TODAY'S METAL - BULGARIA

Ревюта от и за съвременния метъл фен!

  • Welcome!

    Добре дошли в сайта на Today's Metal! Тук слушаме най-новите албуми и ги "съдим" нa границата между критиката и фенството. Но на първо място ние винаги сме фенове! Е, субективни сме (както и поставяните от нас оценки, всяка важаща стриктно за дадения стил), но все пак се опитваме да ви предложим нещо по-различно от останалите сайтове за ревюта - не само защото пишем и за непознати за масовия слушател групи, а и защото се стараем да пишем в един непретенциозен, неналагащ се и, надявам се, забавен и приятен за четене стил, без претенции за меродавност и излишно умнеене, без пестене на фенска критика и суперлативи. Но ако тук ви е скучно, можете да посетите и страницата ни във [Facebook], където постваме нови ревюта, нови клипове и други интересни и съвременни метъл благинки. --- От целия ни [екип] - приятно четене!

    For our non-Bulgarian visitors: please have in mind you won't find illegal downloads here. Reviews only, entirely in Bulgarian, honest and independent. --- Feel free to contact us [here] or at management@todaysmetal.com.

Capture The Crown - 2012 - `Til Death

Posted by Today's Metal Crew On вторник, декември 11, 2012 3 коментара

Стил......: Metalcore/Post-Hardcore/Electronic
Държава...: Австралия
Лейбъл....: -
Отнема....: ~48 минути 


Пост-хардкорът далеч не е нито популярен, нито особено долюбван жанр по наши земи, а там, където е на почит, сцената е толкова наводнена от приличащи си групи, че дори на нас, феновете, вече ни е трудно да различаваме коя група коя е. Все по-трудно става да прецениш дали една група я чака добро бъдеще или вечно плаване в океана от банди с еднакво звучене, еднакви умения и еднакви прически. Аз си признавам, че усетих как тази вълна (да не кажа цунами) от групи в последната година взе да ми идва в повече, затова отскоро подхождам много по-внимателно в избора си за коя да направя ревю.

Отдавна следя развитието на Capture The Crown, защото те са една от онези банди, които стават известни още преди да са издали и дебютния си албум. И макар те също както голям процент от своите колеги да залагат на песни с опростени структури, тежки ниски китари (+ любимия ми термин "chugging"), брейкдауни и различни видове вокали, в тяхната музика долавям една добра композицонна мисъл.

Добре де, не мога да кажа, че от "Til Death" струи кой знае каква музикантска техника, но като фен на този стил не мога и не искам да си кривя душата според всеобщото мнение за това как "трябва" да звучи тежката музика. Още интродукцията "The Arrival" дава да се разбере, че ни чака албум, в който електрониката играе голяма роля. Истинският отварящ трак "#OIMATEWTF" (с участието на Денис Шафоростов от Make Me Famous) потвърждава съмненията за много електроника и дава бърза представа какво можем да чуем по-натам в албума. Като истински хит обаче се очертава опростената и предизвикала вече не една и две разгорещени интернет дискусии "You Call That a Knife? This is a Knife!", в която има метълкор, пост-хардкор, електроника, симфо-кийборди, брейкдауни и... лек техно бийт към края - нещо, което по-праволинейните фенове определено няма да харесат. Подобно нещо се случва и в "Insomniac" и "Til Death", като и в двете се чуват не само бийтове, а и спорадични autotune ефекти. "Storm In a Tea Cup" пък залага на предимно електронно и псевдо-дъбстеп звучене и поради този факт й давам личната си награда за най-нескопосана песен в албума. Като единствена балада се очертава да бъде акустичната "The Departed 2.0".

Каквото и да си говорим, човек лесно може да намери много причини да не хареса този албум и надали някой би могъл да му се сърди или да отрече наличието на прекалено опростени рифове, някои неудачни електронни експерименти, досаден autotune (макар и доста малко) и кой знае още колко такива "дразнещи" елементи. Но все пак, аз харесах "Til Death". При това доста. Имах нужда да чуя някакъв качествен псот-хардкор в последните няколко седмици и Capture The Crown ми го доставиха. Оттам нататък не би могло да ми дреме по-малко дали пичовете са технични музиканти и дали влизат в "общоприетите" рамки за тежка музика. Вярвам, че повечето фенове на жанра също ще споделят това мнение.


+ + + + +
Кристален звук, ниски тежки китари и професионално вградени електронни елементи.
Вокалите на Джефри Уелфеър варират от дълбоки и високи крещящи до ясни чисти.
Има вътрешно разнообразие, макар че може да се иска и още в тази посока.

- - - - -
Песни като "Storm In a Tea Cup" са абсолютно излишни в един такъв албум.
Крайно опростени рифове, досадни спорадични autotune включвания.
Някой и друг прекалено праволинеен трак.

Подходящо за фенове на:
Make Me Famous, Dream On Dreamer, WCAR, Asking Alexandria и др.
 Автор: Undepth
-=7/10=-

3 Response for the "Capture The Crown - 2012 - `Til Death"

  1. Анонимен says:

    asking australia? :D :D иначе албума става за слушане 1-2 пъти :)

  2. Анонимен says:

    Доста копиране от Asking Alexandria (Които не ги харесвам), мен не ми хареса, нищо оригинално.

  3. Анонимен says:

    Аз харесвам АА и СТС и освен че са в един стил друга прилика нямат. За копи пейст и дума не може да става. Приятно албумче , става за 1-2 пъти верно че даже и за повече. А таз песента с дългото име е голем трепач!!!