TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]

Sonata Arctica - Pariah's Child

Posted by Today's Metal Crew On неделя, март 23, 2014 0 коментара

Стилът: Melodic Power Metal
От/Год: Финландия, 2014
Лейбъл: Nuclear Blast
Отнема: ~53 минути


Старото лого и вълкът на обложката на новия албум на Sonata Arctica би трябвало да ви подсказват, че в "Pariah's Child" групата е решила да се "върне към корените си", или по-точно казано - да преоткрие старото си звучене и да включи повече текстове за вълци. И докато "Stones Grow Her Name" и някои от предшествениците му звучаха малко по-експериментално, модерно и сериозно, то "Pariah's Child" се състои почти изцяло от духовит, позитивен и много мелодичен пауър метъл с лек 90-тарски привкус.

Пресилено ще е да кажем, че Sonata Arctica са се върнали на 100% в миналото и са направили албум, пълен само с песни от типа на "The Wolves Die Young" и "Cloud Factory", които най-много напомнят за по-ранните години на групата. В албума всъщност има доста голямо разнообразие - "Take One Breath" напомня за по-прогресарското звучене от "Unia", "Blood" е едновременно тежка, мелодична и модерно звучаща, а "Running Lights" избива на класически пауър/спийд метъл. С очарователна несериозност и приповдигнато настроение пък се открояват рокаджийската "Half a Marathon Man" и "X Marks the Spot". Последната можеше да бъде и любимата ми песен в албума, ако не бе осакатена от нестихващото "госпъл" проповедничество в името на рокендрола. Идеята е готина, но можеше да бъде сведена и само до разпяването след солото, вместо през цялото време някой да приказва някакви небивалици върху инструментала. В другата крайност на настроенията са техничната, но много тъжна "What Did You Do In the War, Dad?" и сърцераздирателната "Love", чието звучене напомня (явно нарочно) на 80-тарска рок балада. За финал е оставен епосът "Larger Than Life", в която има много оркестрации, хорове, гост-вокалисти, смени на темпото и прочие неща, които да направят една 10-минутна песен не просто поносима, но и интересна за слушане.

Поне аз никога не съм се тюхкал за която и да е от промените в звученето на групата и винаги съм намирал по нещо интересно във всеки техен албум. Бях и сред хората, които много харесаха "Stones Grow Her Name" и все още често без видима причина си припявам "I Have a Right" докато се разхождам. Казвайки това сигурно си мислите "Ясно, този не е сериозен фен" и вероятно сте прави, но въпреки това ще си позволя да ви уверя, че "Pariah's Child" е много готин и свеж албум, който ще се хареса на феновете на различните "периоди" на бандата. В него Sonata Arctica звучат спокойни, откровени и освободени творчески, без излишни претенции. Пък следващия път може да направят и някой бомбастичен шедьовър, знае ли човек. 

+ + + + +
Свръхмелодичен албум с ужасно много зарибяващи припеви и мелодии.
Завръщане към старото звучене на групата, но без стриктно придържане към него.
Тони Како отново показва класа като пее по няколко много различни начини из албума.
Великолепна китарна и клавишна работа, за пореден път. 

- - - - -
Текстовете са малко стряскащо позитивни на места... ама какво пък.
Непрестанната проповед на рокендрол пастора в "X Marks the Spot" почти проваля песента.
Струва ми се трудно да харесаш всички песни в албума. 

IF YOU LIKE
Helloween, Stratovarius, Avantasia, Blind Guardian, Dark Moor и др.

