Стилът: Avant-garde/Experimental/Metal/Baroque
От/Год: Франция, 2017
Лейбъл: Metal Blade Records
Ако сте сред хората, които все още не са попадали на Igorrr, леко ви завиждам, че тепърва ще се запознаете и ще мога да си представям обърканите ви изражения, докато слушате "Savage Sinusoid", който и без това бележи голяма нова стъпка за групата, тъй като този път е записан по много по-различен начин от предишните (писани предимно на компютър) албуми, без никакви семпли. Както сигурно се досещате от стила, описан горе, това не е просто метъл албум - добавете към определенията там електроника, класическа музика, дет, брейккор, дъбстеп, българска народна музика и, ако всичко дотук още не е достатъчно объркващо - текстове на псевдолатински за капак.
Към този албум няма как да подходите с очаквания, затова изчистете съзнанието си напълно и се подгответе за уникален по рода си организиран хаос. Всичко започва с налудничавото интро "Viande" и първия пуснат сингъл "Ieud". Бароковото му начало и каращите ме да настръхвам всеки път крясъци на Лорен Луноар скоро дават път на мрачна електронна вакханалия с тлъсти бийтове и опустошителни бласт бийтове, които пък спират, за да се насладим на красивия оперен глас на вокалистката Льор. Нататък елементите постепенно се смесват по великолепен начин, като искрено ви препоръчвам да гледате видеото към песента, за да я възприемете.
Нещата стават съвсем интересни, особено от българска гледна точка, тъй като "Houmous" е вдъхновена именно от нашия фолклор (изрично попитах Igorrr за това и той потвърди) и неравноделните му ритми. Специално за маниаците на тая тема пък ще си кажа, че май-май въпросният неравноделен ритъм представлява два такта 7/8 (ръченица), редуващи се с два такта 3/4 (валс). Песента включва акордеон (баян), саксофон, тарамбука и, разбира се - зверски бласт бийтове, електроника и неочаквани елементи, като завършва с кудкудякане на кокошка (няма бъзик) и 8-битова електроника. Веднага след това се връщаме в многопластовия мрак с едновременно плашещата и красива "Opus Brain", а всичко утихва за миг с "Probléme D'émotion", която по-скоро напомня за пиано концерт на Шопен.
С класическо звучене и прекрасния звук на акустична китара започва "Spaghetti Forever", която избухва в епичен Igorrr-ски хаос с тежки китари, брейккор, двойни каси и мазна електроника. Акордеонът в "Cheval" пък залъгва със звучене на френски шансон, но когато зад микрофона започва да грухти Травис от Cattle Decapitation, нещата стават сериозни. Още по-тежки пък стават в едва 2-минутната, но изпълнена със съдържание (и много зловещи грухтежи и дет метъл) "Apopathodiaphulatophobia", а още по-налудничави в тотално психарския инструментал "Va Te Foutre". Малко преди финала идва "Robert" - брейккор трак, който може би най-много напомня за предишните албуми на Igorrr и в който отново за малко дочуваме елементи на български фолклор. След смазващия му финал, представляващ... дъбстеп с дисторшън, идва време и за довиждане с "Au Revoir" - може би най-малко експерименталната, но не по-малко красива и епична песен в "Savage Sinusoid", където пианото отново играе водеща роля.
"Savage Sinusoid" е грандиозен албум, който обаче не е за всеки. Той няма да ви хареса, ако сте свикнали винаги да слушате музика с ясни и предвидими структура, както и ако вече сте фен, но очаквате албум със същото съдържание като "Nostril", например. Този албум е различен не просто от албумите на всички останалите банди, но е различен и от албумите на Igorrr, като без никакъв свян твърдя, че е и най-добрият сред тях. Подобно съчетание на коренно различни стилове не се среща всеки ден дори от най-смелите метъл експериментатори, а дори и да попадне човек на такова, то определено не е на нивото на това чудо тук.
+ + + + +
Ето това вече е нещо наистина различно и адски силно открояващо се!
Перфектно организиран хаос, съчетаващ несъчетаемото по абсолютно уникален начин.
Мрак, красота, агресия, спокойствие, екстремност, епичност и куп объркващи емоции на едно място.
Гигантски стилови контрасти, включващи и цял трак, вдъхновен от нашия фолклор.
Така става, когато музиката се третира като авнгардно и експериментално изкуство.
Хвърлен е МНОГО труд над всички отделни звуци и събирането им в хомогенен краен продукт.
Изобщо не можеш да очакваш какво ще чуеш в следващия момент.
- - - - -
Перфектно организиран хаос, съчетаващ несъчетаемото по абсолютно уникален начин.
Мрак, красота, агресия, спокойствие, екстремност, епичност и куп объркващи емоции на едно място.
Гигантски стилови контрасти, включващи и цял трак, вдъхновен от нашия фолклор.
Така става, когато музиката се третира като авнгардно и експериментално изкуство.
Хвърлен е МНОГО труд над всички отделни звуци и събирането им в хомогенен краен продукт.
Изобщо не можеш да очакваш какво ще чуеш в следващия момент.
- - - - -
Ех, само още 1-2 трака да имаше, щяха да дойдат идеално...
Подобен хаос, пък бил той и организиран, далеч не може да понесе на всеки.
Подобен хаос, пък бил той и организиран, далеч не може да понесе на всеки.
IF YOU LIKE
Whourkr, Ruby My Dear, Venetian Snares, Pryapisme, Шопен, Бах и др.
Автор: Testset
[9.5/10]
Отдавна не съм се впечатлявал от нещо ново както от този албум. Това е особено интересна комбинация от стилове, просто наистина си заслужаваше да се види изражението ми като си пуснах първите парчета!
Препоръчвам да се чуе от всеки, който търси нещо ново и впечатляващо, но както авторът е изтъкнал - това не е музика за хора, които не са склонни да слушат постоянно променяща се музика и много стилове в едно.
Страхотно откритие!
Оценката е абсолютно заслужена!
Невероятен албум. Не съм попадал на нищо което да ме удари толкова силно и да ми звучи толкова оригинално от години. Не е като нито един друг албум който съм слушал преди, и въпреки хаоса от жанрове всичко се усеща като единно кохерентно цяло. Благодаря за ревюто, без него едва ли щях да попадна на тази музика.
Опитах десетина минути. Нечовешко мъчение. Твърде арт е за мен...ако имаше ден , в който убийствата да не се наказват, бих застрелял хората, направили този албум...