неслушаем кошмар. Напротив! Самият Pellek (вокали и клавишни) е изгряваща пауър метъл звезда и вече впечатли много хора с вокалния си диапазон в товатова) видео.

"Ocean of Opportunity" е втори албум за Pellek, който надминава с няколко класи приятния, но лесно забравим дебют "Bag of Tricks", изсвирен кажи-речи само от Tommy Reinxeed. Само че Томи вече беше записал албум с Reinxeed и Golden Resurrection през годината и за Pellek не му бяха останали много идеи, а звукът определено можеше и да е по-добър. Сега обаче Pellek е цяла група, а не проект с гости и разликата е огромна. Тя се усеща веднага в галопиращия пауър метъл сингъл "Northern Wayfarer" и се уголемява с течение на албума, оставяйки изцяло положителни изводи за новото звучене на Pellek. Мелодични, но мощни и епично звучащи тракове като "Sea of Okhotsk", "Stars & Bullet Holes", "Brigantine of Tranquillity" и почти 10-минутният финал "The Last Journey" затвърждават добрите впечатления, а игриво мелодичната "God's Pocket" и епичната балада "Sky Odyssey" показват една малко по-различна и интересна страна на групата.

С това си епично звучене, изпълнено със симфонични елементи и много кийборди, Pellek бързо ще грабнат вниманието на пауър метъл феновете. В "Ocean  of Opportunity" има точно това, което искат те - здрав пауър метъл! А добавяйки към него страхотния глас на Pellek и концептуалността на албума, благодарение на която идва и чувството за цялост, този албум става идеален за многократно слушане, при това на един дъх.

И все пак, личи си, че пред групата има още много мегдан (ако не ви харесва думата - ползвайте "селски площад", но не гарантирам, че ще звучи добре) за развитие, израстване и узряване. Pellek все още не е овладял на 100% широкия си диапазон, а оркестрациите биха могли да бъдат и по-изпипани, защото в момента имат много "кийбордно" звучене. Отделно от това, Pellek се е опитал да вмъкне огромно количество думи в текстовете си и на места едва му остава дъх, докато си изпее всичко. Това обаче са все поправими неща, които не могат да помрачат блясъка на този изненадващо добър втори албум на групата.
 
+ + + + +
Шокиращо добър албум, особено имайки предвид, че е самиздат на млада група.
Завършена концепция, композиционна цялост, добър и балансиран звук.
Страхотен инструментал, много нахъсан 4-октавен вокал и епични кийборди за капак.
Огромен напредък само за една година, намекващ за светло бъдеще за бандата.   

- - - - -
Личи си, че групата още не е достатъчно зряла, но поне е тръгнала в правилната посока.
Дискът е ужасно скъп за БГ стандартите - 45 лева (15% от нашата минимална работна заплата) онлайн.

IF YOU LIKE
Reinxeed, Rhapsody, Divinefire, Golden Resurrection, Dreamtale и др.

Автор: BGMario
[8/10]

Avalon - The Land of New Hope

Posted by Today's Metal Crew On петък, май 17, 2013 3 коментара

Стилът: Symphonic Power Metal
От/Год: Финландия, 2013
Лейбъл: Frontiers
Отнема: ~51 минути


2055-та година. Природата отдавна е посочила своя финален среден пръст на човечеството и го е разкатала от катаклизми - огън, потопи и земетресения унищожават построеното от човека. Рязко върнати в първобитно-общинния строй, група оцелели тръгва на опасeн път в търсене на приказната "Земя на новата надежда", достъпна само за чистите духом.

Това е уводът (грубо преразказан) на "The Land of New Hope" - метъл операта на Тимо Толки. Всъщност, "метъл опера" е пресилено определение, което бих заменил с "концептуален пауър метъл албум". Чувайки "метъл опера" си представям нещо много по-грандиозно, помпозно и симфонично, а "The Land of New Hope" е леко пестелив откъм оркестрации и бомбастичност (макар че ги има), пък и наличието на гост-вокалисти не дава автоматично метъл опера като резултат. Но встрани от тази заядлива забележка, проектът Avalon тръгва повече от обещаващо и ще бъде нещо, към което ще гледам с интерес в идните години, ако Тимо не се умори от него, както се умори от ЯR.

Представете си на едно място Stratovarius, Helloween и Avantasia и ще получите сравнително ясна представа за звученето на Avalon. Но за да получите напълно ясна представа, ще трябва да започнете с "Avalanche Anthem" - епичното пауър метъл начало на този албум, в което чуваме гласовете на Ръсел Алън (Symphony X), Роб Рок (Impeliterri) и най-вървежната мацка в метъла днес - Елиз Рид (Amaranthe). Това трио е и в основата на повечето парчета в "The Land of new Hope". Тримата пеят заедно още в хитовата "A World Without Us" и "In the Name of the Rose". Елиз пък се справя сама в сингъла "Enshrined In My Memory" и баладата "I'll Sing You Home", а в среднотемповата "Shine" споделя микрофона си с Шарън ден Адел от Within Temptation. Изцяло на Роб Рок са поверени скоростните пауър метъл удари "The Magic of the Night" и "To the Edge of the Earth", но за "We Will Find a Way" към него се присъединява Тони Како от Sonata Arctica, за да изпеят заедно една от най-запомнящите се песни в целия албум. В едноименния 9-минутен финал обаче има само един глас - този на Михаел Киске (Unisonic, ex-Helloween), който разцепва атмосферата с неподражаемото си вибрато.

