ЖАНР: Deathcore/Metalcore
ОТ/Д: САЩ | 14.02.2020
ОТ/Д: САЩ | 14.02.2020
ЛЕЙБЪЛ: Nuclear Blast
ОТНЕМА: ~40 минути
ОТНЕМА: ~40 минути
"Become The Hunter" започва с тежко 2-минутно инструментално брейкдаун интро и се влива в мощната и агресивна "Two Steps", с която става ясно, че в този албум няма да има "tee-hee". Това усещане се затвърждава бързо с бавните, но мачкащи рифове на "Feel Alive" и зверската грухня още в началото на "Love Me To Death". Еди показва и диапазон на екстремните си вокали именно в това парче, достигайки до рядко срещани висини на крещенето, където наистина остава усещането, че слушаме Мич. Енергичната "In Hiding" блести с наистина взривоопасна китарна мощ, но барабаните са в главната роля в динамичната "Death's Anxiety". Мрачната и меланхолична "Skin Tight" започва без дисторшън, но с почти истерични крясъци от Еди, включва старт/стоп тежки рифове, а в средата си разрушава всичко наоколо със зверски брейкдаун с дълбоки грухтежи. Да, определено сме си дошли на думата.
Най-дългата песен в албума е мрачната и тежка "The Scythe", в чиято среда има дългичко (като за жанра) китарно соло, а в края ѝ - подобаващо тежък завършек. Първите 50 акустични секунди на "Serence Obscene" пък спокойно биха се вписали в саундтрака на играта Diablo, но след тях започва същинската част, превръщащ песента в среднотемпове, но изключително агресивен трак. "Disaster Valley" вдига оборотите като за последно и дава път на заглавния финален трак "Become the Hunter", който в общи линии звучи като есенция на всичко, което сме чули в албума дотук, а последните му 40 секунди минават в злокобен брейкдаун.
Виждам, че много колеги дават на албума свръхвисоки оценки (още отпреди аз да си получа промото) и разбирам ентусиазма им - Suicide Silence имат нов албум, който е точно в техния стил и си е направо шедьовър в сравнение с предишния им. Но ако трябва (и трябва) да сме честни - в този албум няма нещо, което вече да не сме чували от безброй банди. Може би преди 10 години щях да се впечатля повече, но само през 2019-а съм чувал по-добри брейкдауни, по-добри рифове, по-добра техника и по-добри екстремни вокали от поне три групи от жанра. Да, "Become The Hunter" е тежък, мощен, мрачен и отбелязва пълноценното завръщане на групата. Но не мога да ентусиазма си, че не е скапан като предишния им албум, да ми замъгли преценката. Албумът е як. Но няма да помним 3/4 от него след няколко месеца.
+ + + + +
Тежък, мощен, мрачен и с класи над предшественика си.
Еди Хермида се раздава на 101% зад микрофона.
Зверски рифове и завидно добра работа зад барабаните.
Няколко хита за бъдещите поколения.
Еди Хермида се раздава на 101% зад микрофона.
Зверски рифове и завидно добра работа зад барабаните.
Няколко хита за бъдещите поколения.
- - - - -
Нищо нечувано като цяло.
Има няколко парчета, които и сто пъти да слушаш - няма да запомниш.
Едни и същи похвати навсякъде.
Има няколко парчета, които и сто пъти да слушаш - няма да запомниш.
Едни и същи похвати навсякъде.
IF YOU LIKE
All Shall Perish, Whitechapel, Carnifex, Thy Art Is Murder, Chelsea Grin, Despised Icon, Emmure и др.
Автор: Undepth
[7/10]
0 Response for the "Suicide Silence - Become The Hunter"
Публикуване на коментар