Само като чуя фразата "инди рок" и тихо повръщам встрани. Това чудо тук обаче не е обикновен инди рок. Трудно бих вкарал Wolfie's Just Fine в такава тясна стилова рамка, особено след като в албума можем да чуем фолк, блус и много, ама много меланхолия. Тук идва и най-учудващият момент - зад проекта стои човек, от когото НИКОГА не бих очаквал нещо подобно. Той се казва Джон Лажоа (Jon Lajoie) и е канадски комик, актьор и музикант, който вероятно сте засичали в YouTube с култови песни като "Show Me Your Genitals", "Everyday Normal Guy", "I Dont Give a Fuck", "I Kill People", "WTF Collective" и още купища комични и често супер вулгарни (но адски забавни) песни.
Може би ако не сте запознати с досегашното творчество на Лажоа, няма да сте кой знае колко изненадани от "I Remembered But Then I Forgot". Но ако имате дори бегла идея за контраста между тази му музика и вече съществуващото му творчество, ще ви настръхнат косите. Wolfie's Just Fine е проект с дълбока и предимно меланхолична музика, а текстовете в албума, типично за един очевидно работещ добре със словото човек, разказват емоционални истории с неочакван край, при това без грам претенциозност, лигавене и хипстърщина (заради които като цяло не харесвам инди рок). Джон пък показва, че е наистина добър певец и композитор и че елементарните бийтове на "Show Me Your Genitals" и "The Best Song" са просто въпрос на хумор.
"I Remembered But Then I Forgot" е колекция от 10 почти изцяло акустични песни, които да слушаш сам в тъмната лятна вечер в търсене на спокойствие и намаляване на оборотите. Сингълът "It's a Job" въздейства силно с посланието си и дори още повече с великолепното си видео. Бавните старт-стоп акорди на "I Forgot" пък носят такава меланхолия, че времето сякаш започва да тече по-бавно и изведнъж ти се струва, че имаш време за всичко. По сходен начин въздейства още "Marie-Eve", докато с повече приповдигнатост се открояват "Todd and Janelle" и избиващата на 70-арски рок "Everything Is Happening Right Now".
Може би трябваше да се досетим, че Джон ще направи албум с такава музика след едновременно супер забавната и адски депресираща "Please Use This Song". В нея героят се опитва да продаде музиката си за реклама на някой бранд и завършва с фразата "The music industry's dying, but consumerism is thriving". Това изречение удря много силно и, колкото и клиширано да звучи, те кара да се замислиш. Именно това изглежда като цел и на "I Remembered But Then I Forgot" - да те накара да се замислиш, но без да ти го налага по онзи дразнещ начин, по който те карат сълзливите баладки на големите поп (и дори рок) изпълнители.
+ + + + +
Емоционални, меланхолични, добре замислени композиции с дълбоки послания.
Инди рок без претенциозност, лигавщини и хипстърщина.
Учудващ, гигантски контраст с досегашното творчество на Джон Лажоа.
Инди рок без претенциозност, лигавщини и хипстърщина.
Учудващ, гигантски контраст с досегашното творчество на Джон Лажоа.
- - - - -
Колкото и да е добър Джон Лажоа в този жанр, комедията му се отдава много повече.
IF YOU LIKE
Jon Lajoie, Bruce Springsteen, Hugh Laurie, Tom Waits, Rolling Stones и др.
Автор: [OUTSIDE!]
[N/A]
0 Response for the "[OUTSIDE!] Wolfie's Just Fine - I Remembered But Then I Forgot"
Публикуване на коментар