Концепцията на албума ми е много интересна и с нетърпение чакам да хвана диска и да прочета текстовете в него, но както казах и горе - някак нямам усещането, че слушам метъл опера. Също така ми се струва, че вместо последните 14 минути да минават в 30 BPM, можеше да чуем повече смени на темпото, повече (и реални) оркестрации и повече клавишни сола и "надпревари" между китара и кийборди, каквито има само в "To the Edge of the Earth". Нека обаче тези мрънкания не ви объркват - подобна взискателност проявявам само към неща, към които изпитвам големи симпатии. "The Land of New Hope" е едно такова "нещо", което въпреки всичките ми забележки, спокойно бих определил като най-яркото пауър метъл събитие на годината.

+ + + + +
Едно от най-ярките събития в пауър метъла тази година.
Някои наистина фантастични, отвяващо добри композиции.
Гост-вокали от Елиз Рид, Роб Рок, Ръсел Алън, Михаел Киске, Тони Како и Шарън ден Адел! 
Кристално ясен звук, точно поставени бек-вокали, безкомпромисен инструментал. 
Интересна и добре изпълнена концепция.    

- - - - -
Подобен албум търпи още грандиозност, оркестрации и още по-детайлно изпипване.
За пореден път - "метъл опера" е пресилено определение в случая.
Темпото умира прекалено много в "Shine", "I'll Sing You Home" и "The Land of New Hope".  

IF YOU LIKE
Stratovarius, Avantasia, ЯR, Sonata Arctica, Kamelot, Helloween и др.

Автор: Testset/BGMario
[8/10]

Escape The Fate - Ungrateful

Posted by Today's Metal Crew On сряда, май 15, 2013 0 коментара

Стилът: Alternative/Post-Hardcore
От/Год: САЩ, 2013
Лейбъл: Eleven Seven
Отнема: ~40(+10) минути


Oще една любима на тийнейджърите група (факт, който много често предразполага към сериозен хейт) издаде нов албум. Групата, очевадно, е Escape The Fate, а албумът - "Ungrateful". Той, бързо и грубо казано, носи звучене, напомнящо за нещо средно между BFMV и BVB. Но докато първите издадоха разочароващ (за мнозина) албум, а вторите, макар и талантливи до пръсване, се оср*ха по детински, грозно псувайки публиката на наградите на "Revolver", ETF решиха да запазят постоянство и да издадат нов албум, пълен с хитове, какъвто феновете им очакваха.

Наистина, всяка песен в "Ungrateful" звучи хитово. Това по принцип е супер, но за постигането на въпросния "хитов" ефект тук са използвани някои изтъркани до болка прийоми от поп музиката. Това важи с особена сила за втората половина на албума, която звучи малко по-недоизпипана от първата, където пък са абсолютно хитовите "Ungrateful", "Live Fast, Die Beautiful" (ау, че клише), "Forget About Me" и "You're Insane" (доказателство за думите ми за BVB/BFMV звученето). Във втората част място са намерили почти лишената от китари "Chemical Love", досадно романтичната "Picture Perfect" (о-о-уо, а-ха-а) и принципно хубавата, но убита от фразата "оу бейбе бенг бенг" "Desire". Подобна злочеста съдба сполетява и "One For the Money", в която с помощта на малко вокални ефекти чуваме и зловещото клише "Are you ready mothefuckers, are you ready let's go".

Ако обаче се абстрахираме от изливащите се като топъл летен дъжд клишета (да, това написах), "Ungrateful" е един много хитов, мелодичен, приятен и удобно наместващ се в ухото албум. Стоящ на границата на алтернативния метъл, пънк рока и пост-хардкора, той ще се хареса на феновете на мелодичния модерен метъл и най-вече на младите, отритнати от (или отринали) чалга обществото тийнейджъри. Спорадично появяващи се смислени послания като "насилието е омагьосан кръг" пък дават надежди, че все някога ETF ще избягат напълно от изтърканите клишета като "бейбе бейбе", "уо-у-о-уоу" и "мадафакас летс гоу". Оттам нататък остава само удоволствието от слушането и припяването на почти всеки припев от този супер свеж албум.

+ + + + +
Всички парчета в албума са потенциални хитове (а някои дори повече от други).
Свежо, модерно, изчистено и перфектно изпипано звучене.
Супер мелодични "куки" + запомнящи се и лесно запяващи се припеви и бриджове.
Добра китарна работа и запълващи всяка празнота бек-вокали.  

- - - - -
Много, много клишета - и музикални, и лирически.
Една идея по-тежък саунд и две идеи по-малко поп-прийоми биха били добре дошли.

IF YOU LIKE
Black Veil Brides, BFMV, Asking Alexandria, Falling In Reverse и др.

Автор: Stahley
[7/10]