ЖАНР: Modern Metal
ОТ/Д: Швеция | 26.01.2024
ОТ/Д: Швеция | 26.01.2024
ЛЕЙБЪЛ: Universal Music
ОТНЕМА: ~52 минути
ОТНЕМА: ~52 минути
Ако искате да се почувствате стари, само се сетете, че Dead by April издадоха първия си албум преди 15 години, а добиха първоначалната си популярност още в MySpace. Времето лети, а Dead by April минаха през толкова много промени, че не знам как не изгубиха себе си в процеса.
"The Affliction" изглежда като нов напън за ново начало – с по-смели експерименти, повече гости и разбира се – типичен олд скул DBA. Ако ви се слуша от последното – на разположение са парчета като "Heartbeat Failing", "Dreamlike" и адски яката "Anything at All", които групата пусна като сингли в различни периоди от време далеч преди излизането на албума. Към този списък може да добавим "Swarm Mode", "My Light" и "Save the Cheerleader" – песен, вдъхновена от сериала "Heroes" със Закари Куинто.
Тук много искам да направя и някаква заядлива препратка – например, че точно както сериалът беше добър само до втория си сезон, така и Dead by April са изгубили интереса на публиката след втория си албум. Но няма да е вярно – поне не и за мен. Защото както още помня Хиро Накамура, така още следя и Dead by April. Казвам го само и само за да се заям с текста в "Everest", който е посветен на хейтърите. Смисъл, коя година сме, че още посвещаваме песни на хейтърите, пишещи коментари от мазето на макя си? Пък е с толкова як инструментал иначе…
В албума се сблъскваме и с нова страна на Dead by April – експерименталната. В "Outcome" гостуват Smash Into Pieces и, по някаква причина, каратистът и ММА боец Самюел Ериксон, който рапира. Ще използвам това, че той е в Швеция и не може да ме набие оттам, за да вметна, че не е добър рапър, което прави участието му в "Break My Fall" още по-странно. Разбирам да поканят популярен боец за медийното внимание, но чак пък в две песни? The Day We Left Earth също се включват в цели две песни – "Wasteland" и "Hurricane", в която само един рап пасаж ми бърка в здравето, защото няма нищо общо с останалото в песента. Self Deception пък са движещата сила във "Feeding Demons", която обаче си звучи точно като тяхна песен.
Изобщо, Dead by April впрягат нови сили в изкуството си и на места им се получава супер. Експериментите от ЕР-то обаче не ми се вписват в цялостната картинка. Не казвам, че са лоши – просто не звучат като Dead by April. На места Понтус и компания сякаш се чудят накъде да поемат, затова ще си позволя да ги упътя – първите им два албума все още са еталон за качество в този жанр.
- Testset
6/10
Албумът на годината дотук и може би най-силния материал, който момчетата от DbA някога са записвали (първите два албума са едно голямо нищо спрямо този). Перфектни колаборации в Outcome и Hurricane, точно тази експериментаторска нишка изтрепа рибата, Честър от Линкин парк се върти в гроба, че с тези песни "Умрелите преди Април" буквално погребаха целия Hybrid Theory. Не че преди не съм ги харесвал, но сега превъртяха играта. А тук имат оценка 6/10, а неслушаемия и безумно слаб нов албум на Амаранте без никаква творческа мисъл и повтаряне на стари постулати- 7/10. Да разбираме, че тоя, който е писал ревюто е носталгик, да не казвам по-тежка дума. Важното е, че НЕ разбира от тази музика, но пък пише ревюта за нея :) От друга страна, тук видях, че е излязъл нов албум на DbA, така че благодаря :)
Лична оценка на албума - 9/10