TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]

Anathema - The Optimist

Posted by Today's Metal Crew On петък, юни 09, 2017 1 коментара

Стилът: Atmospheric/Progressive Rock
От/Год: Англия, 2017
Лейбъл: Kscope Records
Отнема: ~56 минути


"Ама вие верно ли?" бе първата ми мисъл, когато видях името на албума "The optimist" и фаровете на приближаваща кола на обложката. Anathema сякаш вече почнаха да се самоиронизират, или поне като си припомня остарели заглавия от рода на "One Last Goodbye" и "They (Will Always) Die", това име и тази обложка за мен бяха едно кратичко LOL. Но - doesn’t matter, released album!

Оптимистът започва тактично с координати на Google Maps, които ни казват че действието ще започне от залива на Сан Диего. Казвам действие, тъй като този албум (в очите на братя Cavanagh) ще се опита да ни разкаже историята на човека от обложката на "A Fine Day To Exit" от 2001-ва година. И от звука на чайки, плаж и стъпки в пясъка навлизаме в оптимизма "Leaving It Behind" със странен техно бийт и електроника, достойна за албум на Жан Мишел Жар. От "Endless Ways" разбираме, че Лий Дъглас е все по-неделима част от състава на групата, че ще има много оркестрации за фон (може би последица от представянето на Anathema в Пловдив), и че звукът на тази творба ще бъде предимно с електронни и синтетични вметки. Също така ще преобладават клавирните партии, които представляват едноименното "The Optimist". Парчето комбинира вече преобладаващата концепция, като добавя малко китара за фон, но ненужно споделя заглавието си с това на албума, тъй като не ескалира в каквато и да било посока, освен към еднотипното "San Francisco", което представлява един зациклящ инструментал. Пардон, атмосферичен. Като цяло, дотук това ми е проблемът - изключително слабо, еднотипно и скучно започване на албум, който е правен 3 години след последния.

"Springfield" беше първото нещо, което чух от този албум, и сравнено с това което чух досега, успя да върне настроението и убеждението, че слушам Anathema (с уговорката един определен тип Anathema). Така типичната за тази група меланхолия прави завръщане ЧАК в средата на "The Optimist" и нанася своя успешен удар в "Springfield" и следващото "Ghosts". Не, не казвам, че нещо кой знае колко се променя, просто оттук нататък Anathema успяват да сплотят композициите в стил, който да е приятен за слушане. Последвалото "Can’t Let Go" за малко да получи тежко негативно мнение заради интрото си, което ми напомни филма "Брилянтин" (да, толкова възрастен съм), но мелодията се закрепи, продължавайки концепцията на предишните две парчета. "Close Your Eyes" дава отново място на Лий Дъглас за водещи вокали, което автоматично значи, че скоростта пада и се набляга на пиано и ноар кабаре инструментал, и трябва да призная, че това звучи интересно - странно, но интересно. Скоростта остава непроменена с "Wildfires", което към средата си успява да избълва един що-годе тежък ретро-анатемски риф (ретро, ретро, колко па да е ретро). И закриваме с дългичката 11 минути "Back to the Start", която играе ролята на римувана интроспекция на лирическия герой, чиято основна мелодия (започваща към четвъртата минута) ми се струва или крадена, или нарочно композирана като нещо, което вече съм чувал в някой филм. Намирам за негатив, че изходното парче не е плътно 11 минути музика, а 6 минути музика, празни концептуални звуци, и бомбастично нелогично излигавено аутро от страна на някой с китара и до него кафез с цвирикащо пиле.

В края на краищата оценката ми е комбинация от двете активни точки на интерес в "The Optimist": инструментално, албумът е добре издържан, особено във втората си половина. Оркестрациите може би са малко повече, но това вече го намирам за въпрос на вкус и кеф на слушателя. Синтезирането на барабаните играе особено лоша шега на Anathema, тъй като прави цялостно звучене не на албум, а на саундтрак на евтин романтичен филм. И като казах саундтрак - докато пишех това ревю, на всяка употреба на думата "концепция" се чесах по тиквата. Историята я има - някакъв рандъм пич се събужда на плажа, пали си колата, кара накъдето му виждат очите и има някаква форма на амнезия. Усеща се ясно, че нещо го тормози ("Springfield",  "Ghosts", "Can't Let Go") и че достига момент на катарзис ("Close Your Eyes", "Wildfires", "Back to the Start"), но като цяло всичко е оставено прекалено много на въображение и възприятие, а поне аз усещам, че има място за много по-грандиозен сюжет. Естествено, не очаквам интригуващо заплетена история от типа на "Abigail" на King Diamond, "Operation: Mindcrime" на Queensryche или "Metropolis: Part 2" на Dream Theater, но неясните и почти несвързани лирики ме доведоха до този краен резултат. Минус 2 точки за сюжета тип "M. Night Shyamalan", минус една за синтечните барабани и минус 0,5 заради липсата на някой по-тежък риф.


+ + + + +
Силна втора половина от албума.
Добре построени инструментали.
Обложка и заглавие за чудо и приказ ;-)


- - - - -
Неясна концепция с недоизяснен сюжет.
Лош подход към озвучаването на ударната секция.
Албум за "новата" фен-база на Anathema.


IF YOU LIKE
Antimatter, Katatonia, Blackfield, Riverside, The Gathering и др.

Автор: Quiksilver
[6.5/10]

1 Response for the "Anathema - The Optimist"

  1. Лъчезар Георгиев says:

    Съгласявам се с ревюто. Мисля, че всички (олд-скуул) фенове на групата отдавна трябваше да са си избили от главите идеята, че Анатема ще имат завръщане към корените и т.н. За мен лично последните им 5-6 албума са чисто злато и едни от най-добрите в жанра (особено We're Here Because We're Here и Weather Systems).

    The Optimist е нелош опит на продължение в същия дух, но за жалост албумът издиша точно по параграфите, които автора изтъкна: неубедително интро, липса на китари тук-таме и изключително странно аутро, което не дава ясна представа какво е станало с лирическия герой.

    Само с едно не съм съгласен от ревюто - казвате, че за 3 години групата е можела да направи нещо по-стойностно. Не казвам, че грешите, но имайте предвид, че от 2010 до днес тия момчета не са се спряли. Пуснаха албуми през 2010, 2012 (+ лайв DVD от Пловдив в същата година), албум с инструментали, после пак албум през 2014 и сега нова тава. Според мен са заслужили малко почивка, макар и да не се завръщат с нещо уникално ;)

    Взел съм си билети и ще ги гледам това лято в САЩ - групата е страхотна на живо и винаги прави невероятно шоу. Да са живи и здрави и да продължават да правят хубава музика.

    Поздрави на екипа!