Автор: Testset
[8/10]

I Killed The Prom Queen - Beloved

Posted by Today's Metal Crew On петък, март 21, 2014 0 коментара

Стилът: Metalcore
От/Год: Австралия, 2014
Лейбъл: Epitaph
Отнема: ~38 минути


Като голям фен на метълкорa и човек, който слуша непрекъснато такъв стил музика, със срам признавам, че доскоро не бях чувал за IKTPQ (бил си много млад, когато се разпаднаха, простено ти е - бел. ред.). Голяма грешка щеше да бъде да пропусна тази група и изключително драматичната ѝ история. Групата е минала през толкова много караници за 14 години съществуване, че биха ми трябвали поне 3-4 абзаца, за да ви запозная подробно с всички тях. За това ще се опитам максимално кратко да спомена най-важното, което трябва да знаете за групата, преди да се изкажа и относно новото им отроче.

Драмата в групата започва още преди издаването на предишния ѝ албум. След записването на "Music For The Recently Deceased" тогавашният вокалист Майкъл Крафтър бива уволнен и Ед Бътчър взима неговото място зад микрофона, като пасажите в албума изпълнявани от Крафтър биват пренаписани и изпълнени от Бътчър. Година след солидния успех на албума Бътчър напуска групата и малко след това бандата обявява своето разделяне и прощално турне. Крафтър се връща зад микрофона, а MFTRD бива преиздаден като във втория диск се съдържат същите песни, но изпълнени от Крафтър. След това разпадане един от създателите, китарист и бек-вокалист Джона Вайнхофен отива в лагера на Bring Me The Horizon, но през 2013 се разделя с тях и IKTPQ се възраждат. Тук идва ред и на "Beloved" да се появи на бял свят и сега ще опитам да ви запозная с по-интересните неща, случващи се в него.

Споменах, че доскоро не бях запознат с тази група, но бързо направих своето проучване и преслушах предишните им албуми. Инструментално групата звучи почти досущ както преди, но усещането за голяма промяна в звученето идва от вокалите. Джейми Хоуп вади солидни крясъци, но те са доста различни от тези на предишните вокалисти и доста фенове (с право) могат да намерят това за минус. Те са по-високи, не толкова плътни и далеч не толкова брутални. Това си е проблем, тъй като зверските дет-ревове бяха една от отличителните черти на IKTPQ. Ако обаче успеете да се абстрахирате от тази рязка промяна почти нищо друго не се е променило. Рифовете  и брейкдауните са си тук, сравнително редките включвания на чисти вокали също, формулата е непроменена и общо взето групата залага на изпипаното и сигурното. Има и един далечен и мнооого лек намек за експерименти и новаторство, но това всъщност лошо ли e?

И да, и не. "Beginning of the End" и "To the Wolves" отварят тежко албума, с отчетливи китари, с присъствието само на дрезгавите крясъци на Хоуп и с разтърсващ брейкдаун във втората песен. В "Bright Enough" чуваме за пръв път чисти вокали, но истинската им сила си проличава в сингъла "Thirty Ones & Seven", където контрастът между тежест и мелодичност прави песента най-добрата и запомняща се до момента. Всеки уважаващ се себе си "метъляга" пък веднага ще познае харизматичния глас на Бьорн Стрийд от Soilwork в "Calvert Street". "Kjaerlighet" е единственият по-бавен и лек трак, който обаче залага на повече чисти вокали и не толкова стандартна структура и заедно с готиния контраст (отново) между екстремни и чисти вокали успя да ме спечели и да стане мой фаворит в албума. "Nightmares" пък е може би най-мелодичното парче в "Beloved", благодарение най-вече на зарибяващия си риф, а "Brevity" затваря аблума с две капки грандиозност.

В заключение, "Beloved" предлага солиден метълкор, без обаче да блести с много оригиналност. В него групата е заложила на старата формула, донесла световен успех на групата. Това, че IKTPQ преминаха през разпадане и че единственият "оцелял" неин член е Вайнхофен донякъде ги оправдава, че търсят стабилността на миналото, но след осем години чакане не смятам, че феновете могат да изкрещят с пълно гърло "IKTPQ се завърнаха!". Да, тук са отново, но звучат точно така както и през 2006-та, с изключение на по-слабите вокали. С други думи - "Beloved" не надгражда с нищо предшествениците си, а през 2014-та, когато вече всяка втора банда свири метълкор и ти прави конкуренция, това не е съвсем достатъчно.

