TODAY'S METAL - BULGARIA

Ревюта от и за съвременния метъл фен!

  • Welcome!

    Добре дошли в сайта на Today's Metal! Тук слушаме най-новите албуми и ги "съдим" нa границата между критиката и фенството. Но на първо място ние винаги сме фенове! Е, субективни сме (както и поставяните от нас оценки, всяка важаща стриктно за дадения стил), но все пак се опитваме да ви предложим нещо по-различно от останалите сайтове за ревюта - не само защото пишем и за непознати за масовия слушател групи, а и защото се стараем да пишем в един непретенциозен, неналагащ се и, надявам се, забавен и приятен за четене стил, без претенции за меродавност и излишно умнеене, без пестене на фенска критика и суперлативи. Но ако тук ви е скучно, можете да посетите и страницата ни във [Facebook], където постваме нови ревюта, нови клипове и други интересни и съвременни метъл благинки. --- От целия ни [екип] - приятно четене!

    For our non-Bulgarian visitors: please have in mind you won't find illegal downloads here. Reviews only, entirely in Bulgarian, honest and independent. --- Feel free to contact us [here] or at management@todaysmetal.com.

Voyager - Ghost Mile

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, юни 05, 2017 0 коментара

Стилът: Progressive Метал
От/Год: Австралия, 2017
Лейбъл: -
Отнема: ~56 минути


Сформирани през 1999 година... признавам си, че никога досега не бях чувал за Voyager. Намерих ги на случаен принцип, горе-долу както навремето в ОЧЗ, заедно с една касетка на Dream Theater, един брадат къдрав човек ми връчи "Extinct Instinct" на Threshold с дяволито намигване и с думите: "чуй те туй, ш‘ти отреже главата до под кръста". Само че този път агентът провокатор беше YouTube (не ни се плаща за тази реклама, да си знаете). С няколко думи, комбинация от име на група, албум и нискобюджетно клипче.

Албумът започва с "Ascencion" и първото ми впечатление е, че като за нискобюджетен клип, продукцията е доста изчистена. Второто е, че вокалите ми допадат. Тук-там се чува и някое изгрухтяване, което, ако съдим по клипа, идва от китариста. Продължаваме със сингъла "Misery Is Only Company" , който комбинира ортодоксални мелодии с дисхармонични елементи и Quiksilver-а много подскача, радва се и се чуди защо чак сега ги чува тези пичове. "Lifeline" започва с явна демонстрация, че "можем да броим и в неравноделни тактове", но като цяло не блесва с нещо повече или поне аз се опитвам да не подхождам с прекалено позитивни нагласи. Средно към бавно темпо преобладава до този момент в албума и "The Fragile Serene" запазва този нюанс, като клавирът освобождава място за втората китара. Силно се усеща, че вокалистът Даниел Естрин е и клавишник (не знам дали има такава дума, разбрахте какво имам предвид) - вокалът се води по пианото или пианото се води по вокалите, изберете си. Краткото лирично "To the Riverside" съвсем намалява темпото до почти абсолютен стоп и някак претупано и нескопосано влиза в "Ghost Mile" с поредния нискобюджетен клип (не че принципно ми дреме за скъпи клипове), като в случая на тази група това даже е плюс, тъй като оставя място да слушате музиката. А прогът не е за гледане, той е за слушане. И за сдухване, ако се занимавате със свирене ;-)


За следващото "What a Wonderful Day" се чудех дали е кавър, но не е. Горе-долу това беше и първото тяхно парче, което чух и за което басистът на групата ми каза: "т‘ва звучи като ню уейв джент". Осезаемо скоростта се покачва и тъкмо щях да протестирам, но започна моят фаворит "Disconnected" (при мен е тенденция - или е осмо парче, или е пред-предпоследно, а в този случай и двете), в който инструменталът мачка като добре подредена бойна формация. Малкото ми разочарование е, че след това яко парче влиза прекалено мажорното и клавирно-ориентирано "This Gentle Earth (1981)", което ненужно забавя така или иначе средняшкото темпо на целия албум. Звучи малко като пълнеж и като цяло - като нещо, на което не му е мястото там. Ще чуете какво имам предвид когато навлезете в "As the City Takes the Night", където с един минорен риф на клавира цялата идея на предишния пълнеж отива по дяволите и Voyager експлоадират в епилога на албума си и трябва да си призная, че много отдавна не бях чувал група да успее да си затвори диска с адекватно звучащо парче. С нещо, което да ти каже едно стабилно: "Чао, ще се видим пак". Парче, за което всеки член на групата да добави по нещо от себе си, без да се претрупа композицията.

За съжаление нямах възможност преди приключването на това ревю да изслушам предходното творчество на Voyager и затова мога да съдя "Ghost Mile" сам по себе си - и то предимно положително, с много малко забележки. Чиста продукция, всеки инструмент си тежи на мястото и се чува отчетливо, а вокалистът без излишни напъни демонстрира, че има гласови данни. Нищо не мога да кажа за уменията му на текстописец, тъй като (признавам си) бях се заплеснал в друго. Това, което изключително много ми хареса - един много приятен, мелодичен албум без екзплозивни претенции за каквото и да било. Като минус мога да отбележа много малкото моменти, в които групата се отплесва във "весели" мажорни преходи, и "This Gentle Earth", което просто беше ярка кръпка, зашита с бели glow-in-the-dark конци.

П.П. Я си пуснете "To the Riverside" и след него "As the City Takes the Night"... А? А?! Не звуква ли по-добре?


+ + + + +
Стегнат и разнообразен инструментал.
Нещо от Австралия, което не иска да те изяде.
Прекрасна (почти) подредба на парчетата в албума.


- - - - -
Един брой пълнеж и "пълнежни" преходчета на места.
Доста малко внимание към солиращи китари като за "прогресив"... или може би това е плюс?


IF YOU LIKE
Threshold, Dream Theater, Vanden Plas, Pyramaze, Queensryche и др.

Автор: Quiksilver
[8/10]

0 Response for the "Voyager - Ghost Mile"