+ + + + +
Почти без забележки към изпълнението – солиден и агресивен метълкор.Добра и понякога доста интересна китарна работа.Добре получил се контраст между екстремност и мелодичност.
Групата е запазила идентичността си въпреки 8-те години и разпадането.

- - - - -
Липса на оригинални идеи, заради което голяма част от албума е лесно забравима.
След 2-3 песни можете да предвидите успешно какво ще се случи нататък. 
Има опасност албумът да бъде единствено запомнен с това, че е албумът-завръщане. 

IF YOU LIKE
Bring Me The Horizon, Bury Tomorrow, The Devil Wears Prada и др.

Автор: Reksy
[6.5/10]

Brainstorm - Firesoul

Posted by Today's Metal Crew On сряда, март 19, 2014 0 коментара

Стилът: Power/Heavy Metal
От/Год: Германия, 2014
Лейбъл: AFM
Отнема: ~48 минути


Не съм сигурен точно коя година за пръв път чух Brainstorm, но помня, че ми го даде един руснак от моя клас на касетка, което ще рече, че е било преди повече от 10 години. Помня и какво ми каза въпросния руснак (научил български в Пловдив): "Тия жицат мноо тежък пауър, майна". И си беше така! С годините обаче Brainstorm понамалиха оборотите и с това поизгубиха част от чара си. С "Firesoul" обаче групата се връща към по-ранното си звучене, с което спечели обратно позагубения ми в последно време интерес към тях.

 Обложката на албума явно неслучайно напомня за тази от "Soul Temptation" (албумът от онази касетка), тъй като очевидно групата е имала за цел да се върне към това си звучене. И така като слушам - до голяма степен им се е получило. Още малко двойни каси и скорост и щяха дори да надминат себе си, но... за малко. Но нека тази забележка не ви обезсърчава да си пуснете албума, защото в него има много качествен материал за слушане. Показателен за нивото на композициите в албума е сингълът "Firesoul", от който ще придобиете добра представа за това какво ви очаква в така озаглавения албум. Лесно ще си запеете припевите на почти всички парчета в него, но най-вече тези на дългата повече от 6 минути "Recall the Real", украсената с малко добре поставено пиано "Feed Me Lies" и откриващата "Erased by the Dark". Скоростта пък взима връх в тежките "Shadowseeker", "What Grows Inside" и "Descendants of the Fire". Албумът завършва с мелодичната и много приятна за повторно слушане "And I Wonder".

Трудно ми е да се оплача от този десети за Brainstorm албум, но ми е трудно и да го похваля безрезервно. В него няма слаби парчета, но пък няма и песен, с която да се изстрелят отново сред най-добрите в жанра, каквито бяха преди 10 години. Все пак много се радвам, че групата се е завърнала към това си звучене и може би затова вече две седмици "Firesoul" не излиза от плейъра на телефона ми (там рядко нещо се задържа толкова). Възможно е обаче причината да се крие и в това, че ми трябваше повече от едно слушане, за да си изградя някакво мнение за албума. До официалното му издаване остават по-малко от две седмици, така че съвсем скоро и вие ще можете да кажете дали "Firesoul" си струва купуването и многократното слушане.  
 
+ + + + +
Завръщане към звученето от най-добрите години на групата.
В албума няма открояващо се слаби песни.
Скорост, тежест и Много поводи за припяване с Анди Франк.

- - - - -
В общи линии - нищо нечувано досега.
Липсват поне още 1-2 много здрави (по-здрави) песни от типа на "Firesoul". 

IF YOU LIKE
Mystic Prophecy, Symphorce, Metalium, Primal Fear, Bloodbound и др.

Автор: Testset
[7/10]

Абонамент за: Публикации (Atom)

    Още приятели